Гласът на България кънти яко в Брюксел и думата на новия премиер Румен Радев се слуша. Новият 21-ви пакет санкции срещу Русия се очаква да мине, но само след отчитането на българските забележки към тях, които вече заяви министър председателят Радев на последния европейски съвет.
България е готова да подкрепи 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, след като нейните възражения са били отчетени и от предложения списък са отпаднали руският патриарх Кирил, собственикът на „Лукойл“ Вагит Алекперов и руски гражданин, свързан с доставката на части за софийското метро. Това заяви в Брюксел министърът на външните работи Велислава Петрова, цитирана от БНТ.
„Българските резерви бяха взети предвид и тези две лица вече не са в предложения пакет. Така че от наша страна имаме готовност да подкрепим пакета. В случая полезното за нас е, че нашата позиция беше отчетена и ние можем да ги подкрепим. Важното послание е, че защитата на националната позиция не води до изолация. България може да постигне своето тогава, когато успее аргументирано да си защити позицията“, каза Петрова.
По думите ѝ все още няма цялостно съгласие между държавите членки по 21-вия пакет санкции. Гърция има резерви по енергийните мерки, а Австрия – по финансовите ограничения.
Министърът предупреди, че ако до 15 юли не бъде постигнато споразумение както за санкционния пакет, така и за ограничението на цената на руския петрол, това може да доведе до повишаване на цената на суровината.
Петрова съобщи още, че в сряда ще посети Киев, където ще обсъди енергийни въпроси, включително възможности за допълнителен пренос на природен газ, който да подпомогне Украйна през следващия зимен сезон.
В Брюксел върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че се очаква държавите членки да постигнат съгласие за включването на още 250 физически и юридически лица в санкционния списък срещу Русия, но преговорите по самия 21-ви пакет продължават.
„Работим по 21-вия пакет санкции, за който все още нямаме съгласие. Ще обсъждаме и стратегията за Черно море. Вече имаме готов морски център там. България и Румъния работят заедно за защитата на критичната инфраструктура, както и срещу хибридните заплахи в региона“, заяви Калас.
Външният министър потвърди още, че министър-председателят Румен Радев ще присъства на честванията по случай националния празник на Франция в Париж във вторник, но отказа да коментира дали ще участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – групата държави, които оказват военна и финансова подкрепа на Украйна.
ЕС санкционира руски кибершпиони за дългогодишни хакерски атаки, гърми брюкселския флагман Политико.
Федералната служба за сигурност на Москва стои зад кибершпионажа и саботажните кампании, твърди ЕС.
БРЮКСЕЛ — В понеделник Европейският съюз постави в черен списък членове на руска разузнавателна група, за които твърди, че са отговорни за шпиониране и хакване на цели в ЕС и Украйна още от 2010 г.
Звено в руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) е отговаряло за ръководенето на дейностите на подкрепяната от държавата хакерска група „Турла“, която е насочена към правителства, критична инфраструктура и стратегически индустрии в цяла Европа, се казва в изявление на главния дипломат на ЕС.
ФСБ е организирала атаки от киберпрестъпници, частни компании и така наречените хакери-активисти, „причинявайки смущения и финансови загуби“, се казва в изявлението.
Франция също ще призове руския посланик заради хакерските кампании, заяви френският външен министър Жан-Ноел Баро пред телевизионния оператор BFMTV в понеделник сутринта.
Последният списък се отнася до режима на киберсанкции на ЕС, използван за първи път през 2020 г. срещу руски офицери от военното разузнаване ГРУ, които извършиха атаки, включително глобална епидемия от зловреден софтуер NotPetya и хакване на германския Бундестаг. Брюксел разшири списъка със санкционирани хакери, за да включи още офицери от ГРУ заради атаки срещу Естония. Санкционирани са и лица, участвали в хибридната агресия на Русия, като саботаж и дезинформация.
Според френското правителство, Turla е компрометирала некласифицирани имейл системи в Министерството на отбраната през 2017 г., нахлула е във френското посолство в Москва на следващата година и е откраднала индустриални тайни от високотехнологична компания през 2025 г. Френски служители също обвиняват групата в отвличане на инфраструктура на трети страни – включително офанзивни киберспособности, свързани с Иран – за да прикрият произхода на своите операции.
„Тези операции са насочени към военен персонал, компании и оператори и са предназначени или за прихващане на комуникации, или за саботиране на операции… например железопътна инфраструктура, както беше в Полша“, каза Баро.
Звеното на ФСБ стои зад саботажна операция, насочена към критична инфраструктура в Полша, включително срещу топлоелектрически централи, съобщи ЕС.
Санкциите от понеделник включват забрани за пътуване и замразяване на активи за посочени лица и организации. Те засягат и руски технологични компании, поддържащи разузнавателните служби, включително Advanced System Technology (AST) и NPP Gamma, на които вече ще бъде забранено да извършват дейност в ЕС. AST беше санкционирана преди това от Съединените щати през 2021 г.
В понеделник Обединеното кралство също обяви серия от санкции срещу 24 лица и организации, свързани с руските разузнавателни служби.
Източник bnews.bg
