Напрежението между държавата и големите търговски вериги премина в открит словесен сблъсък. След като по-рано в четвъртък изпълнителният директор на „Кауфланд България“, Михаил Петров, предупреди, че евентуален срив на компанията може да има последици, пред които фалитът на КТБ щял да изглежда незначителен, последва остра реакция от страна на икономическия министър Александър Пулев и управляващата „Прогресивна България“.
Никой не е по-силен от държавата, когато тя прилага закона, за да защити правата на своите граждани“, заявиха от „Прогресивна България“ във Facebook страницата си.
Според формацията, мениджърът на Kaufland „бърка закона с беззаконието“, правейки аналогия с КТБ, а подобни декларации само потвърждават правотата на контролните органи.
Вместо аргументи, чуваме заплахи“, се посочва още в позицията.
Остър беше и отговорът на икономическия министър Александър Пулев. „Ние не сме във война с търговските вериги, а с нелоялните търговски практики“, заяви той по време на брифинга след срещата с бизнес в четвъртък. Според него, тонът на Петров е арогантен и показва липса на уважение към правителството, институциите и „независимите регулаторни органи“.
Повод за размяната на остри реплики е наложената в понеделник от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която по своята същност е независим от правителството регулатор, рекордна глоба за близо 76 млн. евро на Kaufland заради нелоялни търговски практики спрямо български производители.
По-рано днес, по време на събитие на Сдружението за модерна търговия, Михаил Петров призова институциите да прекратят натиска върху компанията и предупреди, че ако Kaufland тръгне надолу, фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз“.
Думите му бяха част от по-широка критика към действията на държавните институции. Според Петров, най-големият риск за бизнеса в България е административният, а непредвидимите решения на регулаторите могат да засегнат не само отделни компании, но и цялата икономика.
Той посочи, че Kaufland има 8800 служители, значителни кредитни задължения и инвестиции за около 1 млрд. лв. в собствената си магазинна мрежа. Затова, според него, евентуални сериозни затруднения за компанията биха имали последици далеч отвъд самата търговска верига.
Петров отхвърли и възможността компанията просто да напусне страната.
Нашите магазини не са под наем. Ние сме инвестирали 1 млрд. в тях. Не можем да си съберем чукалата и да се изнесем от България. План Б е да си отстояваме правата по законов ред“, заяви той.
Ръководителят на веригата изрази и увереност, че компанията ще успее да оспори санкцията в съда, заявявайки, че няма търпение актът на КЗК да бъде направен „на пух и прах“.
„Пазарът ще запълни вакуума“
В отговора си Пулев заяви, че реакцията на Kaufland е можела да бъде далеч по-конструктивна. Според него, вместо агресивна публична позиция ръководството на веригата е можело да признае необходимостта от подобряване на отношенията с доставчиците и да предприеме мерки за преодоляване на установените от регулатора нарушения.
Министърът отхвърли и внушението, че евентуални затруднения за компанията биха довели до сериозни сътресения на пазара.
Ние като правителство няма да се огънем. Аз съм абсолютно убеден, че пазарът в София е доста доходоносен, доста ликвиден. Дори да има отлив в пазарната позиция на една верига, този вакуум ще бъде запълнен буквално в рамките на няколко седмици от техни конкуренти“, смята Пулев.
По думите му институциите трябва да продължат да се намесват там, където установяват деформации на пазара, непрозрачно ценообразуване или нелоялни практики.
От рекордна глоба до открит конфликт
Началото на спора бе поставено на 9 ноември, когато КЗК обяви санкции срещу Kaufland в общ размер на 75.65 млн. евро. Според регулатора компанията е извършила три нарушения – оказвала е натиск върху доставчици за намаляване на цените, приспадала е недобросъвестно възнаграждения за услуги и е създавала пречки при преговори за увеличение на доставните цени.
Още същия ден веригата категорично отхвърли обвиненията, определи глобата като несъразмерна спрямо европейската практика и предупреди, че може да преразгледа планираните си инвестиции от 200 млн. евро в България през следващите три години. Компанията обяви и намерението си да защитава правата си по съдебен ред.
Така спорът, започнал като регулаторно производство за отношенията между търговска верига и нейните доставчици, постепенно прерасна в публичен конфликт между бизнеса и изпълнителната власт.
Изказванията от четвъртък допълнително изострят тона, докато същественият въпрос остава дали констатациите на КЗК и размерът на наложената санкция ще издържат на съдебен контрол.
В своя позиция КЗК отхвърли критиките на ръководството на „Кауфланд“ и припомни, че от 2020 г. насам е постановила три решения за нелоялни търговски практики на веригата спрямо доставчици. Според регулатора нарушенията показват траен модел на използване на по-силна позиция при договаряне, като решението от 2020 г. е окончателно потвърдено от Върховния административен съд през 2023 г., а това от 2025 г. се обжалва.
Комисията подчерта, че дружеството има право да оспорва санкциите по съдебен ред, но определи публичните прогнози за изхода от евентуално дело като възможен опит за натиск върху съда.
Mignews.info
