Сериозни правни въпроси и остри дискусии поражда решение на Районен съд – Гоце Делчев по дело, заведено от благоевградската бизнесдама Тонка Трайкова срещу „Топ Преса“. В мотивите на съдебния акт, постановен от съдия Михаела Клечерова, изпъква спорен юридически извод, който влиза в противоречие с логиката на времето – медията е осъдена да плаща законна лихва върху цялото обезщетение от дата, на която по-голямата част от разглежданите публикации все още не са били написани.
Според диспозитива на Решение №457 от 4 ноември 2026 г. по гражданско дело №20251220100895, „Топ Преса“ следва да заплати обезщетение ведно със законната лихва върху цялата присъдена сума, считано от 30 април 2025 г. Делото обаче обхваща общо 13 публикации, значителна част от които са публикувани далеч след тази начална дата – на 8, 10, 13 и 31 май, а последната е от 30 юни 2025 г. Това поставя пред въззивната инстанция фундаменталния правен въпрос: защо първоинстанционният съд присъжда лихва върху цялото обезщетение от датата на първата статия, при положение че част от твърдените увреждащи действия са извършени близо два месеца по-късно? Съгласно правилата на Закона за задълженията и договорите при непозволено увреждане изпадането в забава не може да предхожда самото събитие.
Този спорен момент не е единственият детайл, който прави впечатление в работата по делото. Проверка на датите показва, че последното открито съдебно заседание, на което са приключили устните състезания, е проведено на 16 септември 2026 г., а решението е обявено на 4 ноември 2026 г. Това означава, че съдебният акт е постановен след 49 дни, вместо в предвидения от чл. 235, ал. 5 на ГПК едномесечен срок.

Сериозни възражения за необоснованост буди и начинът, по който съдия Клечерова определя общия размер на неимуществените вреди на Тонка Трайкова на 15 000 лева (при предявен частичен иск за 5500 лв.). В мотивите на Решение №457 от 04.11.2026 г. липсва убедителна и детайлна обосновка на този висок размер и на реалната интензивност на претърпените вреди, като осъдителният акт стъпва на употребени в публикациите сатирични и оценъчни определения като „Тонка Месарката“, „Циркът Тонка“ и „Новото дуо“, както и изцяло на показанията на двама свидетели – Красимира Христова Олева (личен асистент на Трайкова) и Боян Василев Френкев (маркетинг мениджър). По делото не е назначавана медицинска или психологическа експертиза, а съдът кредитира безрезервно думите на личния асистент Олева и на Френкев за „депресивно състояние“, „истински психически срив“ и „тежко безсъние“, въпреки че техните преки професионални и служебни отношения с ищцата изискват засилена критичност и внимателна преценка за заинтересованост по чл. 172 от ГПК. Освен това в мотивите се наблюдава смесване на личната сфера на Трайкова като физическо лице с търговската репутация на нейното предприятие („влизане в обяснителен режим пред дългогодишни бизнес партньори“), без да е направена индивидуална оценка за конкретното въздействие на всяка една от 13-те публикации, част от които дори не са били непосредствено открити при компютърно-техническата експертиза.
В решението остава недостатъчно отчетена и практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 10 от Конвенцията. Макар самият съд в Гоце Делчев да признава в мотивите си, че Трайкова е публично разпознаваема личност с обществено влияние в Благоевград, в крайна сметка не са приложени в пълнота европейските стандарти за по-широките граници на допустима журналистическа критика, сатира и оценъчни съждения, когато става въпрос за теми от обществен интерес.
Екипът на „Топ Преса“ вече подготвя обстойна въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград. Основен акцент в защитата пред горната инстанция ще бъде и позицията на медията, че настоящият казус носи белезите на т.нар. SLAPP производство (стратегическо дело срещу общественото участие), целящо чрез непропорционална финансова тежест да ограничи критичната журналистика.
Паралелно с битката в съдебната зала, „Топ Преса“ започва и задълбочено журналистическо проучване на съдебната практика на съдия Михаела Клечерова по аналогични граждански дела. Анализът ще съпостави присъжданите от магистрата размери на обезщетенията, спазването на законовите срокове за произнасяне, начина на определяне на началните моменти за начисляване на лихви, както и процента на нейните решения, които са били отменени или изменени при обжалване пред горна инстанция. Резултатите от това проучване ще бъдат базирани изцяло на публични и проверими факти, за да може обществеността сама да прецени стандартите, по които се раздава правосъдие в региона.
Източник: toppresa.com
Razkritia.com