Смразяващи разкрития за Ивайло Калушев направи сценаристът и режисьор Васил Жечев във Фейсбук. Той започва коментара си с анализ за „актуалността“ на партиите „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, но продължава с разказ за мистериозния случай „Петрохан“, който продължава да вълнува българско общество.
Не само, че тия партии са с отпаднала необходимост, но след очевидното завършване на мероприятието, от публична държавна са преминали в държавна частна собственост и подлежат на разпоредителни действия. Продажба, замяна, отдаване под наем, концесия и т.н.
То се и видя, де, че тяхното разделяне е именно част от този същия процес…
Държи ги само поредната илюзия, че Гюров като кандидат президент представлява някакво общо решение на техния проблем, което, за жалост им пречи, на ДБ, а и на ДСБ, да асимилират информацията, която идва лично от десетките жертви на сектата на Калушев.
И за да не звучи съвсем голословно това, ще ви разкажа накратко историята на един мой съученик. С него ни приеха в София навремето, но в различни университети. Аз в Художествена академия, той… другаде!
В Студентски град върлувахме почти всяка вечер първите две-три години. Един ден обаче той изчезна! Срещнах го седмица по-късно в Блейз, едно денонощно култово заведение до мавзолея на Батенберг, и ми каза, че сега е на квартира на Графа. Стана ми странно, защото живееше повече от скромно и пари за такова разточителство нямаше. В отговор той обаче ми разказа, че се запознал с един човек в Билкова, готин пич, който му доверил, че е наел цял таван на Графа и сред многото стаи има и една, която не ползва. Само тока да си плаща, иначе…
По-късно даже минах оттам, видях стаята, която беше колкото две легла. Буквално! Едно легло и път до него с мансарден прозорец, от който капе вода, когато вали, а и след това.
Класика!
Съученикът ми ми разказа, че там с компанията, която се събирала в общото помещение, четели Карлос Кастанеда, вземали гъби, джойнт и правили в кръг някакси опити, и даже почти успели, да убият с мисълта си котка, поставена по средата на ритуалния център. Били цяла група около този „хазаин“!
Моят съученик се увличаше още в средното по историите с Дон Хуан и бе изчел всичко от Кастанеда, та това не ми направи особено впечатление, а и годините бяха такива, че всеки създаваше около себе си ореол на изключителност, примесена с щипка мистицизъм.
Запознах се мимоходом в едно от гостуванията ми и с този „хазаин“! Вяла среща, много набързо…
Една вечер обаче моят съученик дойде в Студентски град, беше обезумял, буквално не на себе си. Помоли ме да се изкъпе и да остане да спи. Забелязах, че гайките на дънките му отзад бяха скъсани. Той беше по онова време много красиво момче. Високо, стройно, със сини огромни очи, рус, като дете…
Позачудих се какво е станало, но не го разпитах. На другия ден си тръгна и повече не го видях.
Притесних се и след месец-два го потърсих на тавана му. Нямаше никой там и аз след няколко неуспешни опита да го открия, спрях да го търся.
След време срещам в Билкова „хазайна“ му и, отивайки при него радостен, че съм го засякъл, го попопитах къде е моя съученик. Той ме фиксира сурово, като змия и без да прояви никаква емоция каза:
– Ама, той още жив ли е?!
Стреснах се, но реших отново че е някакво „правене“, характерно за епохата, за която разказах, макар че сърцето ми се сви болезнено след тази среща.
Минаха още няколко месеца и дочух, че моят съученик се е прибрал в родния си град. От майка ми, която беше приятелка с неговата майка, разбрах че е бил изнасилен и е избягал от тази компания. От онзи таван!
Моят съученик сега е шизофреник!
След случая се отключи това заболяване!
Човекът, който беше негов „хазяйн“ се казваше Иво!
Иво Калушев!
Това е историята за онези от Продължаваме промяната, които не просто прикриваха този човек, но и дори настояваха да съгласуват кандидат-депутатските си листи с него…
„Отпаднала необходимост“ даже е възможно най-симпатичния евфемизъм, с който биха могли да бъдат наречени.
И то благодарение на това, че казалият го е с висока култура и великодушен нрав!
Иначе…
Bairak.bg
