Свободният информационен канал на България публикува безкомпромисната дисекция на публициста: Кой и защо опита да спретне държавен преврат заради един провален видеоклип и кога политическите кукловоди превърнаха личната трагедия в евтина разменна монета?
Грандиозният фарс, разиграван през последните дни около съдбата на пострадалата в Северна Македония Ива Михайлова, получи своя най-тежък и безпощаден удар. Докато либералните партийни щабове и интернет сензаторите се надпреварват да градят шпионски сюжети от селски мащаб, общественикът и писател Веселин Стаменов излезе с опустошителна позиция на официалната си страница „Веселин Стаменов – коментари“. В нея авторът не просто разглобява на съставните им части манипулациите, но и показва нагледно огромната пропаст между реалната теренна журналистика и инфантилния политически PR.
Ето какво заявява Стаменов без заобикалки, право в десетката:
„С Мартин Карбовски през годините неведнъж сме кръстосвали шпаги. Спорили сме люто, разминавали сме се по вкусове, по стил, по темпо, имали сме своите медийни войни и горчивини. Но когато срещу едно от най-разпознаваемите пера на българската публицистика се разгръща евтин политически спектакъл, не мога да си позволя лукса на безразличието. Професионалното достойнство изисква да си кажем кривиците и правиците право в очите!
Гледам развихрилия се цирк около момичето от Кочани, Ива Михайлова, и не вярвам на ушите си. Излиза колегата ютюбър Станислав Цанов, размахва скрити записи — разбирай класически ченгеджийски номера — на разстроена, ранена млада жена, гарнира ги с изкуствен интелект и драматични паузи, а от храстите на партийния щаб тутакси изскачат дежурните моралисти — Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Забележете само: месец след като Цанов пусна видео за трол фермите им… Случайност!? НЕ МИСЛЯ!
Загрижили се изведнъж за контраразузнаването, поискали оставката на шефа на ДАНС, открили „топлата вода“: Карбовски говорил със службите!
Ама чакайте, драги политически пионери. Дайте да си го кажем направо, мъжки и без лицемерни пози: как си представяте вие истинската журналистика? Да не би тя да се прави в стерилни стаички с кликване на мишката, нагласени лайфове и преписване на политкоректни статуси от социалните мрежи?
Всеки действащ репортер, всеки истински публицист в тази държава има допири и контакти навсякъде — в ДАНС, в НАП, в МВР, в прокуратурата, в болниците, в подземния свят и в кулоарите на парламента. Колкото по-дълга, по-богата и по-съдържателна е кариерата ти, толкова по-дебел е телефонният ти бележник. В моя личен телефон контактите отдавна надхвърлят 3400 номера. И това не е грях, не е компромат — това е единствената реална атестация за добре свършена работа! Ако един журналист няма на бързо набиране човек от полицията, бандит от улицата, дежурен лекар от „Пирогов“ или „Бърза помощ“, или доверен източник от службите, той не е никакъв журналист, а обикновен копирейтър на трудов договор, захранван с партийни опорки.
Световната история помни велики примери, в които границата между свободната преса, държавните интереси и специалните служби се преплита в името на голямата истина. Нима Боб Удуърд и Карл Бърнстийн щяха да разплетат аферата „Уотъргейт“ и да свалят американски президент без Марк Фелт — тогавашният заместник-директор на ФБР, легендарното „Дълбоко гърло“? Нима великият Ърнест Хемингуей по време на Втората световна война не сътрудничеше директно с разузнаването в Хавана и по фронтовете на Европа? Журналисти са участвали в тайни преговори за заложници, предотвратявали са кървави конфликти, влияли са на геополитиката и войните именно защото са имали куража да влязат там, където обикновеният наблюдател го е страх дори да погледне.
А тук какво виждаме в нашата мила татковина? Един малък, злобен домашен Базел. Цанов пропуснал интервюто. Изпреварили го по пистата с чист професионализъм. И вместо мъжки да признае журналистическия си провал — че тежко травмираният събеседник закономерно е предпочел авторитета на Карбовски пред неговия сладникав студиен драматизъм — той вади скрити записи от джоба. Добре де, ами ако момичето просто е търсило благовиден повод да му откаже, без да си навлече гнева му, без да я намрази и после да я разпъне на кръст в мрежата? Даваме ли си изобщо сметка в какво гнездо на оси попадна това ранено дете? Цанов просто си я нареди и я хвърли на вълците. Чисто и просто!
А зад гърба му веднага изпълзяха Божанов и Мирчев — досущ като в класическа сцена от „Ревизор“ на Гогол! Цялото градско началство трепери от мним страх, привижда агенти под прикритие и интриги на властта зад всеки ъгъл, превръщайки един рутинен контакт с източник във вселенски заговор срещу републиката. Добчински и Бобчински на модерната българска демокрация — притичват запъхтяни и изпотени пред удобните камери, за да крещят, че „нещо страшно се готви“, само и само да грабнат пет минути евтина слава. Сякаш не гледаме сериозни политици, а гротескно събрание на „Съюза на меча и оралото“, в което самозвани комбинатори плашат наивниците с митичните сили на задкулисието.
Само че сметката им излезе крива. Палачинката се обърна с гръм и трясък, когато самата Ива Михайлова заби звучен шамар на цялата завера и заяви в прав текст пред цяла България: „Никой в страната не ме е принуждавал да правя каквото и да било!“
Момичето от Кочани категорично отрече всякакъв натиск, изхвърли политическите спекуланти зад борда и ясно поиска едно-единствено нещо: покой, тишина и правото да се лекува на мира. С тези нейни думи целият картонен замък на конспирацията, граден с толкова злоба и партийна пот, рухна като къщичка от карти.
Истината винаги побеждава евтината режисура. Мартин Карбовски направи точно това, което прави истинският журналист от старата школа — отиде на място, седна очи в очи с момичето и нейния официален адвокат и показа живата човешка трагедия в национален ефир, без манипулативни филтри, без монтирани парчета и без подли ченгеджийски подслушвания. Всичко останало извън тези неоспорими факти е чиста човешка и професионална завист за изпуснат медиен удар, увита в пошлата опаковка на фалшив опозиционен и неолиберален пафос!“
Източник: sik.bg
