ДОКУМЕНТИТЕ ЛЪСНАХА! МЕГА СКАНДАЛ! ДОКАЗА СЕ ЧЕ междинна фирма прибира 8 000 000 лева разлика за оборудване на АЕЦ, преди Шести блок да катастрофира технически


ЕКСКЛУЗИВНО ЗА SIK.BG: КЪРВАВАТА ФИНАНСОВА АНАТОМИЯ НА ЕДИН РЕАКТОР – КАК МИЛИОНИ ИЗТИЧАТ ПРЕЗ НАГРЕТИТЕ ЛАГЕРИ НА ШЕСТИ БЛОК

В контролната зала на ядрена централа тишината никога не е празна; тя винаги вибрира с ниския, монотонен тътен на десетки хиляди тонове въртящ се метал, прегрята пара и невидимата, дисциплинирана ярост на делящия се уран. В шестнадесет часа на деветнадесети ноември тази дисциплина се пропуква без драматични взривове, но с ужасяващата методичност на падащите стрелки по таблата. Шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, който едва преди четиридесет и осем часа е обявен за безупречно възроден след тежък, четиридесетдневен планов годишен ремонт, започва конвулсивно да губи мощност. От стабилните деветстотин мегавата, поддържащи крехкото енергийно равновесие на държавата, машината рухва до двеста и петдесет мегавата за по-малко от четвърт час. Деветстотин, седемстотин, четиристотин, двеста и петдесет – числа, които в диспечерския център на Европейската мрежа ENTSO-E се записват просто като принудително технологично ограничение, но зад които стои задушаващият дъх на техническа немощ. Официалните съобщения на институциите, поднесени с онзи чиновнически, стерилен език, целящ да приспи обществения инстинкт за самосъхранение, веднага побързаха да уверят, че няма радиационна опасност и радиоактивният фон е непроменен. Истината обаче, до която разследващият екип на Свободният информационен канал стигна след съпоставка на експертни данни и затворени вътрешни доклади, се крие в тривиални, но фатални машинни възли: прегрято масло в лагерите на Главна циркулационна помпа, отказ на охлаждащ контур и аварийно изключване. Помпата, чието единствено призвание е да върти водата през огненото сърце на реактора ВВЕР-1000, просто е отказала да понесе натоварването веднага след като по нея са работили екипи, стрували на българския данъкоплатец и на енергийната система десетки милиони левове.

Този технически колапс обаче не е изолиран прецедент, нито случайна прищявка на уморения съветски метал, а неизбежен симптом на хронично институционално заболяване, разяждащо централата отвътре. За да разбере човек защо лагерите на помпата задират и защо водата спира да охлажда, не трябва да гледа единствено в реакторното отделение, а в тихите софийски кабинети на Българския енергиен холдинг и в дебелите папки с обществени поръчки, където цифрите отдавна са изгубили връзка с реалния индустриален пазар. В централата от месеци се води невидима война за парични потоци, провеждана зад маската на модернизация и диверсификация. Документалните следи водят към едно зловещо финансово разминаване, което през първите девет месеца на годината придобива абсурдни мащаби: приходите на атомната централа растат стремглаво, надхвърляйки един милиард и двеста милиона евро, докато нетната печалба се срива наполовина спрямо предходната година – от осемдесет и един милиона на едва четиридесет и два милиона евро. Как едно предприятие, което произвежда най-евтиния базов ток в региона и продава на пълни обороти, успява да генерира спад от почти петдесет процента в крайния си финансов резултат? Отговорът се състои от два паралелни процеса: от една страна е бруталното изсмукване на ликвидност от страна на държавата чрез стопроцентови дивиденти и регулаторни такси, принудили гиганта край Дунав да тегли заеми, за да плаща текущите си сметки, а от друга – методичното, скрито преливане на средства през надути посреднически договори за поддръжка, доставки и резервни части.

В самия център на този финансов водовъртеж стои фигурата на проф. Георги Касчиев – учен, ядрен физик и човек, чиято биография е преминала през най-високите етажи на международния контрол на ядрената безопасност. Появата му в Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ трябваше да бъде гаранция за експертен надзор, но престоят му там продължи едва няколко месеца, завършвайки със светкавично, почти паническо уволнение в разгара на лятото. Касчиев бе отстранен от ръководството на БЕХ буквално дни преди насроченото от самия него заседание на борда на шестнадесети юли, на което той трябваше да представи резултатите от вътрешни проверки и конкретна програма за рязане на паразитни разходи. Публичните признания на професора, направени след отстраняването му, осветиха механизма, по който се източва централата: сделки с посредници, при които разликата между цената на реалния производител на оборудването и крайната фактура, платена от АЕЦ, достига колосални измерения. В едно от най-стряскащите си свидетелства Касчиев директно посочи договор за над петнадесет милиона и половина лева, сключен с фирма дистрибутор, докато същинският производител е получил малко над седем милиона и половина. Осем милиона лева разлика, потънали в пространството между две фактури – пари, които не произвеждат сигурност, не купуват качествени стомани и не плащат на висококвалифицираните оператори на блока, а просто се изпаряват по трасето. Преди да му покажат вратата, физикът бе успял собственоръчно да спре половин дузина подобни контракти за над два милиона евро, окачествени от него като откровено ненужни, само за да разбере, че системата не търпи подобна пестеливост, особено когато парите са предопределени за конкретни индустриални фаворити. На негово място, сякаш за да се подчертае наложената желязна омерта, временно бе поставен бивш ръководител на цивилното външно разузнаване.

Паралелно с разкритията на учения, парламентарните архиви пазят още по-смразяващи детайли, произнесени от трибуната на Народното събрание, които рисуват картината на пълно безобразие при ценообразуването на критични елементи. Става дума за доставката на четиринадесет броя силфонни арматури – специфични клапани, използвани в херметичните контури на съоръжението, чиято стандартна пазарна цена варира между тридесет и тридесет и пет хиляди лева за брой дори при най-строгите изисквания за ядрено сертифициране. Според изнесените официални данни тези детайли са фактурирани на централата на безумните цени от порядъка на четиристотин и петдесет до четиристотин и шестдесет хиляди лева за бройка. Чистата аритметика на тази единична позиция показва потенциална надценка от близо шест милиона лева – сума, равна на бюджета на цяла провинциална болница, налята в метални вентили. Подобни практики обясняват защо ремонтната програма за годината, чиято прогнозна стойност надхвърля сто и тридесет и девет милиона лева, разделена между постоянните абонати за обществени средства като „Атоменергоремонт“, КМС и „ЕСКО Инженеринг“, поражда толкова остри въпроси. Особено когато в техническите задания лъсват доставки със срокове на изпълнение, надхвърлящи далеч времето на самия планов ремонт, което означава, че или оборудването се монтира фиктивно на хартия, или ремонтите се приемат с компромиси, които впоследствие избиват в задиращи помпи и прегрети маслени лагери само два дни след пускането на реактора.

Съмнителните практики обаче не спират до ремонтните консорциуми; те придобиват систематичен характер при договорите, сключвани по тъмната пътека на изключенията от Закона за обществените поръчки. В специализираните регистри изплува профилът на „И.Б.Л. – България“ ЕАД – дружество, успяло да натрупа портфейл от поръчки с АЕЦ „Козлодуй“ на обща стойност над седемдесет и шест милиона евро, или близо сто и петдесет милиона лева, като на практика всяка една от големите процедури е минала без предварително обявление, под формата на пряко възлагане или договаряне с покана. Оправданието за подобна изключителност обикновено се корени в твърдения за ексклузивни представителства на чуждестранни производители и защита на патенти. Когато обаче по един-единствен договор от март 2024 година на стойност близо четиридесет и седем милиона лева граждански сигнали установяват авансово изплащане на над двадесет и три милиона лева, преди въобще да са изпълнени заложените в техническото задание монтажни дейности, комплексни изпитания и обучение на персонала, границата между оперативна необходимост и престъпно безхаберие започва да изтънява. Документалният анализ, предприет от Свободният информационен канал, разкрива, че подобни финансови инжекции към частни контрагенти източват оборотния капитал на атомната ни централа точно в момента, когато тя е принудена да декапитализира собствения си баланс, за да захранва проектната компания за седми и осми блок, където държавните одити вече засичат частни земи, оценявани на космическите хиляда и шестстотин евро за квадратен метър сред крайдунавските пущинаци.

Картината става още по-тревожна, когато се погледне отвъд сухите договори и се осъзнае реалната физическа среда, в която функционира шестдесетхилядният град и цялата ни индустрия. Ядреният блок не е обикновена топлоцентрала, в която дефектният детайл просто спира производството за няколко часа и генерира загуба на въглища; тук всяко технологично отклонение носи потенциала на глобална катастрофа, ако се пренебрегне заради корупционна търпимост. Когато бившият изпълнителен директор на централата публично признава, че съветските блокове трябва да се пазят „като рохко яйце“, докато веригите за доставка са разкъсани от геополитически санкции и война, изборът на евтини заместители или прескъпи преопаковани детайли от неясни посредници е чиста проба руска рулетка с националната сигурност. Проблемът с маслото и помпата на Шести блок от деветнадесети ноември не е просто дежурен технически гаф, а звучен шамар срещу самодоволството на енергийната номенклатура. Този инцидент крещи, че машините не се подчиняват на министерски заповеди, нито на пиар съобщения; те се подчиняват единствено на законите на термодинамиката и материалознанието, където компромисът с качеството на ремонта винаги завършва с авариен стоп.

Разследването продължава да дълбае в дълбините на архивните договори, банковите извлечения и протоколите на Агенцията за ядрено регулиране. Нито една спекулация няма да бъде спестена, но и нито един чиновник няма да може да се скрие зад паравана на „търговската тайна“, когато заложени на карта са милиарди левове и съдбата на най-мощния енергиен източник на България. Предстои официалното внасяне на тежки пакети от въпроси по Закона за достъп до обществена информация към АЕЦ, БЕХ и финансовите контролни органи, защото когато парите потъват в джобовете на дежурните посредници, а реакторите угасват веднага след ремонти за стотици милиони, мълчанието вече не е просто съучастие – то се превръща в престъпление срещу държавата. Докато документите не излязат на бял свят с оригиналните си подписи, печати и фактури, въпросът за това кой и защо позволи Шести блок да задира в масло и безпомощност ще продължи да тежи със същата смазваща сила, с която радиоактивните пръти висят в активната зона на реактора.

Източник: sik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *