В продължение на осем месеца инспекторите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) към Министерството на финансите извършват мащабна проверка на начина, по който Община Варна планира, обявява и възлага едни от най-ресурсоемките си дейности. Резултатът от тази проверка е обективиран в официален Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] от 7 октомври 2026 г., придружен от отделно заключение с дата 4 ноември 2026 г. Прочитът на тези 46 номерирани страници разкрива тревожна институционална картина в морската столица. Вместо ясни, прозрачни и обективни правила за разходване на публичния ресурс, държавните финансови инспектори установяват поредица от незаконосъобразни условия за подбор и методики за оценка, които влизат в пряко противоречие с основните принципи на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Разследването на „Свободният информационен канал“ върху документацията от финансовата инспекция поставя във фокус процедури за милиони левове публични средства. Две от основните проверени обществени поръчки – за инженеринг и инвестиционни дейности, както и за консултантски услуги и строителен надзор – са с прогнозни стойности съответно от 3 974 815,26 лева без ДДС (стр. 6 от доклада) и 5 000 000 лева без ДДС (стр. 27 от доклада). Сборът от прогнозните стойности само на тези две процедури достига 8 974 815,26 лева без ДДС. Успоредно с това инспекторите анализират конкретни решения за класиране и отстраняване на участници, довели до подписването на реални контракти, сред които договор за 756 304 лева без ДДС от 3 юни 2025 г. (стр. 25) и мащабен договор за 6 000 000 лева с ДДС в сферата на консултантските услуги и строителния надзор (стр. 38).
Същността на констатираните от АДФИ нарушения не се състои в проста техническа небрежност при попълване на формуляри, а засяга самата архитектура на общинските търгове. В Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] инспекторите установяват две основни групи нарушения на нормативната уредба. Първата група обхваща поставянето на ограничителни и несъразмерни изисквания към опита, техническите възможности и квалификацията на кандидатите, които необосновано стесняват кръга на потенциалните участници и нарушават принципите на свободна конкуренция, равнопоставеност, пропорционалност и недопускане на дискриминация. Втората група засяга конструирането на методики за комплексна оценка, при които качествените показатели са формулирани без достатъчна яснота, отваряйки врата за субективна преценка на оценителните комисии и невъзможност за обективно сравнение между офертите.
Как Община Варна е възлагала обществени поръчки за милиони левове при условия и методики, които държавните финансови инспектори впоследствие определят като незаконосъобразни? Отговорът се крие в детайлния преглед на фактите, числата, хронологията на административните актове и механизмите на възлагане, описани в официалния доклад на финансовата инспекция.
Всяко сериозно икономическо разследване на публичните разходи започва с прецизно разграничаване на финансовите параметри. В практиката на обществените поръчки съществува фундаментална разлика между прогнозната стойност на една процедура, стойността на сключения въз основа на нея договор и евентуалната финансова щета за бюджета. В доклада на АДФИ за Община Варна тези категории са ясно разграничени, но мащабът на средствата, преминали през компрометирани от нормативна гледна точка процедури, показва защо контролът върху правилата за възлагане е критичен за публичния интерес.
На страница 6 от Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] инспекторите разглеждат обществена поръчка с прогнозна стойност 3 974 815,26 лева без ДДС. Предметът на тази процедура е свързан с инженеринг и инвестиционни дейности – сектор, в който традиционно се концентрират най-големите капиталови разходи на местната власт. Инженерингът обединява в един общ предмет проектирането, строително-монтажните работи и авторския надзор. Когато процедура за близо 4 милиона лева без ДДС бъде обявена при условия за подбор, които според инспекцията поставят необосновани пречки пред потенциалните участници, целият този финансов ресурс попада в среда на деформирана пазарна конкуренция. Тук не става дума за това, че сумата от 3 974 815,26 лева е изцяло неправомерно изразходвана или открадната, а за официална констатация, че достъпът до състезанието за този ресурс е бил ограничен чрез незаконосъобразни критерии за подбор.
Още по-мащабен е финансовият параметър, описан на страница 27 от доклада. Там АДФИ анализира обществена поръчка с прогнозна стойност 5 000 000 лева без ДДС. Тя е насочена към консултантски услуги по Закона за устройство на територията (ЗУТ) и упражняване на строителен надзор. Консултантът и строителният надзорник са ключовите фигури в инвестиционния процес – те контролират качеството на строителството, съответствието с проектите и подписват актовете, въз основа на които общината разплаща милиони за строително-монтажни работи. Обединяването на тези две прогнозни стойности – 3 974 815,26 лева без ДДС за инженеринг и 5 000 000 лева без ДДС за консултантски услуги и строителен надзор – формира общ прогнозен обем от 8 974 815,26 лева без ДДС само за тези две конкретни процедури. Тази сума не представлява общата стойност на всички проверени от АДФИ поръчки, нито е констатирана имуществена вреда, но тя очертава финансовия хоризонт на процедурите, в чиято документация инспекторите откриват сериозни пороци.
Наред с прогнозните стойности, докладът фиксира и конкретни финансови задължения по вече сключени договори. На страница 25 е документиран договор за 756 304 лева без ДДС, подписан на 3 юни 2025 г. Този контракт е финалният етап от процедура, в рамките на която оценителната комисия е вземала решения за отстраняване на участници и избор на изпълнител, а АДФИ проверява законосъобразността на заложените условия за участие и проведените действия. Тук отново трябва да се направи строга юридическа и икономическа демаркация: самото сключване на договора от 3 юни 2025 г. е правен факт, докато нарушението, установено от финансовата инспекция, се корени в порочните условия и процедурните правила, довели до този краен резултат.
Кулминацията на финансовите параметри в сферата на надзора се намира на страница 38 от доклада. Там инспекторите описват сключен договор на стойност 6 000 000 лева с ДДС след проведена процедура за консултантски услуги и строителен надзор. От икономическа и счетоводна гледна точка е важно да се подчертае връзката между данъчната основа и крайната стойност с включен косвен данък: при стандартна ставка на данъка върху добавената стойност от 20 на сто, прогнозната стойност от 5 000 000 лева без ДДС (посочена на стр. 27) кореспондира пряко с рамката от 6 000 000 лева с ДДС (посочена на стр. 38). Поради тази причина тези две суми не бива да се събират механично като отделни разходи, а се разглеждат в тяхната логическа и процедурна взаимовръзка. На страници 38 и 39 от доклада АДФИ проследява как при тази шестмилионна поръчка са приложени критериите за подбор, как е действала методиката за оценяване и как се е стигнало до класирането на избрания изпълнител.
В теорията и практиката на обществените поръчки най-ефективният начин да се предопредели изходът от едно състезание не е грубото фалшифициране на протоколи в края на процедурата, а внимателното формулиране на условията в самото начало. Когато възложителят изготвя документацията за участие, той определя два ключови филтъра: критериите за подбор (кой изобщо има право да участва и да бъде допуснат до отваряне на офертата) и методиката за оценка (как ще бъдат класирани допуснатите кандидати). Анализът на Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] показва, че в Община Варна са регистрирани системни отклонения от закона и при двата филтъра. Нека първо разгледаме първия етап – входа на процедурите и констатациите за ограничаване на конкуренцията, изложени детайлно на страници от 4 до 14, както и на страници от 34 до 42 от доклада на АДФИ.
Законът за обществените поръчки се крепи върху четири основни стълба, които всеки кмет и всяко упълномощено длъжностно лице са длъжни да спазват безусловно: свободна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Принципът на пропорционалност означава, че възложителят има право да поставя минимални изисквания за технически и професионални способности на кандидатите, но тези изисквания трябва да са стриктно съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на конкретната поръчка. Всяко условие, което надхвърля необходимото за гарантиране на качественото изпълнение на договора, се превръща в незаконосъобразна административна бариера.
На страници 4 до 14 от своя доклад инспекторите на АДФИ дисектират именно такива условия за подбор, които намират за несъответстващи на нормативните изисквания. Става въпрос за кумулативно натрупване на изисквания за професионален опит, специфични технически възможности, тясна квалификация на инженерно-техническия състав и начини за доказване на вече изпълнени дейности. В контекста на поръчката за инженеринг и строителство с прогнозна стойност 3 974 815,26 лева без ДДС (стр. 6), инспекцията анализира дали поставените бариери пред кандидатите отговарят на реалната сложност на обекта. Как работи този механизъм на практика? Когато една община изисква от участниците да докажат опит не просто в сходно по обем строителство или проектиране, а в изключително тясно дефинирани специфични дейности, комбинирани с прекомерни изисквания към дипломите, сертификатите и предходния опит на всеки отделен експерт в екипа, броят на компаниите на пазара, които отговарят едновременно на всички условия, рязко намалява. Фирми, които разполагат с реален финансов, машинен и кадрови ресурс да изпълнят обекта качествено и на по-ниска цена, биват елиминирани още преди да могат да подадат оферта, или биват отстранени от комисията на етап подбор заради формално несъответствие с някое от завишените условия.
Аналогичен модел при критериите за подбор е установен от АДФИ и при процедурите за консултантски услуги по ЗУТ и строителен надзор, разгледани на страници 27 и от 34 до 42 от доклада. Строителният надзор е законово регламентирана дейност – компаниите, които го упражняват, притежават официален лиценз или удостоверение от държавата, което по дефиниция удостоверява тяхната правоспособност и наличието на квалифицирани специалисти. Въпреки това, при поръчката с прогнозна стойност 5 000 000 лева без ДДС (стр. 27) и в анализираните на страници 34 до 42 условия, Община Варна е въвела допълнителни изисквания за предходен опит по строго определени видове строителство, специфична техническа квалификация, експертен капацитет и организация на изпълнението.
Инспекторите на АДФИ поставят под въпрос законосъобразността на тези условия именно през призмата на тяхната обоснованост. Когато възложителят изисква от надзорната фирма опит и експертен капацитет, които надхвърлят обективно необходимото за упражняване на контрол по ЗУТ, той нарушава забраната за включване на условия, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти. Основният журналистически и икономически въпрос, който възниква въз основа на тези констатации от страници 4–14 и 34–42, е ясен: защо общинската администрация във Варна е предпочела да издигне толкова високи формално-технически прагове, вместо да отвори процедурите за максимално широка конкуренция, която би довела до по-изгодни финансови условия за общинския бюджет? Ако ограничителните критерии за подбор служат като цедка на входа на процедурата, то методиката за комплексна оценка е инструментът, който определя победителя сред допуснатите участници. В Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] анализът на оценителните методики заема централно място (страници 29 до 33 и страници 42 до 46) и представлява една от най-тежките констатации на държавната финансова инспекция. Законът позволява обществените поръчки да се възлагат не само по критерий „най-ниска цена“, но и по критерий „оптимално съотношение качество/цена“, който се измерва чрез комплексна оценка. Идеята на законодателя е логична – общината да може да избере не просто най-евтината, а най-качествената оферта. Но за да работи този механизъм законосъобразно, показателите за качество трябва да бъдат формулирани толкова ясно, точно и недвусмислено, че всеки участник да знае предварително какво трябва да предложи, за да получи максимален брой точки, а комисията да измерва обективни факти, а не да раздава оценки по лични впечатления.
На страници 29 до 33 от доклада на АДФИ е анализирана методика за комплексна оценка, базирана на класическата линейна формула $\text{КО} = \text{П1} + \text{П2}$. В тази структура комплексното оценяване ($\text{КО}$) се формира като сбор от два основни показателя: техническо предложение и ценово предложение. Докато ценовото предложение се изчислява по строга математическа пропорция (най-ниската цена получава максимум точки, а останалите – пропорционално по-малко), при техническото предложение инспекторите установяват сериозни нормативни дефицити. Докладът констатира, че начинът на присъждане на точки по качествените показатели не дава достатъчна яснота на участниците как да подготвят офертите си. По-важното: така разписаните условия позволяват оценяването да зависи от субективната преценка на назначената от възложителя комисия. Още по-отчетливо този механизъм се вижда на страници 42 до 46 от доклада, където АДФИ изследва методиката за оценяване при строителния надзор. Там възложителят е заложил два показателя с абсолютно равна тежест в крайната оценка – 50 процента за предложението за изпълнение на поръчката (качествен показател) и 50 процента за предлаганата цена (финансов показател). За да се разбере защо инспекторите на АДФИ поставят под въпрос дали тази система позволява обективно сравнение между предложенията, трябва да се проследи икономическата и математическата логика на модела „50 на 50“. В сектора на строителния надзор и консултантските услуги дейността на изпълнителя е строго кодифицирана от Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове. Надзорникът няма свобода на художествено творчество – той проверява строителните книжа, следи за спазването на проектите, подписва актове и изготвя доклади по утвърден от държавата ред.
Когато в една такава стандартизирана дейност общината даде 50 процента тежест на качественото предложение (описание на организацията на работа, разпределение на задачите, комуникация, управление на рискове) и формулира критериите за присъждане на точки по неясен и абстрактен начин, ценовото състезание на практика се обезсмисля. В реална процедурна среда един участник може да подаде оферта със значително по-ниска цена, която пести стотици хиляди левове на общинския бюджет, и да получи максималните 50 точки по ценовия показател. Неговото техническо предложение може да съдържа всички изискуеми по закон елементи, но оценителната комисия, позовавайки се на неясните качествени критерии в методиката, да прецени, че описанието му не е „достатъчно детайлно“, „надграждащо“ или „обвързано със спецификата на обекта“, и да му присъди например 20 или 25 точки от възможни 50. В същото време друг участник подава оферта с много по-висока, често близка до пределната прогнозна стойност цена. По ценовия показател той губи например 10 или 15 точки спрямо по-евтиния си конкурент. Но тъй като комисията разполага с широка оперативна самостоятелност при тълкуването на неясните текстови критерии, тя оценява техническото му предложение с максималните 50 точки. Така чрез субективната тежест на качествения показател по-скъпата оферта компенсира ценовия си пасив и печели първото място в комплексното класиране.
Инспекторите на АДФИ не твърдят в доклада си, че членовете на комисиите са действали с доказан умисъл за манипулиране на резултатите в полза на конкретна фирма. Като контролен орган на Министерството на финансите, АДФИ изследва документалната законосъобразност. А констатацията на страници 29–33 и 42–46 е категорична: самата методика за оценка е конструирана така, че не осигурява обективно сравнение между офертите и поставя крайния резултат в зависимост от субективното усмотрение на проверяващите. В правото на обществените поръчки наличието на методика, която позволява произволно или субективно точкуване, само по себе си е тежко нарушение на закона, независимо дали комисията се е възползвала от този дефект умишлено или не.
Кои са икономическите субекти, които са се явявали в проверените от АДФИ процедури на Община Варна? В Доклад № ДИД7-ВН-1-[7], особено в детайлните изложения на страници от 22 до 25 и от 37 до 39, се срещат дванадесет конкретни наименования на търговски дружества и обединения: „ДЗЗД АМАРАНТ“, „КАЛЕЯ ТРЕЙД“ ЕООД, „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД, „СИС БИЛД“ ООД, „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД, „СС-КОНСУЛТ“ ЕООД, „ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ“ ООД, „НАДЗОР ИНЖЕНЕРИНГ“, „РУТЕКС“ ООД, „ОБЕДИНЕНИЕ ВЕНЕРИ ЕКСПЕРТ“, „ДЕМА“ ЕООД и „ДЕЛФИН ИНЖЕНЕРИНГ“. Тук трябва да се направи важно журналистическо и правно уточнение. Присъствието на една компания в доклад на АДФИ не я превръща автоматично в нарушител на закона. По Закона за обществените поръчки административнонаказателната и нормативната отговорност за изготвянето на документацията, формулирането на критериите за подбор, утвърждаването на методиката за оценка и законосъобразното провеждане на търга лежи изцяло върху възложителя (Община Варна) и назначените от него длъжностни лица. Частните компании подават оферти по правила, написани от общината. Част от изброените дружества са били участници, които са се сблъскали с ограничителните условия и са били отстранени от комисиите, други са участвали в класирането, а трети са били определени за изпълнители и са подписали договори или рамкови споразумения.Докладът на АДФИ групира фактологията за участието на фирмите, решенията на оценителните комисии и сключените контракти в два основни документални блока. Първият блок обхваща страници от 22 до 25 от доклада. В тази част инспекторите проследяват конкретните номера на решения, протоколи от работата на комисиите, мотивите за отстраняване на кандидати, класирането на допуснатите оферти и последвалите договори. Именно в този сегмент попада процедурата, по която на 4 февруари 2025 г. е издадено решение (описано на стр. 24), довело четири месеца по-късно – на 3 юни 2025 г. – до сключването на договора за 756 304 лева без ДДС (стр. 25). Прегледът на страници 22–25 показва на практика как заложените в документацията условия за участие са послужили като основание за вземане на решения за отстраняване на участници. Когато една процедура стартира с незаконосъобразни или непропорционални критерии за подбор, всяко последващо действие на комисията по отстраняване на кандидат на базата на тези критерии възпроизвежда първоначалния порок на документацията.
Вторият ключов блок се намира на страници от 37 до 39 от доклада на АДФИ. Той е посветен на процедурите за консултантски услуги и строителен надзор, включително сключването на рамкови споразумения, оценяването на участниците, тяхното класиране и подписването на договори. На страница 38 е описан знаковият договор за 6 000 000 лева с ДДС, а на страници 38 и 39 са изложени конкретните данни за участниците в процедурата, получените от тях оценки по показателите и финалното класиране.
При съпоставянето на имената на дванадесетте дружества и обединения се вижда профилното разделение на поръчките. От една страна стоят компании с предмет на дейност в строителството, инфраструктурата и инженеринга (като „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД, „СИС БИЛД“ ООД, „ИНЖКОНСУЛТПРОЕКТ“ ООД, „ПОЛИ ЙОРД“ ЕООД, „КАЛЕЯ ТРЕЙД“ ЕООД, „ДЗЗД АМАРАНТ“), а от друга – специализирани структури в сферата на консултантските услуги, проектирането и строителния надзор (като „СС-КОНСУЛТ“ ЕООД, „НАДЗОР ИНЖЕНЕРИНГ“, „РУТЕКС“ ООД, „ОБЕДИНЕНИЕ ВЕНЕРИ ЕКСПЕРТ“, „ДЕМА“ ЕООД, „ДЕЛФИН ИНЖЕНЕРИНГ“). Поради факта, че в обобщените данни по доклада не за всяка от дванадесетте фирми е посочена индивидуалната й процесуална роля (кой точно е отстраненият кандидат на стр. 24 и кой е конкретният контрагент по договора от стр. 25 или стр. 38), стриктният стандарт за документална точност изисква да не се правят предположения извън изрично фиксираните в материала връзки. Неоспоримият факт, документиран на страници 22–25 и 37–39, е, че решенията за отстраняване, класиране и възлагане на договорите за 756 304 лева без ДДС и 6 000 000 лева с ДДС са взети след прилагане на онези условия за подбор и методики за оценка, чиято законосъобразност е оспорена от АДФИ.
Едно от най-важните разкрития, които произтичат от внимателния прочит на Доклад № ДИД7-ВН-1-[7], е времевият обхват на проверените процедури. Инспекцията на АДФИ не е моментна снимка на един инцидентен търг, проведен в рамките на няколко седмици. Държавните финансови инспектори са проверили обществени поръчки на Община Варна, открити през 2018 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., проследявайки тяхното развитие, работата на комисиите и сключването на договорите чак до средата на 2025 г.
За да се избегне механичното смесване на различни административни производства, хронологичните линии на отделните времеви етапи трябва да бъдат ясно разграничени. Най-ранната фиксирана точка в хронологията на доклада ни връща осем години назад – на 20 август 2018 г., когато се подават оферти по една от проверяваните процедури. Включването на поръчка от 2018 г. в инспекция от 2026 г. показва дългия жизнен цикъл на мащабните инвестиционни и инфраструктурни проекти в Община Варна, чието изпълнение и финансов контрол продължават с години след подаването на офертите.
Вторият ясно обособен времеви цикъл започва в края на 2022 г. На 3 декември 2022 г. е издадено решение за откриване на обществена поръчка, която попада в обхвата на инспекцията. Девет дни по-късно, на 12 декември 2022 г., официално е публикувана документацията за обществената поръчка. В началото на следващата пролет – на 23 март 2023 г. – е постановено решение по процедура за консултантски услуги. Този период маркира активното подготвяне и стартиране на ключови процедури от предишния управленски мандат на общината.
Третият етап обхваща действия, извършени вече при новото административно и политическо ръководство на Община Варна след местните избори в края на 2023 г. В началото на годината е издадена Заповед № 0134/24.01.2024 г., която е пряко свързана с общинска документация за обществена поръчка. По-късно през същата година, на 9 септември 2024 г., е подписано решение за откриване на друга проверявана от АДФИ процедура. Месец по-късно, на 14 октомври 2024 г., комисията пристъпва към разглеждане и отваряне на подадените оферти. Процедурната хронология преминава в 2025 г., когато на 4 февруари 2025 г. е издадено решение по процедура, чиито детайли са описани на страница 24 от доклада. Четири месеца след този акт, на 3 юни 2025 г., е сключен договорът на стойност 756 304 лева без ДДС (стр. 25).
Четвъртият хронологичен пласт обхваща самата финансова инспекция през 2026 г. На базата на заповеди за възлагане и на основание Закона за държавната финансова инспекция, екипът на АДФИ влиза в Община Варна на 3 февруари 2026 г. Проверката е с официална продължителност от 35 работни дни, но поради обема на документацията и административните процедури тя приключва на 7 октомври 2026 г. На същата дата – 7 октомври 2026 г. – е съставен и подписан основният Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] в обем от 46 номерирани страници. Почти месец по-късно, на 4 ноември 2026 г., след изтичане на законоустановените срокове за писмени становища и възражения по фактите, е подписано официалното заключение към доклада на отделна страница.
Сравнителният анализ на всички тези процедури води до централния аналитичен въпрос на това разследване: дали установените от АДФИ нарушения са плод на изолирани административни грешки, допуснати от некомпетентност при отделни търгове, или очертават повтарящ се управленски и експертен подход при подготовката на обществените поръчки в Община Варна?
Съпоставката на фактите от различните раздели на Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] е категорична. Независимо дали става дума за инженеринг и строително-монтажни работи за близо 4 милиона лева без ДДС (стр. 6), или за консултантски услуги и строителен надзор за 5 милиона лева без ДДС (стр. 27 и стр. 34–42), инспекторите откриват един и същ тип дефект при условията за подбор. И в двата сектора възложителят е формулирал изисквания за предходен опит, технически възможности и квалификация, които АДФИ намира за непропорционални, несъответстващи на нормативните изисквания и ограничаващи конкуренцията (стр. 4–14 и стр. 34–42). Същевременно, независимо от различния предмет и различните периоди на обявяване на поръчките, при методиките за комплексна оценка се наблюдава идентичен почерк. На страници 29 до 33 (при формулата $\text{КО} = \text{П1} + \text{П2}$) и на страници 42 до 46 (при методиката с два показателя с тежест по 50 процента за строителен надзор) констатацията на държавните инспектори е огледална: качествените показатели не дават достатъчна яснота на кандидатите, не позволяват обективно сравнение на офертите и създават предпоставки за субективно оценяване от страна на комисиите. Този модел се възпроизвежда през годините – в процедури от 2018 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., преминавайки през различни политически мандати в Община Варна.
В журналистически план това сходство не може да бъде обявено за „доказана организирана престъпна схема“ – подобна квалификация е от изключителната компетентност на правоохранителните и съдебните органи, а докладът на АДФИ е административно-контролен акт за финансова дисциплина и законосъобразност. Но от гледна точка на публичното управление и икономическия анализ, данните в Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] категорично опровергават тезата за случайна единична грешка. Налице е устойчива, повтаряща се административна практика в дирекциите и звената на Община Варна, отговорни за обществените поръчки. Въпросната практика се състои в изготвянето на документации с високи входни бариери пред кандидатите и с размити, субективни критерии за оценка на техническите предложения. Когато един и същ структурен дефект се появява на страница 6, на страница 27, на страница 30, на страница 35 и на страница 44 от един инспекционен доклад, това означава, че в общинската администрация е липсвал ефективен предварителен и текущ вътрешен контрол за законосъобразност.
Фактът, че проверените от АДФИ процедури обхващат периода от 2018 г. до 2025 г., прави въпроса за политическата и административната отговорност изключително деликатен и изисква прецизно разграничаване. Община Варна е имала различно политическо ръководство през 2018 г., през декември 2022 г. и март 2023 г., и различно ръководство през януари 2024 г., септември 2024 г. и юни 2025 г. Следователно нито политическата, нито юридическата отговорност може да бъде приписана автоматично и анблок само на едно длъжностно лице или само на един кметски екип.
Всяка обществена поръчка преминава през строга верига от административни актове и подписи, като всяко звено по тази верига носи своята конкретна отговорност по Закона за обществените поръчки и Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Първото звено е откриването на процедурата и одобряването на документацията – критичният момент, в който се раждат нарушенията по страници 4–14, 29–33, 34–42 и 42–46. Решението за откриване на процедурата (като тези от 3 декември 2022 г. и от 9 септември 2024 г.) се подписва от кмета на общината в качеството му на възложител или от изрично упълномощено от него длъжностно лице. С този подпис се утвърждават както ограничителните критерии за подбор, така и спорните методики за оценка. Наред с възложителя, под документацията стоят подписите на юристите и експертите по обществени поръчки, които са я изготвили и съгласували (както при процесите, свързани със Заповед № 0134/24.01.2024 г.).
Следващото ниво на отговорност е при назначаването и работата на оценителната комисия. Възложителят назначава със заповед комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите (като комисията, отворила офертите на 14 октомври 2024 г.). Членовете на комисията носят пряка отговорност за начина, по който прилагат критериите за подбор при отстраняването на участници и начина, по който мотивират присъждането на точки по качествените показатели (описани на страници 22–25 и 37–39). След като комисията приключи работата си с протокол или доклад, възложителят (или упълномощеното лице) издава финалното решение за класиране и определяне на изпълнител – каквито са решенията от 23 март 2023 г. и от 4 февруари 2025 г. (стр. 24). Законът дава право на възложителя да упражни контрол върху работата на комисията и да я върне при констатирани нарушения, преди да сложи подписа си под решението.
Накрая идва отговорността за сключването на договора и контрола по изпълнението. Финалният подпис под договорите – включително под договора за 756 304 лева без ДДС от 3 юни 2025 г. (стр. 25) и договора за 6 000 000 лева с ДДС (стр. 38) – обвързва финансово Община Варна. В този момент се задейства отговорността на финансовия контрольор и главния счетоводител по системата за двоен подпис, както и на ресорните звена, които отговарят за последващия контрол върху изпълнението на строителството и надзора. Особено показателно е, че процедури, стартирани в един управленски период, понякога приключват с решения и договори в следващия, но в същото време през 2024 г. (със Заповед № 0134/24.01.2024 г. и решението за откриване от 9 септември 2024 г.) и през 2025 г. (с решението от 4 февруари 2025 г. и договора от 3 юни 2025 г.) новата администрация сама генерира и довежда до край процедури, попаднали под ударите на инспекцията. В предоставените данни от преразказа на доклада не са посочени конкретните собствени и фамилни имена на длъжностните лица, положили подписите си под отделните актове, но длъжностните позиции и датите на документите са фиксирани с абсолютна точност – и за всеки конкретен ден от 2018 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. в регистрите на Община Варна и на АДФИ е записано кое точно длъжностно лице е упражнявало правата на възложител.
Приключването на инспекцията на 7 октомври 2026 г. и подписването на официалното заключение към Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] на 4 ноември 2026 г. слагат край на проверката на АДФИ, но поставят началото на въпросите за институционалните последици. Един доклад на държавната финансова инспекция от 46 страници не е литературно четиво за архивите на общината, а официален документ с преки правни, административни и финансови измерения.
На основата на установените в доклада факти възникват няколко неизбежни въпроса към ръководството на Община Варна, които изискват незабавен и публичен отговор. Първо, кои са конкретните длъжностни лица – експерти, юристи, директори на дирекции, заместник-кметове и кметове – които са изготвили, съгласували и утвърдили документациите за обществените поръчки с прогнозни стойности 3 974 815,26 лева без ДДС (стр. 6) и 5 000 000 лева без ДДС (стр. 27), в които АДФИ открива ограничителни условия и спорни методики за оценка? Второ, съставени ли са актове за установяване на административни нарушения от инспекторите на АДФИ срещу виновните длъжностни лица в Община Варна след заключението от 4 ноември 2026 г., на колко лица и за кои точно процедури от 2018, 2022, 2023, 2024 и 2025 г.?
Наред с това обществеността във Варна има право да знае какви мерки е предприело настоящото ръководство на общината след получаването на Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] от 7 октомври 2026 г. и дали същите експерти продължават да пишат условията за подбор и методиките за оценка на общинските търгове. Преразгледани ли са вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки, за да се прекрати практиката за използване на неясни качествени показатели във формули от типа $\text{КО} = \text{П1} + \text{П2}$ (стр. 29–33) и методики „50 на 50“ при строителния надзор (стр. 42–46), които според АДФИ не позволяват обективно сравнение на офертите? Остава отворен и въпросът какъв е реалният финансов ефект върху бюджета на Община Варна от установените нарушения при договорите за 756 304 лева без ДДС от 3 юни 2025 г. (стр. 25) и за 6 000 000 лева с ДДС (стр. 38), съществува ли риск от финансови корекции заради ограничаването на конкуренцията и защо системата за предварителен финансов контрол в общината не е спряла порочните документации (включително свързаните със Заповед № 0134/24.01.2024 г.), преди те да станат обект на ревизия от Министерството на финансите.
Доклад № ДИД7-ВН-1-[7] на Агенцията за държавна финансова инспекция разкрива механизъм, при който милиони левове публичен ресурс във Варна са били разпределяни през стеснени входни врати и оценявани по субективни критерии. Документите са налице, страниците са номерирани, а нарушенията са описани от контролните органи на държавата. Оттук нататък мълчанието на администрацията не е опция, а „Свободният информационен канал“ ще продължи да следи всяко действие по търсенето на отговорност за милионите на варненци.
Източник: sik.bg