Kaufland България обяви, че ще преразгледа инвестиции от 200 млн. евро в страната заради наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоба от над 75,6 млн. евро. Търговската верига категорично отхвърля обвиненията в нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти и определя санкцията като необоснована и несъразмерна.
В официалната си позиция компанията заявява, че спазва всички приложими национални и европейски разпоредби и ще защитава правата си с всички законови средства пред компетентните институции в България и Европейския съюз. Kaufland може да обжалва глобата в съда в 14-дневен срок.
Kaufland: Глобата е безпрецедентна за европейската практика
От компанията оспорват не само основанията за санкцията, но и нейния размер. Според Kaufland наложената от КЗК глоба от 75 653 706 евро е лишена от обективно основание и противоречи на европейските стандарти за пропорционалност.
В подкрепа на позицията си търговската верига посочва данни на Европейската комисия, според които общият размер на всички наложени глоби в ЕС за нелоялни търговски практики между 2022 и 2024 г. възлиза на 41,9 млн. евро при общо 754 случая.
Така санкцията срещу Kaufland България надхвърля близо два пъти общата стойност на глобите, наложени в целия Европейски съюз за посочения тригодишен период, според цитираните от компанията данни.
„Размерът на въпросната глоба е лишен от всякакво обективно основание и е напълно несъразмерен спрямо европейската практика“, заявяват от Kaufland.
Под въпрос са инвестиции за 200 млн. евро
Най-сериозното предупреждение в позицията на компанията е свързано с бъдещите ѝ инвестиции в България. Kaufland обявява, че заради действията на КЗК може да преразгледа изцяло инвестиционните си планове, които предвиждат вложения от 200 млн. евро само през следващите три години.
Нещо повече – търговската верига възнамерява да препоръча и на компанията майка Schwarz Group да преоцени инвестиционните си намерения за българския пазар.
„При тези обстоятелства ще бъдем принудени да преразгледаме изцяло бъдещите си инвестиции в страната, сред които планирани 200 милиона евро само през следващите три години“, посочват от Kaufland.
Така спорът между един от най-големите търговци на хранителни стоки в страната и антимонополния регулатор вече поставя въпроси, които надхвърлят конкретната санкция и засягат бъдещото инвестиционно присъствие на компанията в България.
Компанията напомня за приноса си към българската икономика
В позицията си Kaufland подчертава, че отдава огромно значение на принципите на правовата държава и припомня мащаба на дейността си на българския пазар.
Според представените от веригата данни от навлизането ѝ в България досега тя е създала добавена стойност за близо 14 млрд. евро, а служителите ѝ са над 8500.
От компанията уверяват, че въпреки конфликта с КЗК ще продължат да осигуряват достъпни и качествени продукти за потребителите и да поддържат партньорствата си с местните производители.
Защо има такава глоба?
По-рано КЗК (Комисията за защита на конкуренцията) обяви, че решението е на база секторно проучване на пазара на храни, започнало преди година и половина. Интересен факт – изрично КЗК казва, че е образувано производство и срещу „Максима България“ ЕООД, която управлява веригата „Т-Маркет“, но засега КЗК не казва да има глоба за нея.
Всъщност глобите за Kaufland са три и са следствие на производства по Глава 7б от ЗЗК (Закона за защита на конкуренцията):
Първата санкция е защото според КЗК Kaufland изисква от доставчиците намаление от позиция на силата на доставните цени на техните продукти. Глобата е 21 899 757 евро, които се равняват на 1,58% от общия оборот на веригата за 2025 година.
Втората е защото според КЗК Kaufland приспада от доставните цени възнаграждения за предоставяни от веригата услуги на доставчици. Глобата е най-голямата – 31 854 192 евро или 2,2% от общия оборот на веригата за 2025 година.
Третата е защото Kaufland „поставя необосновани прегради“ пред доставчиците при договарянето на поискано от тях увеличение на доставните цени, като „недобросъвестно се удължава и забавя преговорния процес“. КЗК не посочва в прессъобщението си какви точно са преградите, но в пълното решение казва „(…) включително по отношение началната дата“ на валидността на увеличение на доставните цени, което е предмет на договоряне – само че от решението излиза, че КЗК се съобразява с поисканата от доставчик дата за влизане в сила на решение за по-високи доставни цени, без да е обяснено защо. Обаче за КЗК е „преграда“ искането на търговската верига за обосновка защо да се вдигат доставните цени и искането за повече време да бъде даден отговор релевантно ли е. Аргументът – сега цените на суровините се променяли бързо и доставчикът нямал време да чака. Глобата в случая е 21 899 757 евро – 1,58% от общия оборот за 2025 година.
Bairak.bg
