Анатомия на „Завладяната Община Варна“:
Това, което виждаме във Варна, не е просто корупция, а дълбоко изградена, перфектно смазана и почти непробиваема машина за разпределение на публични средства. Нейните оператори може да са различни през годините – Кирил Йорданов, Иван Портних (ГЕРБ), а сега и Благомир Коцев (ППДБ) – но двигателят на машината остава същият. Нека го разглобим на съставните му части.
Част 1: Архитектите на монопола – „Хидрострой“ и „Инжстройинженеринг“
В основата на всичко стоят две компании. Те не са просто изпълнители, а институции.
„Хидрострой“ АД на Велико Желев: Националният хегемон. Компанията, която се свързва с т.нар. „Пътен картел“ и която по време на ГЕРБ печели милиарди от проекти като АМ „Хемус“ и „Турски поток“. Моделът им е ясен: огромни поръчки, често възлагани чрез схеми, които заобикалят ЗОП (като инхаус възлагане на държавната „Автомагистрали“, която след това ги наема като подизпълнител), и политически чадър на най-високо ниво. Във Варна „Хидрострой“ участва в най-големите проекти, като пробива на бул. „Левски“ за над 110 млн. лева.
Велико Желев – от държавен чиновник до „Пътен крал“
Част 1: Началото – откъде тръгва всичко?
Велико Желев не се появява от нищото. Преди да стане милионер и собственик на „Хидрострой“, той е дългогодишен държавен служител в самата система, която по-късно ще „превземе“ отвътре.
Кариера в държавната администрация: Започва кариерата си като инженер в пътното управление. Постепенно се издига и става директор на Областното пътно управление – Варна. Това му дава пълен поглед върху проблемите, нуждите и най-вече – парите в пътния сектор в региона.
Скок към върха: По време на правителството на НДСВ (тройната коалиция, 2005-2009 г.), Желев прави големия си скок. Той е назначен за член на Управителния съвет, а по-късно и за Изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – институцията, която разпределя милиардите за пътища в България.
Този период е ключов, защото именно тогава той заема позицията, която го замесва в първия му голям европейски скандал.
Част 2: Скандалът „Батко и Братко“ (2008 г.) – каква е ролята на Желев?
Това е един от първите мащабни корупционни скандали, които разтърсиха България след приемането ѝ в ЕС и доведоха до спиране на еврофондове.
Каква беше схемата? Шефът на АПИ по това време, Веселин Георгиев, получава прякора „Батко“. Разследвания разкриват, че той систематично възлага обществени поръчки на стойност десетки милиони евро на фирми, свързани с брат му, Емил Георгиев („Братко“). Основната фирма-изпълнител е „Биндер“ АД. Класически, брутален конфликт на интереси.
Къде е Велико Желев в тази картина? Той НЕ е „Батко“. Но е бил вторият човек в йерархията на АПИ – член на Управителния съвет и изпълнителен директор. Той е бил част от ръководството, което е подписвало и одобрявало тези договори.
Доказателството – докладът на OLAF: Европейската служба за борба с измамите (OLAF) прави разследване и излиза с унищожителен доклад. В него се посочва, че цялото ръководство на АПИ, включително Велико Желев, носи отговорност за очевидния конфликт на интереси. Според OLAF, ръководството не може да не е знаело за връзката между шефа си и фирмата, която печели поръчките.
Последствията: Брюксел спира стотици милиони евро по програма ФАР и ИСПА. Веселин Георгиев е отстранен и по-късно осъден, но на по-ниска инстанция присъдата е отменена по давност. За Велико Желев няма преки юридически последствия, но името му е трайно замесено в скандала като част от ръководството, допуснало схемата.
Извод: В скандала „Батко и Братко“ Желев не е главният герой, но е ключова фигура от управляващата върхушка на АПИ, която OLAF посочва като колективно отговорна за корупционната схема.
Част 3: „Хидрострой“ и усъвършенстваните корупционни схеми
След като напуска АПИ, Желев използва натрупания опит и контакти, като прилага класическата схема „въртяща се врата“ (от държавния сектор в частния, който си регулирал). През 2016 г.
Източник bnews.bg
