В края на октомври 2026 година българският телевизионен ефир привидно осиротя с една честота, но политическата сцена се сдоби с поредния внимателно режисиран моноспектакъл за жертвата и системата. Когато на тридесети октомври лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов обяви с характерния си драматичен патос, че спира излъчването на своята телевизия „7/8“, обяснението за публиката беше поднесено в познатата опаковка на бунтарството – двете големи национални частни телевизии били образували безпощаден картел, монополизирали рекламния пазар и задушили единствената свободна трибуна в страната. За редовия зрител и партиен симпатизант тази версия звучи почти героично: самотният воин на словото пада под ударите на корпоративния октопод, отказвайки да предаде принципите си. Зад кулисите на този публичен реквием обаче, дълбоко в сухите колони на Търговския регистър, в имуществените декларации пред държавата и в балансите на плетеница от свързани акционерни дружества, прозира съвсем различна, хладнокръвна и математически прецизна реалност. Документалната проверка на Свободният информационен канал (SIK.BG) разкрива картина, в която медийният крах и личното забогатяване не само не си противоречат, но вървят ръка за ръка по правилата на класическия корпоративен инженеринг, където загубите остават за бушоните, а милионите се утаяват по банковите сметки на крайния собственик.
За да се разбере анатомията на този финансов парадокс, погледът трябва да се отмести от телевизионния екран и да се насочи към един конкретен числов контраст от финансовата 2025 година, който сам по себе си е достатъчен да предизвика незабавна ревизия от Националната агенция за приходите. Докато дружеството „Статис“ АД, което официално притежава лиценза и стопанисва телевизия „7/8“, отчита свиване на приходите си с шестнадесет цяло и шест процента, намаляване на активите си със седем цяло и три на сто и според медийни публикации от ноември 2026 година влачи след себе си воденичния камък на задължения, надхвърлящи пет милиона евро, базовата продуцентска компания на Трифонов – „Седем-осми“ АД – преживява истинско икономическо чудо. В една и съща икономическа среда, под шапката на един и същ действителен собственик, приходите на „Седем-осми“ АД избухват с умопомрачителните тридесет и три хиляди седемстотин и четири цяло и пет процента, или близо триста тридесет и осем пъти спрямо предходната година, финансовият резултат скача с две хиляди триста седемдесет и два процента, а активите набъбват с над една четвърт. Още по-фрапиращо става това разминаване, когато се съпостави с личната имуществена декларация на партийния лидер, в която за същата тази кризисна 2025 година, когато телевизията му уж агонизира под натиска на рекламния картел, Станислав Трифонов декларира личен брутен доход от дивидент в размер на един милион и шестдесет хиляди и четири лева, подплатен от банкови наличности за над четири милиона и половина евро.
Всеки опитен финансов одитор или корпоративен юрист би разпознал в тази конфигурация учебникарския модел за разделяне на центъра на разходите от центъра на печалбата. В сложните корпоративни структури оперативното дружество, което е изложено на обществен показ, регулаторен контрол от Съвета за електронни медии и рискове от съдебни искове, често се превръща в разходен бушон. В него се акумулират задълженията за сателитно излъчване, студийни наеми, външни услуги и оперативна издръжка, докато ценните активи, търговските марки, продуцентските права и високомаржовите договори остават защитени в друго дружество под същия контрол. Поразителен детайл от регистрите хвърля допълнителна светлина върху начина, по който е функционирала тази машина през последната отчетна година. „Статис“ АД – национална телевизия с двадесет и четири часова политематична програма, с публицистични предавания, вечерни шоута, сценаристи, оператори, осветители, монтажисти и водещи – официално отчита персонал от едва девет души. В същото време в „Седем-осми“ АД се водят на щат дванадесет служители, но при средна брутна работна заплата от единадесет хиляди сто двадесет и пет лева месечно, или девет хиляди петстотин деветдесет и един лева чисти пари след данъци. Само за възнагражденията на тези дванадесет души продуцентската фирма разходва близо един милион и седемстотин хиляди лева годишно. Въпросът откъде точно идват тези милиони в „Седем-осми“ АД, какви клиенти плащат за услугите на тези дванадесет елитни служители и дали самата затъваща телевизия „Статис“ АД не е прехвърляла ресурс към свързаните дружества на своя собственик под формата на плащания за авторски права, наем на техника или външна продукция, е сърцевината на проблема, пред който данъчните органи до момента удобно си затварят очите.
Този милионен дивидент от 2025 година обаче изобщо нямаше да бъде юридически възможен без една тиха, но изключително показателна счетоводна маневра, извършена година по-рано. На двадесет и девети април 2024 година в Търговския регистър по партидата на „Седем-осми“ АД е вписано драстично намаляване на капитала на дружеството с пет милиона четиристотин шестдесет и осем хиляди двеста и шест лева – срив от шейсет цяло и един процента, който свива уставния капитал от над девет милиона на три милиона шестстотин двадесет и осем хиляди лева. Официалното счетоводно основание е покриване на натрупани загуби от минали години. За непосветения наблюдател това изглежда като белег за финансова слабост, но в корпоративното право подобна операция има съвсем конкретна стратегическа цел. Съгласно Търговския закон едно акционерно дружество няма право да изплаща нито стотинка дивидент на своя собственик, докато чистата стойност на имуществото му е по-ниска от вписания основен капитал заради стари счетоводни загуби. Чрез заличаването на тези пет и половина милиона лева капитал през пролетта на 2024 година балансът на „Седем-осми“ АД е саниран и изчистен на хартия. Така само няколко месеца по-късно, през 2025 година, когато в дружеството нахлува онзи мистериозен ръст на приходите от над тридесет и три хиляди процента, законната преграда вече е вдигната и един милион и шестдесет хиляди лева могат безпрепятствено да потекат като чист дивидент към личната сметка на Станислав Трифонов, докато паралелното му телевизионно дружество трупа милионни пасиви и върви към своето затваряне.
За да се проследи генезисът на този капитал от девет милиона лева, който през 2024 година бе така лесно орязан, трябва да се върнем назад в корпоративната история на Трифонов, където българският шоубизнес неизменно се преплита с екзотични офшорни юрисдикции, непарични вноски на виртуални вземания и сложни вериги от цесии. Мрежата от настоящи и исторически участия на телевизионния водещ и партиен лидер обхваща десетки субекти – от пълната му собственост в „Седем-осми“ АД и загадъчното „Сет 666“ ЕАД, през прякото акционерно участие от единадесет цяло и четиридесет и пет процента в „Алт плейър“ АД и контрола като действителен собственик върху „Призма интерактив“ АД и „Статис“ АД, до миналите му присъствия в ликвидираното „Ермитаж есте“ ЕООД, четиридесет и четирите процента в „Брейн къмпани“ ООД, управленските позиции в „Килт“ АД, „Портос С 2016“ ЕООД и сдружението „Мила родино“. В тази гъста гора от фирми още през 2009 година се разиграва финансова операция, която и до днес остава учебник по трансформиране на реален кеш в книжни активи. Тогава „Седем-осми“ предоставя десет милиона лева в брой на дружеството „Ливър“ и купува двадесет хиляди акции от фирмата „Микронекс“, чиято пазарна стойност на хартия е раздута до фантастичните петдесет и пет милиона лева. Зад „Микронекс“ стои регистрираната в американския щат Невада компания „BFI Holding“, а в сделката като гаранционен и разплащателен механизъм се включват два записа на заповед за общо десет цяло и три милиона лева и регистрираното в Панама офшорно дружество „K7 Holdings“. Икономическата логика на подобна трансакция винаги буди основателни подозрения сред финансовите разследващи: десет милиона лева живи пари напускат патримониума на българското дружество срещу парчета хартия от компания под контрола на офшорни структури в Невада и Панама, чиито действителни собственици са скрити зад корпоративната завеса.
Моделът с надуването на капитала чрез непарични вноски, известни в правото като апорти, продължава и през следващото десетилетие. В историята на „Седем-осми“ АД блести апорт на стойност единадесет милиона седемстотин тридесет и три хиляди шестстотин и три лева, който не представлява реално внесени пари в банка, а оценено вземане по договор за цесия между две американски компании – „Fulmer Entertainment“ и „Fulmer Trade Links LLC“. През 2017 година, малко преди Трифонов да започне откритата си подготовка за навлизане в българската политика, капиталът отново е преструктуриран чрез друга непарична вноска – този път на търговски марки, оценени от вещи лица на девет милиона и четиридесет и седем хиляди лева, а през 2019 година, непосредствено преди учредяването на политическия му проект, настъпват ключови размествания в структурата на собствеността. Макар ранните парламентарни проверки да не откриват формални нарушения в тези счетоводни еквилибристики, механизмът е ясен за всеки специалист по корпоративно планиране: чрез апорти на американски цесии и оценени за милиони търговски марки се създава огромна капиталова база на хартия, която по-късно служи за буфер при поемане на загуби, за оптимизиране на данъчни основи и за подготовка на баланса за бъдещо разпределяне на чисти дивиденти.
Когато обаче един шоумен прекрачи прага на Народното събрание и се превърне в лидер на парламентарна партия, от която зависи съставянето на правителства, частните му финансови схеми престават да бъдат просто въпрос на счетоводна изобретателност и се превръщат в първостепенен въпрос на национална сигурност и политическа корупция. Истинският взривоопасен заряд в дейността на телевизия „7/8“ се крие не в нейния край през октомври 2026 година, а в начина, по който тя беше финансирана през целия си политически живот. Официалните декларации на „Статис“ АД пред Министерството на културата показват, че през ключовата 2021 година – годината, в която „Има такъв народ“ за първи път влезе триумфално в парламента и дори стана първа политическа сила – четиридесет и шест процента от финансирането на телевизията на Слави Трифонов не идват от десетки пазарни рекламодатели, а от една-единствена частна охранителна компания: „АС Скорпио“, свързвана с бившия заместник-министър на вътрешните работи Камен Пенков. Договорът за реклама между охранителната фирма и телевизията на партийния лидер е подписан на двадесет и втори април 2021 година – буквално дни след отварянето на вратите на Четиридесет и петото народно събрание. Не е нужно човек да е криминолог, за да си зададе въпроса какъв пазарен интерес има една охранителна фирма, спечелила обществени поръчки за деветнадесет милиона и четиристотин хиляди лева от държавни и общински структури, да налива лъвския пай от рекламния си бюджет в партийната телевизия на политик, от чиято парламентарна група зависят министерски кресла и държавни бюджети.
Още четиридесет процента от декларираното финансиране на медията през същия период идват директно от самата партия „Има такъв народ“, като тази практика продължава неизменно чак до затварянето на телевизията – само за 2025 година партията отново е сред водещите спонсори на „Статис“ АД с нови четиридесет хиляди лева. Тук се затваря един порочен кръг, който Сметната палата е длъжна да разсече до последната фактура: българският данъкоплатец плаща държавна партийна субсидия на „Има такъв народ“ за политическа дейност; партията превежда стотици хиляди левове от тези публични средства под формата на реклама и медийно обслужване в частната телевизия на собствения си председател; телевизията трупа дългове към външни доставчици, но паралелно оперира в общ корпоративен контрол с продуцентските фирми на същия този председател, които отчитат десетки хиляди проценти ръст на приходите и му изплащат над един милион лева чист личен дивидент.
Към тази непрозрачна смес от партийни субсидии и пари от печеливши обществени поръчки се добавя и още един мрачен епизод от самото раждане на телевизията, който хвърля сянка на тежка негласна зависимост. През 2020 година друго еднолично дружество на Трифонов – „Сет 666“ ЕАД – инжектира петстотин хиляди лева за финансиране на телевизията. Проверка във финансовите отчети на „Сет 666“ ЕАД обаче показва, че фирмата не е разполагала със собствени свободни средства от стопанска дейност, а е получила този половин милион лева като заем от външен източник. Тъй като „Сет 666“ не е медиен доставчик по смисъла на закона, дружеството няма задължение да разкрива пред Министерството на културата името на своя кредитор. Чрез използването на тази фирма като финансов буфер реалният благодетел, дал половин милион лева за старта на политико-медийния проект на Трифонов, остава в пълна анонимност за обществото. Кой е този скрит кредитор, при каква лихва и срещу какво обезпечение е дал парите, върнат ли е заемът или е опростен срещу политически жестове в парламента – това са въпроси, чиито отговори се крият единствено в ревизионните актове и банковите извлечения, до които достъп имат НАП и прокуратурата.
Ето защо днешното разследване на Свободният информационен канал (SIK.BG) не може да спре само до констатацията на фактите от публичните регистри, а поставя на масата конкретната юридическа и институционална отговорност на държавните контролни органи. Ако твърденията за над пет милиона евро натрупани дългове на „Статис“ АД при вложени два милиона евро разходи за последната година отговарят на истината в първичните баланси, то ръководството на дружеството се намира в изключително деликатна наказателноправна и търговскоправна хипотеза. Член шестстотин двадесет и шести от Търговския закон е категоричен: всеки длъжник, който изпадне в неплатежоспособност или свръхзадълженост, е длъжен в тридесетдневен срок да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, а умишленото неизпълнение на това задължение се преследва по Наказателния кодекс. Ако задълженията от пет милиона евро са към външни доставчици, сателитни оператори, наемодатели или към държавния бюджет за данъци и осигуровки, докато от другата страна на корпоративната барикада „Седем-осми“ АД разпределя милионни дивиденти и плаща по единадесет хиляди лева заплати, Националната агенция за приходите е длъжна незабавно да задейства процедурите по член петнадесети и шестнадесети от Закона за корпоративното подоходно облагане за сделки между свързани лица, скрито разпределение на печалбата и отклонение от данъчно облагане. Ако ли пък милионните дългове на телевизията се окажат фиктивно натрупани към самите продуцентски фирми на Трифонов за права, техника и студия, тогава пред очите ни лъсва класическа схема за източване на оперативното дружество, в което са се вливали партийната субсидия на ИТН и парите на охранителните босове с милионни обществени поръчки.
Още по-лесно проверима е политическата димна завеса с така наречения рекламен картел, който според Трифонов бил убил телевизията му. Едно единствено запитване по Закона за достъп до обществена информация до Комисията за защита на конкуренцията е достатъчно, за да свали маската на този фалшив героизъм: подавал ли е някога Станислав Трифонов или представляваните от него „Статис“ АД и „Седем-осми“ АД официален сигнал за картелно споразумение на медийния пазар, предоставял ли е доказателства пред антимонополния орган и образувано ли е производство, или думата „картел“ е просто удобно алиби за пред наивните избиратели, докато кранчето на губещото предприятие се затваря, а милионите остават на сигурно място в банките. Истината за финансовата империя на Слави Трифонов не се намира в прощалните му постове във Фейсбук, нито в патетичните декларации от парламентарната трибуна. Тя е записана в приложенията за свързани лица към годишните финансови отчети, в протоколите за разпределяне на дивидента от един милион и шестдесет хиляди лева, в договорите между партийната каса на ИТН и „Статис“ АД и в ревизионните производства, които Сметната палата, НАП, АДФИ и Инспекцията по труда са длъжни да образуват още утре, ако в България все още съществува закон, който важи с еднаква сила и за редовия гражданин, и за партийните вождове с четири и половина милиона евро в банката.
Източник: sik.bg