От години на видеонаблюдението в България се гледа като на панацея. И въпреки че то не може да реши всички проблеми на сигурността и обществения ред, е безспорно, че може да помогне много. От поне две десетилетия и общини, и държава са похарчили стотици милиони за камери. Отделно от това у нас функционират и хиляди частни камери, пише „Медиапул“.
Днес в България работят основно три вида системи за видеонаблюдение. Първата и най-голяма вероятно е тази на общините. Това са различни мрежи, изградени независимо една от друга от местните власти. Тук вероятно става дума за над 10 хил. устройства в цялата страна. Точна бройка не може да бъде дадена, защото няма единен регистър, в който да се води такава статистика. Основната функция на общинските камери е наблюдение и охрана като в случай на престъпление или нарушение записите се предават на полицията.
На второ място са камерите по пътищата и магистралите. Те се оперират от агенцията „Пътна инфраструктура“, която отговаря за състоянието на пътищата. Идеята на тези камери е да следят за трафика, както и за плащане на пътни такси. Освен това обаче тези устройства заснемат различни нарушения на правилата за движение по пътищата – например шофиране без предпазен колан, използване на телефон, превишаване на скоростта и други.
Третата категория са камерите на полицията. Това видеонаблюдение е съсредоточено основно в централните части на големите градове, както и по границите.
Отделно от това има вероятно и още няколко десетки хиляди частни камери. За тях също не може да се даде статистика, защото никой не води такава. От години обаче е практика почти всеки бизнес да има видеонаблюдение, а често пъти такова се изгражда и в жилищни сгради.
Просто казано – ако се движите из центъра на някой областен град, то вие неминуемо ще бъдете заснети дали от частна, дали от общинска или от полицейска камера. Мрежата за видеонаблюдение по пътищата не е толкова наситена, там устройствата са разположени в определени участъци, но са така монтирани, че лесно може да бъде установено движението на един автомобил.
Какви са проблемите?
През миналата година общинският съветник в София Борис Бонев обяви, че системата за видеонаблюдение на столицата не е защитена от външни посегателства. Неговата теза беше, че едва ли не всеки би могъл да получи достъп до системата за наблюдение и да я ползва, за да проследява и идентифицира хора. Тогава Бонев заяви, че ще бъде подаден сигнал до ДАНС. Няма обаче последваща информация за развитие по този казус.
Изграждането на системата за виденаблюдение в София започна преди двайсетина години и тя периодично се надгражда и обновява. През 2017 г. бе взето решение системата да се разшири и в градския транспорт – автобуси, трамваи, метро и други. Още тогава имаше съпротива и дори бяха подавани жалби от граждани, които твърдяха, че не желаят да бъдат снимани, докато ползват градския транспорт.
От столичната община твърдят, че достъп до данните от камерите имат само служители с достъп до класифицирана информация. Преди да получат такъв тези хора минават през обстойни проверки от ДАНС, която им разрешава достъпа.
Притесненията за пътните камери пък са други. Тъй като тази система може да разпознава лица и регистрационни номера на коли, движението на един човек може да бъде лесно установено. А, както вече бе споменато, достъп до тези системи има и полицията. Тоест подозрението е, че пътните камери се използват за много по-широк кръг дейности от наблюдение на трафика – например издирване и други оперативни мероприятия.
През миналата година пред Върховния административен съд беше подадена жалба в опит да се ограничи достъпът на МВР до камерите на АПИ. Двете институции имат възможност да обменят по силата на инструкция, подписана от двамата министри. Именно тази инструкция бе атакувана пред съда. Опцията да се подава информация към полицията бе отменена, но само на първа инстанция и делото все още е висящо.
Интелигентната система
Камерите на МВР са съвсем друга тема. Там видеонаблюдението винаги е било смятано за мощно средство в помощ на полицаите при разкриване на претстъпления и наказване на нарушения. Както е известно, полицията ползва различни видове камери – стационарни и преносими за пътни нарушения, както и системи за наблюдение предимно в градовете.
Наскоро стана ясно, че МВР вече изгражда и нова система. Официалното ѝ име е „Национална интелигентна система за сигурност“. Идеята е монтиране на ключови места на камери с множество функции, сред които разпознаване на номера, на лица, заснемане на различни нарушения.
Тези нови устройства трябва да надградят по-старата система, изградена преди европредседателството на България през 2018 г. Тогава обаче новото видеонаблюдение бе съсредоточено предимно в центъра. Сега камерите се монтират на специални рамки на общо 35 места по Околовръстното на София.
Франция
В Париж са инсталирани около 5 хил. камери като изграждането на системата за видеонаблюдение започва през 2010 г., когато е сключено публично-частно партньорство, чрез което да се намери финансиране. Срокът на договора изтича в края на 2026 г.
Това публично-частно партньорство бе силно критикувано от френската Сметна палата, която в свой доклад от 2022 г. предупреди, че условията на договора са такива, че позволяват лавинообразно нарастване на стойността му. В момента на подписването договорът е бил за 225 млн. евро. Към края на 2020 г. сумата вече е нараснала до 343 млн. евро, а прогнозата е, че през 2026 г. тя ще е около 480 млн. евро. Част от поскъпването може да се оправдае с непредвидени разширения на системата – например след терористичните атаки през 2015 г. и заради Олимпийските игри през 2024 г.
По-голямата част от парижките камери се оперират от полицията. Кметството също има свое видеонаблдение, но то е съсредоточено предимно върху общински обекти – сгради, съоръжения и инфраструктура. Камерите по гари и спирки на градския транспорт са отговорност на съответните дружества.
Полицията събира разнообразни данни чрез видеонаблюдението – например местоположение, което позволява проследяването на човек или автомобил. Важното тук е, че тези данни не могат да се предават извън границите на ЕС и също така се изтриват след 30 дни съхранение. На законово ниво е строго регламентирано за какво могат да се използват записите – при охрана, регулиране на движението за предотвратяване и разследване на престъпления, при реакция при бедствия, както и при следене за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
Засега в парижката система не се използват инструменти с изкуствен интелект, които биха могли да идентифицират и подават сигнали за лица със съмнително поведение. Такъв експеримент е правен в ограничен мащаб по време на Олимпийските игри. Впоследствие са отчетени смесени резултати, но въпреки това вероятно въвеждането на такива технологии ще се случи.
Испания
В Испания всяка община, автономна област, полицейска служба или институция, отговаряща за автомобилния трафик, могат да управляват своя система за видеонаблюдение. Затова е трудно общият брой камерите да бъде изчислен. През септември например автономната област Мадрид обяви, че ще предприеме мерки за по-голяма сигурност при движението в малките общини (с до 20 хил. души население) и въвежда система за видеонаблюдение с 1100 камери.
Достъп до данните от камерите имат само определени служби. Дори при инсталирането на устройства се следват принципите на минималната намеса в личния живот и пропорционалността.
Тъй като законодателството на европейско ниво налага сериозни ограничения върху използването на инструменти с изкуствен интелект, дистанционната биометрична идентификация в реално време се допуска само в определени случаи и след специално разрешение. Записите, които не са свързани с разследване на престъпление, се унищожават след месец съхранение.
Чехия
В Чехия всеки може да си инсталира камера за видеонаблюдение, но при условие, че тя е насочена към собствения му имот, а не към околното пространство. Абсолютно забранено е видеонаблюдението в помещения като тоалетни например. Има и изискване записите да се изтриват след изтичане на определен период.
Камерите на обществени места се използват за заснемане на нарушения по пътищата, за охрана на важни обекти, както и в железопътния транспорт.
Общините управляват собствени системи за наблюдение с десетки хиляди устройства. Само в Прага охранителните и пътните камери са около 4 хил. За поддръжката им годишно се харчат около 4 млн. евро. Държавата участва във финансирането на такива системи чрез средства по линия на Министерството на вътрешните работи.
Общата тенденция е броят на камерите да продължи да расте – това се подкрепя от местните власти с аргумента, че се повишава сигурността. Съпротивата срещу видеонаблюдението в Чехия е слаба като основното притеснение са големите разходи за поддръжката му.
Глобите за заснети от камерите нарушения се налагат или от местната община, или от полицията. Процесът не е автоматизиран – всеки запис се проверява от човек и след това се налага санкцията. От друга страна обаче инструментите с изкуствен интелект се използват за разкриване на нарушения и предварителната им оценка преди да се стигне до санцкия.
Австрия
В Австрия има поне 20 критични точки с висок процент на извършване на престъпления, които са под постоянно видеонаблюдение. Четири от тях са във Виена. Няма обаче публична информация за броя на инсталираните камери, нито за разходите по поддръжката им. През миналото лято Министерството на вътрешните работи обяви, че планира разширяване на системата за наблюдение.
Извън полицейското наблюдение общините сами изграждат мрежи от камери. Във Виена например само в градския транспорт има около 12 хил. камери. Отделно от това 3500 устройства са монтирани в различни обекти като гари, спирки на градския транспорт, обществени сгради и др.
Записите се използват при разследване на престъпления, но властта е задължена да обяви, че в определена зона се извършва видеонаблюдение. Освен това записите се изтриват 48 часа след създаването им, освен ако не се използват от полицията.
През миналата година, в отговор на питане в парламента, канцлерът Кристиан Щокер заяви, че в системите за видеонаблюдение не се използва изкуствен интелект и припомни изрична законова забрана в тази насока.
Австрия планира сериозно разширение на системите за полицейско видеонаблюдение. Идеята броят на устройствата да бъде увеличен пет пъти, а след скорошни законови промени вече е възможно камери да се инсталират не само на критични откъм процент извършени престъпления места, а и в зони, за които полицията прецени, че това е необходимо.
Италия
В Италия видеонаблюдението е децентрализирано – няма обща национална система. Мрежите се изграждат по места като обикновено отговорността за тях е на общините и в по-редки случаи на местните полицейски служби. Няма общ национален регистър, от който да се разбере каква е общата бройка на устройствата, нито пък обща сметка за разходите по поддръжката им. Част от парите идват и от централния държавен бюджет – от началото на годината правителството е отпуснало 19 млн. евро в подкрепа на общини, които изграждат или модернизират системите си.
Достъпът до записите е ограничен. Според италианското законодателство само служители с достъп до лични данни, разрешен им от италианската институция за защита на данните, могат да оперират с тях.
Обикновено данните от видеонаблюдението се ползват при разследване на престъпления, пътни нарушения и регулиране на трафика и при опазване на обществения ред.
Записите от камери могат да се използват за налагане на санцкии, само когато това е изрично указано в закон. Това е съществено ограничение, което означава, че няма как информацията да се ползва на общо основание.
Narod.bg
