България изпива около 70 млн. литра чист алкохол годишно, а официално отчетеният и облаган е едва 52 млн. литра. Разликата от 18 млн. литра, превърната в 40-градусова ракия, дава около 45 млн. литра. При акциз от 562,44 евро на хектолитър чист алкохол това означава около 101 млн. евро пропуснати приходи, без ДДС, други данъци и осигуровки.
Това е само едната страна на монетата, другата е интоксикация с фатални последици.
Важно е да знаем, че „домашна“ е само ракия от собствен плод, сварена в регистриран казан, до 30 литра годишно и за семейна консумация. Всичко останало, например грозде от сергия, вносна суровина или продажба през познати и в интернет, е бизнес в сивия сектор.
Регистрираните селски казани у нас са 1470, а акцизът от тях по намалена ставка не надхвърля 0,5 млн. евро годишно. Всеки може да изварява около 200 литра на ден, или общо 294 хил. литра дневно. При 1,12 евро акциз на литър декларациите показват, че казаните работят под… 2 дни в годината?! Реалността е съвсем различна и всички я знаем – през септември–декември (над 100 дни) са толкова заети, че варенето става по списък.
Проблем е, при това не само на институциите, а и за нас самите, когато „домашна ракия“ се превърне в етикет за непроследим алкохол, който се продава без контрол и без акциз, съответно без контрол на качеството, което нерядко е гаранция за прием в интензивното с фатални последици.
А здравето е на първо място. СЗО определя алкохола като токсично вещество, свързано с над 200 заболявания, а за риска от рак няма безопасно ниво. През 2025 г. НЦОЗА е регистрирал 11 249 остри интоксикации с психоактивни вещества, от които 8 738 (близо 78%) са от алкохол. Това са само случаите с хоспитализация. Няма конкретика колко от тях са от домашна ракия, но при нерегистрирания алкохол никой не гарантира градуса и чистотата му. Докато се пие у дома, рискът е ограничен до семейството. Когато се продава, става опасен за всички.
Какво е разрешено:
– собствен плод от двора или лозето на домакинството;
– варене само в регистриран казан;
– до 30 литра годишно на домакинство по намалена акцизна ставка (поне 50% от стандартната, по Директива 92/83/ЕИО);
Реклама
– лична консумация и почерпване на гости.
Какво не е разрешено:
– купени плодове или грозде (това вече е търговска дейност);
– нерегистриран казан;
– продажба, включително наливно и през обяви;
– държане на домашна ракия в хотели, ресторанти, къщи за гости и складове (в личния дом, избата и мазето е позволено).
Колко ракия не влиза в документите?
по капацитет: около 1 400 казана по 200 л на ден за 200 дни дават около 56 млн. литра, с акцизен еквивалент около 63 млн. евро;
по потребление: разликата от около 18 млн. литра чист алкохол отговаря на около 45 млн. литра ракия и около 50,6 млн. евро акциз по намалената ставка.
Изводът: изборът не е между традиция и забрана. Министерството на финансите изрично заявява, че домашната ракия не е забранена. Целта е да се отдели семейното производство от търговията без документи, а 30-литровото изключение да остане ограничено облекчение за лична употреба, а не паралелен пазар. Първата стъпка е държавата да знае какво се произвежда, къде и с какъв произход.
Източници и проверка: EUR-Lex, Директива 92/83/ЕИО, чл. 22, §6; Министерство на финансите, позиция от 28.09.2026 г.; Агенция „Митници“, 10.06.2026 г.; АСБП 2026–2028, ставки на акциза; МФ, нетни постъпления от акциз за 2024 г.; НЦОЗА, остри интоксикации през 2025 г.; WHO/Europe.
Narod.bg
