Ирене Планк няма право да поучава суверенна държава какви решения да взема и каква политика да следва
Изявлението на германския посланик Ирене Планк, че „България не бива да прекратява военната помощ за Украйна, защото така ще отслаби позициите на Киев“, поставя много по-важен въпрос: къде свършва дипломатическата мисия и откъде започва политическото наставничество?
Посланиците са представители на своите държави, а не наместници и генерал-губернатори на страните, в които са акредитирани. Те имат право да изразяват позицията на своето правителство, но нямат право да поучават суверенна държава какви решения да взема и каква политика да следва.
Дали България ще изпраща оръжие, или ще настоява за преговори, е въпрос, който се решава в София, а не в чужди посолства. Още по-парадоксално е, че германски дипломат публично влиза в спор с министър-председателя Румен Радев.
Виенската конвенция за дипломатическите отношения е пределно ясна: в член 41 е записано, че „дипломатическите представители са длъжни да уважават законите и разпоредбите на приемащата държава и да не се намесват във вътрешните ѝ работи“. Това не е пожелание, а фундаментален принцип на международните отношения.
Посланикът е гост в държавата. Гостът може да изрази мнение. Но когато раздава оценки и поучава домакините как да управляват страната си, възниква един въпрос: това дипломация ли е или отношения между началник и подчинен?
Дипломацията предполага такт, а не настойничество. Освен ако някой посланик не се изживява като генерал губернатор.
Велизар Енчев
Mignews.info
