През далечната 1982 година той е на върха на холивудската си слава. Има зад гърба си 40-годишна звездна филмова кариера, но се отказва от киното и става… моряк. За втори път в живота си – първия, в самото начало, когато бил обявен за „най-красивия мъж в Холивуд“. Каква нетипична липса на суета у един актьор?!? Направо не е за вярване.
Става дума за американския филмов актьор, писател и мореплавател Стърлинг Хейдън, роден като Стърлинг Релийе Уолтър на 26 март 1916 година, преди 110 години. Хейдън умира на 70-годишна възраст през май 1986-а от рак. Освен като актьор е работил за Управлението на стратегическите служби на САЩ.
Той е филмова знаменитост, но кой знае защо, не е номиниран с много награди, въпреки че е бил сред най-търсените „типажни“ актьори от 50-те до 70-те години на миналия век. Повече са военните му награди.
Американският актьор и писател Стърлинг Хейдън (1916 – 1986) в ролята на майор Уонгуей Линдберг на снимачната площадка на британския фентъзи научнофантастичен трилър „Последната програма“, Великобритания, 25 януари 1973 г. Снимка: Getty Images
Оставя шест деца от общо три брака и култови ленти като „Асфалтовата джунгла“ (1950) на Джон Хюстън, „Убийството“ (1956) и „Д-р Стрейнджлав“ (1964) на Стенли Кубрик, „Дългото сбогуване“ (1973) на Робърт Олтмън и др. През 1972 година, Хейдън се появява в епизодична но възлова роля в шедьовъра на Франсис Форд Копола „Кръстникът“. За великолепното си превъплъщение като ултра националиста генерал Рипър в култовия „Д-р Стрейнджлав“ е номиниран за най-добър чуждестранен актьор на британските награди БАФТА.
Освен като актьор, Хейдън оставя следи и в литературата – като автор на автобиографичната „Пътешественик“ (1962) и на романа „Пътуване“ (1976).
Стърлинг Хейдън има много интересен живот. Баща му Джордж умира, когато бил на девет. Майка му Франсис се омъжила повторно за Джеймс Хейдън. Това фамилно име му дава пастрокът му. Семейството живеело в Ню Хампшър, Масачузетс, но по-късно се премества в Пенсилвания и Мейн.
На 16-годишна възраст Стърлинг Хейдън напуснал училището в Декстър и се хванал на работа на морска шхуна. По-късно станал рибар, а после се пробвал и като пожарникар. Още в съвсем млада възраст вече бил плавал по море и гасил пожари. Отрано възмъжава и след като взима лиценз, става капитан на малък търговски кораб за превози в Карибския басейн. Впоследствие го канят в екипажите на големи плавателни съдове. Обикаля света по вода няколко пъти. Хейдън бил само на 22, когато му позволили да командва плаването на голям кораб от Масачузетс до Таити.
Правел впечатление не само с уменията си, но и с впечатляващите си физически данни – височина около 196 см, стройна фигура и излъчване на мъжкар. Първо го забелязват списанията, които отпечатват негови снимки като модел. Явява се на кастинг и му предлагат договор с холивудското студио „Парамаунт Пикчърс“. Там веднага му лепват рекламното прозвище „красивия викинг“ и „русия бог“.
Хейдън дебютира в киното с филма „Вирджиния“ (1941) на режисьора Едуард Грифит. По време на снимките се влюбва в актрисата Меделин Карол, която става първата му съпруга. Двамата сключват брак през 1942 година.
Хейдън участва в още два холивудски филма, по време на Втората световна война се записва в Американските военноморски сили като редник под името Джон Хамилтън. По-късно ще стане дума, защо. Във войската командирите му го препоръчват за офицерска школа. Хейдън се дипломира и бил произведен в чин втори лейтенант. По време на Втората световна война участвал в бойни действия на американската армия в Адриатика. Служил и на Офиса за стратегически услуги (OSS) и помагал на югославските партизани, за което е награден с ордени за храброст.
В едно интервю покрай снимките на филма „Лов на вещици“ на Маккарти, сам признава, че е бил член на Комунистическата партия. А в друго изразява огорчението си, че е сътрудничил на Комисията за антиамерикански дейности (HUAC) и е посочил имена на свои колеги. В автобиографичната си книга се разкайва за този „акт на малодушие“. Едно любопитно вметване: Един от „натопените“ бил Далтън Тръмбо, жертва на HUAC в черния списък на Холивуд. Минават години и той предлага роля на Хейдън. Хейдън я отказва.
От 50-те години от Холивуд отново започват да го търсят и Хейдън се снима в „Асфалтовата джунгла“, считан за един от най-добрите филми ноар. После играе в уестърна „Johnny Guitar“, в който си партнира с изкусителната Джоан Крофорд.
Канят го известни режисьори. Изиграва роля в „Обиране“ на Стенли Кубрик. Но една от най-забележителните му роли е във филма „Д-р Стрейнджлав“, в който играе ролята на генерал Джак Д. Рипър. В „Кръстникът“ пък го помним като корумпирания полицейски капитан Макклъски. Присъствието на актьора, дори и в по-малките му роли, е запомнящо се.
Както може да се предположи, мъжкарят Хейдън е имал и бурен личен живот. Жените били изкушени да ги забележи „най-красивият мъж във филмите“, както пишели за него. Женската шумотевица около Хейдън вероятно е и една от причините за бързия разпад на първите му два брака. Само една от тях, защото той не се задържал дълго време на едно място, въпреки чувството си за отговорност.
А що се отнася до кариерата му на актьор, то за „прощъпулника“ му в киното голяма роля изиграли двама негови приятели, моряци. Те постоянно му говорели, че с красивата си външност може да си намери по-добре платена работа. Именно те го насърчили да се яви на прослушване при изпълнителния директор на „Paramount“ Едуард Х. Грифит. Хейдън нямал абсолютно никакъв актьорски опит и до онзи момент дори не бил се замислял да стане актьор. Но, както подозирали приятелите му, и Грифит видял в него потенциал. Машината на Холивуд тутакси го провъзгласила не само като новия си красавец, ами направо за „най-красивия мъж в Холивуд“. Така пред него се отворил широк хоризонт към славата.
Но, както вече разказахме, със започването на Втората световна война Хейдън скъсва с филмовата си кариера и се записва в армията. Вече бил женен за Карол, но и това не го отказало. С първата му съпруга преминали през войната разделени, и в крайна сметка се развели.
Когато се записал в морската пехота Хейдън до такава степен искал да се разграничи от образа си в киното, че променил фамилното си име на Хамилтън. Чувствал публичния си образ като бреме. Направо бягал от популярността, с която други на негово място биха се перчили.
Уолис Симпсън, херцогинята на Уиндзор (1896 – 1986) с актьорите Мадлен Карол (вляво) и Стърлинг Хейдън (вдясно) на Бахамите по време на снимките на филма „Бахамският проход“, 1 юли 1941 г. Снимка: Getty Images
След войната, когато отново се връща в киното, вече имал зад гърба си политическа кариера и военни медали, но и горчивото усещане за вина – заради сведенията си за колеги пред HUAC. До края на дните си, вместо да крие тази страница от живота си, той се разкайвал публично и искал прошка. От една биографична книга за актьора научаваме, че дори посещавал терапевтични сесии и търсел финансиране за океански пътешествия, за да се върне към стария си начин на живот – на моряк.
Вторият му брак, със съпругата му Бети, също довел до развод и тежка съдебна битка за четирите им деца. Хейдън спечелил делото за попечителство и се стараел да бъде добър баща – нещо твърде рядко сред холивудските актьори, но му било трудно да съчетава работата с отговорностите.
Оженил се и трети път – за Кити, с която останал до края на живота си. Бракът им не бил перфектен, но двамата намирали някаква опора един в друг. Кити била кротка и отстъпчива. В книгата на Лий Мандел „Войните на Хейдън“ се описва този брак, в който според авторката Кити била „многострадална съпруга“.
Трябва да уточним, че самата книга не е типична биография, а по-точно се фокусира само върху важни периоди в живота на Хейдън: Втората световна война, службата му към HUAC, битката за децата, 4-месечното му пътуване с шхуната му „Скитникът“ и пр. Мандел описва не само характера му, но и зависимостта му към алкохола, склонността му към депресия. Накрая и болестта – рак.
В една от книгите си самият той пише: „Промиваме мозъците си от икономическата система, докато не се озовем в гробница под пирамида от плащания на време, ипотеки, абсурдни джаджи, играчки, които отклоняват вниманието ни от чистата идиотия на шарадата… Годините блестят. Мечтите на младостта ни помръкват, докато лежат слепени в прах по рафтовете на търпението. Преди да се усетим, гробницата е запечатана.“
Хейдън определено е бил човек с ясни социални идеали, който с времето е ставал все по-разочарован. Актьорската му кариера му е дала много, но по-скоро за него тя е била работа за по-добър доход. Истинската му страст си останали морето, пътешествията и приключенията. Той се отправя на първото си плаване на 17-годишна възраст и останал „омагьосан от океана“. Всяко ново пътуване само е разпалвало пламъците ина тази негова страст и дори болен той е прекарал остатъка от живота си в опити да се върне в морето.
В книгата си „Пътешествие“ Стърлинг Хейдън ни отвежда на борда на товарен кораб, плаващ през Панамския канал. Измисля това пътуване, за да ни опише какво е да пътуваш около протока Хорн от Бостън до Сан Франциско.
Въображението му описва картини на сурова мъжествена среда, преплетени с много съспенс. „Добър е, дяволски добър и като писател!“, възкликва един критик.
От автобиографичната му книга опознаваме „комбинираното“ му лице – на артистичен гений и морски авантюрист; на човек с тежко детство и много мечти; на мъж, който не се интересува от какъвто и да било бизнес, защото красивият му външен вид, късметът и талантът подсигуряват разкошен живот.
Хейдън си отива от този свят, като запечатва образа си на екрана, но душата му сигурно е отплавала в океана – там, където той винаги е искал да бъде!…
Източник: dir.bg
Kliuki.bg
