Какво ще направи Радев? Моделът трепери и се саморазпада или просто се прегрупира?
Борисов, Пеевски и Сарафов явно са изживели някакъв синхронен катарзис
Непосилната лекота на големите промени. Като оставка на и.ф. главен прокурор, чиято нелегитимност бе потвърдена от върховен съд и от Конституционния съд, но той се бе запътил към вечен мандат и нищо не можеше да го отмести от поста.
Но на 22 април Борислав Сарафов се оттегли като и.ф. главен прокурор. Бойко Борисов и Делян Пеевски, които досега не даваха и дума да се издума за оставката му, сега не просто я приветстваха, а я окачествиха като закъсняла. Той пък каза в обръщение до всички прокурори и следователи, че решението взел преди време, но отложил оповестяването му, „за да не допусна допълнителна дестабилизация на прокуратурата в условията на продължителна и тежка политическа криза, която, надявам се, както и мнозинството от българските граждани които демонстрираха, този път е намерила своето успешно разрешение„.
Синхронен катарзис или задкулисна сделка
Борисов, Пеевски и Сарафов явно са изживели някакъв синхронен катарзис. Двамата политически лидери още предния ден ритуално се поклониха на победителя, забравили какви хули и помия бълваха по негов адрес.
Нещата се развиха като във вица „въженцата ние сами ли да си носим, или ще ни ги раздавате“.
Внушението, че разплата с олигархичния тандем Борисов-Пеевски предстои и че е по-добре въженцата сами да си ги носят, да не чакат да им ги раздават, бе отправено директно от Иван Демерджиев, една от най- авторитетните фигури в „Прогресивна България“. „Що се касае до Сарафов – днес е последният шанс за оставка!„, обяви той по телевизията в сряда, след като предишната сутрин, пак в национален ефир, настоя дирекция „Охрана“ към правосъдното министерство да ограничи достъпа на Сарафов до кабинета му. Минути по-късно дойде съобщението, че оставката е факт.
Рано е да се каже какво стои зад това синхронно съчетание. Най-вече дали вече не е в ход някаква задкулисна договорка на Борисов и Пеевски с Радев. Много хора мислят така и вероятно са прави да се съмняват – през последните десетилетия се нагледахме на трансформации и катарзиси, които се оказаха нищо повече от пребоядисване на фасадата, но не и демонтиране на модела.
Какво ще направи Румен Радев
И така – всички се питат какво предстои. След като получи толкова еднозначно доверие да управлява страната и разполага с комфортно мнозинство в парламента, какво ще направи Румен Радев?
Ще бъде ли добър премиер? Ще изпълни ли обещанията за изкореняване на олигархичния модел в държавата, включително в съдебната власт? За ускорен икономически растеж, за справяне със социалните неравенства, за озаптяване на ръста на цените и пр.
Ще тласне ли България в орбитата на Русия, ще влезе ли в сблъсък с лидерите на ЕС и ще започне ли да ни отдалечава от ядрото на Европа, към което досегашните правителства се опитваха да приближат страната – и с еврозоната, и с Шенген и т.н.?
Едва ли някой може да се наеме с прогноза как точно ще се развият нещата.
По отношение на външната политика с голяма доза сигурност можем да предположим, че Радев няма да се превърне в „нов Орбан“. Първо, защото няма качества за това. Второ, защото вероятно би предпочел да намери признание и уважение сред европейските лидери, а не да бъде маргинализиран. Трето, Радев едва ли би рискувал ЕС да ореже еврофондовете на България. При липса на солидни инвестиции, това са най-сигурните пари в България. Спирането им би предизвикало огромно недоволство сред местната власт и бизнеса – а немалка част от тях вече са клиентела на Радев, докато другите, останали все още лоялни на Борисов и Пеевски, се ослушват накъде да поемат.
Румен Радев може и да продължи да наизустява и повтаря пред българската аудитория претенциозните, но кухи разсъждения на съветника си Иво Христов на тема колко ЕС не е прав в отношението си към Путин, но ще е интересно кого ще убеди с тази си риторика в Брюксел.
На „Дондуков“ 1 не е като на „Дондуков“ 2
По отношение на правителството, големият въпрос е не само неговият състав, но ясно поставените цели, координация и организация на работа. От Радев зависи дали ще подбере компетентен екип и дали той ще работи като екип.
Президентският пост, който Радев заемаше девет години, е привилегирована позиция. Представителна власт, минимални отговорности и широк мегдан за политиканстване. На санитарно разстояние от грозните партийни сблъсъци в парламента и в далеч по-голям комфорт от изпълнителната власт, от която всички очакват решения.
Решения – ето това е ключовата дума за длъжностната характеристика на министър-председателя. Това ще определи какъв премиер ще е Радев – добър или лош.
Той би трябвало да е наясно, че в момента е в апогея на силата и обществената подкрепа. От деня, в който встъпи в длъжност, подкрепата ще започне да пада, защото практически няма как да угоди на всички и да удовлетвори всички очаквания. Голяма част от неговите избиратели имат нереалистични очаквания за понижаване на цени и увеличение на доходи – две теми, които Пеевски се опита да експлоатира като запазена марка на „ДПС-Ново начало“. Да създава магазини за хората, да помпа милиони към „свои“ общини, да раздава бонуси, социални помощи и какво ли не – всичко е лесно, когато можеш да харчиш парите на данъкоплатците и да трупаш безнаказано държавен дълг.
Икономистите на Румен Радев обещаха, че слагат край на тази политика. Да видим. Непопулярните мерки ще срещнат мощен отпор, понякога и режисиран от опоненти на Радев.
Поглед към опозицията
Когато стана дума за опоненти, това управление би трябвало да върви леко, защото няма да има силна и консолидирана опозиция в парламента.
Радев ще има 131 народни представители, ГЕРБ – 39, „Продължаваме промяната – Демократична България“ – 37, „ДПС-Ново начало“ ще има 21, а „Възраждане“ – 12. В първото си изявление след историческата изборна загуба Бойко Борисов заяви във Фейсбук, че „ГЕРБ може и в управление, и в опозиция“. Да може, колко да може? Досега ГЕРБ са били опозиция в кратки периоди (най-дългият е година и половина, по времето на кабинета „Орешарски“), но никога не са свивали в такива мащаби, както сега – до степен да заприличат на незначителна маргинална партия.
Както се вижда, ГЕРБ трудно удържаше кметовете си да не демонстрират прекалено очевидно, че са склонни да вземат завоя към Радев. А заедно с тях се е увлякла и клиентелата, която ГЕРБ гради през годините.
Засега никой не се наема да каже дали ГЕРБ е безвъзвратно повлечена от електорално свлачище и какво би означавало това. Вече се вижда, че това вече не е онази широка народна партия, която Борисов е свикнал да лидира и на чиято подкрепа да разчита.
Може да се прогнозира, че в новия парламент Борисов ще се опитва да се разграничава от Пеевски и да се пришива към новата народна партия – тази на Радев.
Доколко ще му се получи, е отделен въпрос.
Любопитно би било присъствието на новия „смален“ Пеевски в парламента. Досега той бе свикнал да доминира тази институция, да командва управляващите, да дава персонални наставления кой какво да прави, с две думи – той беше де факто господарят на НС. Сега вече няма как да прави това. Нищо чудно да си спести унижението и да се откаже от депутатско място.
Каква роля ще си избере ПП-ДБ, е тема на отделен анализ – а може би пълнометражен филм, който обаче може да е скучен и неразбираем за всички извън участващите в него .
Тази коалиция е почти перманентно в криза и пред разпад, макар съставните ѝ партии да гледат в една посока и, взети заедно, да функционират с прилична ефикасност. Човек понякога се изненадва как едно неголямо формирование може да произвежда такова количество негативна и деструктивна енергия.
Несъмнено интересна ще е и съдбата на „Възраждане“. Партията на Костадинов бе сериозно „ограбена“ от „Прогресивна България“, след като повечето избиратели, които харесват Путин, искат отмяна на еврото и България да е контра на ЕС, решиха, че Радев ще се справи по-добре с тези задачи.
Стояна Георгиева, Mediapool.bg
Mignews.info
