Соня Момчилова размаза Евгени Кънев: Няма отърване от вечните комсомолци, доносници и достойни синове на бащите си

Този гъвкав субект, когото помня от визитите му по време на управлението на МВР от министър Петканов ( нужно му беше съдействие по едни поводи), е написал тотални и брутални лъжи за родителите ми.

Ако беше се задоволил с клевети по мой адрес, щях да го подмина, както махвам с ръка, когато чета как съм деградирала, каква копейка съм, когато чета откъслечени и непоследователни спомени на явно потърпевши от сериозна амнезия герои, прекосили шарения ми живот на патологичен дебютант. Аз, да ви кажа — отегча ли се, не ми ли е интересно и споря ли с принципите си – си тръгвам. Напускам! Има доста живи свидетели как съм си тръгвала, дори при предложения да ми се удвои възнаграждението. Не чакам нито аз да омръзна, нито на мен да ми омръзне едно място, месторабота, любов.

Чета безумия и се смея даже на глас. Даже, че съм се продала на дявола, не смятам да оспорвам. Те, клетите създания, на които четенето и потъването в класическите и вечни сюжети не им е силата, на тях не им е ясно, че дяволът не предлага сделка на всеки. Трябва да си ярък, трябва да си необикновен, изисква се да си способен да понесеш очакванията му и да светиш като самия Луцифер. Аз не съм си въобразявала и в най-смелите си самооценки, че дяволът би тръгнал да ми прави оферти. Представяте ли си обаче, ако ме е взел на пряко командване, какво ви чака, херувими на доходоносните каузи и избирателното състрадание? Бедна ви е фантазията! Запишете си час да ви баят, да ви леят куршум и си носете чесън в гащите.

Но да се върна на жалкия оплювател, за когото някой път ще ви споделя какво мислеше мъдрият и проницателен юрист, конституционен съдия, министър на правосъдието и преди това на вътрешните работи Георги Петканов — та него, осведоменият ще съдя до дупка! Заради баща ми, заради когото сме се местили от гарадок на гарадок (така се казваха местата, в които живееха военните пилоти със семействата си), заради нощните му дежурства, от които доста от колегите му не се връщаха у дома си, заради дядо ми — единият, който с двете си ръце беше построил къщата, в която живеехме, която някакви големци от ОФ харесаха и ни изгониха, за да си построят блок за активистите. Заради другия ми дядо — пратен в Белене като враг на народа, заради майка ми, която заедно с Панайот Денев, конюнктурното нищожество, овъртоли в лепкави измислици и инсинуации.

Няма отърване от тези вечни комсомолци, доносници и достойни синове на бащите си. Обаче не сме забравили кои сте и на кого се продавате при всеки удобен случай! Никак не ти върви тези дни, Кънев. Защо ти трябваше да се омотаваш около мен и семейството ми като мекотело? Аз говоря истината за тези като теб, и това съвсем естествено ви напряга, но още не съм започнала — само тест направих. Изпробвах ефекта на припомнянето на забравените, неудобни факти. Не лъжи — факти! Кой е „гребал с черпак“ и продължава откъдето свари, ще става все по-ясно. Неумолимо ясно.