Към средата на ноември би следвало да има избран Висш съдебен съвет (ВСС), а през ранната пролет на 2027 г. – главен прокурор, каза министърът на правосъдието Николай Найденов в ефира на Българската национална телевизия.
Вместо голи гаранции за независимостта на членовете на ВСС, от ПБ предлагат механизъм за тяхното отзоваване при издънка.
“Прогресивна България“ не може да гарантира, че предложените от нея кандидати за членове на ВСС не са част от олигархията, но може да гарантира създаването на механизъм, според който ако тези хора се поддадат на някакво влияние, да бъдат освободени. Това ще стане чрез конституционни промени, според които лицата, избрани веднъж във ВСС, да могат да бъдат освободени, ако са налице зависимости и решения в полза на лобистки или други кръгове.
Към средата на ноември би следвало да има избран ВСС и от двете квоти – професионалната и парламентарната. Казвам го с известна условност, защото изборът на професионалната квота подлежи на обжалване и е твърде възможно такова да има. Ако има такова, изборът малко ще се забави. Това е извън нашите правомощия, това е хипотеза, обясни министърът.
Ако в средата на ноември има избран ВСС, през ранната пролет на 2027 г. би следвало да има и избран нов главен прокурор, добави Найденов.
По думите на министъра, и официално, и неофициално главният прокурор ще бъде избран от ВСС. Работим върху подобряване на процедурите за избор на главен прокурор и председатели на върховни съдилища, така че да е по-публична, да излязат всякакви въпроси и да има по-засилено участие на гражданското общество и журналистите, обясни правосъдният министър.
За първи път има толкова кандидати за ВСС сред професионалната общност, за първи път неправителственият сектор предложи 25 кандидати на парламента, немалка част от които бяха припознати от депутатите, посочи Найденов.
Разговори за подкрепа с ГЕРБ не водим, имаме разговори с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, каза още министърът за избора на членове за ВСС.
От “Прогресивна България” (ПБ) внесоха своите предложения за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, съобщиха от пресцентъра на партията. Те допълват, че продължават разговорите за подкрепа на кандидатите с всички политически сили, с изключение на ГЕРБ-СДС и ДПС.
От ПБ за членове на Съдийската колегия на ВСС са предложени адв. Силвия Димитрова Цанова, д-р Калин Кирилов Баталски – председател на Окръжен съд Перник, доц. д-р Иван Христов Ранчев – съдия в Апелативен съд – Пловдив, адв. Петьо Димитров Славов, доц. д-р Михаил Александров Малчев – съдия в Апелативен съд София и доц. д-р Анета Методиева Антонова, а за членове на Прокурорската колегия – проф. д-р Екатерина Салкова Гетова Иван Георгиев Калибацев, Милена Асенова Карагьозова, Стефан Емилов Милев и Красимир Стефанов Комсалов.
Пълният списък на кандидатите ще бъде публикуван в сайта на Народното събрание след проверка на техните документи за съответствие.
От ПБ посочват, че издигат кандидати, които не са били участници в корупционни скандали и с действията си не са давали основания за съмнение в тяхната почтеност. Парламентарната група припозна трима кандидати от инициативните предложения на професионални и граждански организации.
Кандидатите отговарят на приетите с последните промени в Закона за съдебната власт критерии за високи професионални и нравствени качества. Номинациите са на личности с висока професионална и академична подготовка, но и с реален практически опит в съдебната система. Водещи критерии при подбора на кандидатите са тяхната независимост и почтеност.
Седем имена предложиха от Продължаваме Промяната за новия ВСС
Парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ предлага седем кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), като оценява техните високи професионални и нравствени качества, съобщиха от пресцентъра на партията. Според тях всички те са имали куража да говорят открито за проблемите на съдебната система, а част от тях са имали и възможността да работят за промяна на системата като министри и заместник-министри. Петима от предложените кандидати са издигнати от професионални организации и неправителствения сектор.
Андрей Янкулов е предложен за член на Прокурорската колегия на ВСС. Той е юрист с над 20 години юридически стаж, започнал кариерата си като младши прокурор и прокурор в Софийска районна прокуратура, а по-късно и в Софийска градска прокуратура (2017–2020 г.), където работи по международно сътрудничество и изпълнение на наказанията. Заемал е ключови постове в изпълнителната власт – заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. – заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство. След излизането от съдебната система практикува като адвокат по наказателни дела и работи като старши правен експерт във Фондация „Антикорупционен фонд“ (2020–2026 г.), където е съавтор на годишните доклади за мониторинг на корупцията по високите етажи на властта. Според оценката на издигналите го водещи граждански организации той е показал независимост при отстояване на своите виждания за реформиране на съдебната система. Съчетанието от опит като прокурор, адвокат, ръководител на ведомство и граждански експерт му дава широк поглед върху съдебната система. Кандидатурата му се номинира от седем водещи граждански организации, работещи в областта на върховенството на правото.
Проф. д-р Веселин Вучков е предложен за член на Прокурорската колегия на ВСС. Вучков притежава общ юридически стаж от 32 години. Кариерата му започва като следовател, след което се насочва към академичната сфера, преминавайки последователно през длъжностите асистент, доцент и професор по наказателнопроцесуално право в Академията на МВР, а по-късно и в Нов български университет и ЮЗУ „Н. Рилски“. През 2003 г. защитава докторска дисертация, а от 2016 г. е професор по наказателнопроцесуално право. В периода 2009–2013 г. е заместник-министър на вътрешните работи, като под негово ръководство се въвеждат ключови законодателни реформи – стандартът за пропорционална употреба на сила и оръжие от полицейски служители, разширяване на правомощията на полицията за извършване на следствени действия, както и осигуряване на достъп на нотариусите до база данни за самоличност с цел борба с имотните измами. Проявява независимост чрез оставката си от поста министър на вътрешните работи през март 2015 г. поради разногласия с министър-председателя. Кандидатурата му се номинира от Съюза на юристите в България – най-голямата правна неправителствена организация в страната.
Таня Радуловска-Мадамжиева е предложена за член на Съдийската колегия. Тя завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ с отличие и притежава около 23 години юридически стаж. Кариерата ѝ преминава през длъжностите младши експерт в Министерството на транспорта, експерт-юрист в Комисията за финансов надзор, младши съдия в Софийския градски съд, а от 2007 до 2018 г. – съдия в Софийския районен съд със специализация по младежко правосъдие, като получава комплексна оценка „Много добра“ и статут на несменяемост, както и ранг „съдия във ВКС и ВАС“. В периода 2012–2014 г. е председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, а през 2015 г. е избрана за член на конкурсна комисия за назначаване на съдии в районните съдилища. В периода март–май 2026 г. е заместник-министър на правосъдието, където ръководи разработването на концепция за защита на магистрати от натиск и заплахи. Демонстрира последователна независимост – публично се противопоставя на политически натиск върху съдебната власт, включително чрез участие в протест през 2015 г. в защита на конституционните гаранции за независимост на съда. Съчетава опит като редови съдия, ръководител на съсловна организация, адвокат и представител на изпълнителната власт, което ѝ дава многостранен поглед върху функционирането на съдебната система. Към настоящия момент работи като адвокат. Кандидатурата ѝ се номинира от седем водещи граждански организации, работещи в областта на върховенството на правото.
Евгений Стайков е предложен за член на Съдийската колегия. В периода 1994 до 1998 г. той е председател на Софийския градски съд. Ръководи Софийския апелативен съд като негов председател 11 години. От 2003 до 2007 г. е член на Висшия съдебен съвет, избран от квотата на съдиите. След напускане на съдебната система работи като адвокат до 2015 г., когато след спечелен външен конкурс постъпва в Търговската колегия на ВКС, а от март 2022 г. до пенсионирането си през 2026 г. е заместник-председател на ВКС и ръководител на Търговската колегия. Признат е за приноса си в консолидирането на дейността на колегията и решаването на проблеми със срочността на насрочване на делата, за което е удостоен с отличия при освобождаването си. Има опит и като член на Президиума и арбитър в Арбитражния съд при Българската промишлено-търговска палата (БТПП). Професионалният му път, управленският опит, компетентността и доказаната му независимост го определят като кандидат с необходимите качества за член на Висшия съдебен съвет. Кандидатурата му за Съдийската колегия на ВСС е предложена от Българската асоциация за европейско право и подкрепена от БТПП.
Светлозар Георгиев е предложен за член на Съдийската колегия. Той е съдия от 1995 г. с дългогодишен юридически стаж, преминал през длъжностите председател на Военния съд във Варна и заместник-председател на Районния и на Окръжния съд във Варна. Понастоящем правораздава в Наказателното отделение на Окръжен съд – Варна, където разглежда и знакови дела, включително срещу лидера на „Воля“ Веселин Марешки. През 2017 г. срещу него е повдигнато обвинение за оказан натиск върху прокурор, но в рамките на една година е оправдан на три съдебни инстанции. След оправдаването успешно осъжда прокуратурата и получава обезщетение от над 90 000 лв. за претърпените вреди от неоснователното наказателно преследване. Случаят му се коментира публично като пример за институционален натиск върху независим магистрат, което подкрепя изводите за неговата професионална независимост и готовност да отстоява правата си по законен ред. Кандидатурата му е номинирана от Сдружение „Инициатива Единение“.
Доц. д-р Васил Пандов е предложен за член на Съдийската колегия. Пандов завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. и специализира в Кеймбриджкия университет. Понастоящем е доцент по международно частно право в Юридическия факултет на Софийския университет, където преподава дисциплини като международен търговски арбитраж, право на международния транспорт и консулски функции. Бил е председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и началник на кабинета на министъра на здравеопазването. Народен представител в няколко народни събрания, като основните му обществени каузи са свързани с достъпното здравеопазване и защитата на основните права. Кандидатурата му за член на ВСС от квотата на Народното събрание се издига от „Продължаваме Промяната“.
Емил Иванов Дечев е предложен за член на Прокурорската колегия. Той е роден на 5 май 1970 г. Кариерата му започва като следовател, а впоследствие става наказателен съдия в Плевенския районен съд. Продължава като наказателен съдия в Софийския градски съд, като общият му юридически стаж е близо 30 години, преобладаващата част от които в наказателното правораздаване. През 2022 г. е назначен за заместник-министър на правосъдието в правителството на Кирил Петков, като запазва поста и по времето на служебния министър Крум Зарков, а през 2023–2024 г. отново е заместник-министър на правосъдието. В периода на служебното правителство на Андрей Гюров е министър на вътрешните работи. Дечев съчетава дългогодишен опит като наказателен съдия с опит в изпълнителната власт, което му дава разнопосочна институционална перспектива. Публичните му позиции срещу недъзите в съдебната система, както и системата на МВР, които са неразривно свързани в контекста на наказателното преследване, са добре известни, като Емил Дечев неведнъж е показал, че не се притеснява да изразява мнение по всички значими за обществото въпроси. Кандидатурата му за член на ВСС от квотата на Народното събрание се издига от „Продължаваме Промяната“.
Източник БНТ, БТА
Източник bnews.bg
