Пребитият с чук прокурор Иво Илиев: Всички твърдения срещу мен са изфабрикувани, за да бъда дискредитиран
Най-голямата ми грешка е, ме приех да стана зам.-гредски прокурор на София. Това ме сблъска с огромна вълна от професионална злоба, казва казва обвинителят
Прокурорът от Софийска градска прокуратура (СГП) Иво Илиев отговаря на твърденията и предположенията, изложени в справката на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Документи от ДАНС и КПК свързват името му с кръга на убития Мартин Божанов – Нотариуса. Коментират се съмнителни имотни сделки и нерегламентирани намеси по разследвания. В откровено интервю той коментира и бруталното физическо нападение срещу него, чието разследване според него е в застой. Подозира, че в нападението са замесени негови колеги или полицаи.
Прокурор Илиев, името Ви фигурира в публикация, базирана на оперативна справка на Комисията за противодействие на корупцията и документи от ДАНС, в която се изнасят стряскащи факти. Какъв е Вашият коментар?
Смятам, че информацията в тази статия има изцяло доноснически характер. Нямам абсолютно никакво отношение към описаните в нея твърдения, но в тази ситуация съм длъжен да защитя професионалното си име и репутация.
Кои са основните моменти в публикацията, с които категорично не сте съгласен?
Всяко едно твърдение, което касае моята личност и работа, е невярно и изфабрикувано с цел да се опетни моето име, да бъда въвлечен в корупционни схеми с цел да се отклони вниманието от реалните участници и извършители в тях. Трудно ми е да посоча конкретната мотивация зад тези действия, но целта е ясна – да бъда уязвен и дискредитиран. Уверен съм, че при едно обективно разследване и желание да се разкрие истината, тя ще излезе наяве и всички тези спекулации ще бъдат категорично опровергани.
Подчертавам, че не познавам и не съм се срещал никога с лицата, посочени във Вашата статия, с които съм свързан негативно в нерегламентирани контакти и действия, описани в статията.
Нека започнем с най-ключовия въпрос: познавате ли Мартин Божанов – Нотариуса?
Никога приживе не съм виждал, нито познавал Мартин Божанов. Не съм организирал събития или банкети с него, нито някога съм присъствал на такива, каквито събития станаха медийно достояние с участието на прокурори. Ако бях част от подобни кръгове, може би днес нямаше да съм в тази ситуация.
Единственият път, в който видях това лице, беше след неговата смърт, когато в качеството си на заместник-градски прокурор бях изпратен служебно на местопроизшествието. Името му ми стана известно за първи път във връзка с разследване срещу организирана престъпна група (ОПГ), към което аз нямам и не съм имал никакво отношение, като преди това дори не знаех с какво се занимава. Не съм работил по това дело, нито съм бил ресорен административен ръководител на отдела, в който се води същото. Категорично заявявам, че нямам съпричастност към групата на Божанов и това лесно може да бъде проверено чрез официални справки от службите. Нека се провери дали изобщо е съществувала официална оперативна информация, свързваща ме с Нотариуса или обкръжението му преди физическото нападение срещу мен и преди инициирането на настоящото досъдебно производство.
По отношение на разследването за Вашите имоти и справката на ДАНС.
Държа да отбележа, че до момента не съм разпитван по това дело, нито са ми снемани писмени сведения. Не съм запознат с предмета на производството, нито кои лица и какви действия извършват по него. Научих за съществуването му едва от Вашата статия.
Конкретно, има ли Мартин Божанов някакво отношение към жилищния комплекс „Нидо Резидънс“ на ул. „Житница“ в София?
Както вече подчертах, не познавам това лице и не мога да кажа дали има някакво отношение към обекта. Когато съпругата ми научи за този комплекс от свои колеги и познати и реши да инвестира в маломерно жилище там през май 2024 г., Мартин Божанов със сигурност е бил вече покойник. Тя имаше доверие на хората, които стояха зад проекта, и затова предприе тази стъпка. Единственото нещо, което реши да закупи там е въпросният маломерен апартамент (по мои спомени около 52 кв. м) и гараж. Аз лично дори не съм виждал въпросния апартамент все още. Сделката бе изповядана и вписана в Агенцията по вписванията съвсем наскоро – преди по-малко от два месеца, което е години след смъртта на Нотариуса. Тъй като сме в брак, изискването на банката беше двамата да фигурираме като съкредитоискатели, тъй като апартаментът и гаражът са закупени с банков кредит. На практика почти цялата стойност на апартамента и гаража е покрита чрез ипотечен кредит, изтеглен съвсем наскоро. Първоначалната вноска в размер на около 50 000 лв. съпругата ми направи с лични и наши спестени средства, които са надлежно декларирани през годините. Съпругата ми заема мениджърска позиция и двамата получаваме добри заплати, в резултат на което успяваме да имаме лични спестявания. Имотът ще бъде коректно вписан в имуществената ми декларация в законовия срок догодина. Всеки, който разполага с нотариалния акт, може да се увери в тези факти и в наличието на учредената в полза на банката ипотека.
Допускате ли все пак възможността Нотариуса да е имал отношение към парцела, върху който се изгражда комплексът?
Не познавам този човек, но ако бях имал и най-малките съмнения за подобна обвързаност, никога нямаше да се стигне до тази сделка. Аз съм принципен човек, независимо от нещата, които се изричат по мой адрес в момента. Показателно е, че името ми не фигурира никъде в подобен контекст, а и досега не е имало никакви насрещни данни или сигнали. В крайна сметка ние няма как да знаем предисторията на терена в качеството си на купувачи, тъй като купуваме имота през настоящата година директно от легитимен инвеститор и продавач. Лично аз винаги бях против тази покупка, поради отдалечеността на дома ни, но съпругата ми настояваше, а и имахме финансова възможност да изплащаме кредит, макар че все още изплащаме основния си апартамент в жк. „Студентски град“. Домът ни в „Студентски град“ е стандартно жилище от 83 кв. м чиста жилищна площ, а не луксозен имот, както се твърди в някои жълти медийни публикации.
Каква е връзката Ви с фирмата „Джентъл Хаус“?
Тук става въпрос за съвсем различен имот. Касае се за къща в груб строеж и парцела около нея, която беше лична собственост на съпругата ми, получена като дарение от нейния баща. Той е притежавал този имот от десетилетия. Поради архитектурна и инфраструктурна невъзможност къщата да бъде завършена, въведена в експлоатация и ползвана, се наложи съпругата ми да я продаде. Парцелът около тази къща беше буквално обграден от съседни имоти, собственост на купувача и реално нямаше физически достъп до него. Поради тази причина единственият възможен купувач беше именно този съсед, когото аз лично не познавам. Поради това, че имотът е дарен на съпругата ми от нейния баща, аз нямам участие в тази сделка, тъй като това е нейна лична, дарена й собственост. Имотът е дарен от баща ѝ с мисъл за нея. Не е сериозно да ме свързват с последващите препродажби и операции на новите собственици. Това не е имот, придобит и продаден с цел „пране на пари“ или други нерегламентирани практики. Продажбата е напълно прозрачна, декларирана и надлежно описана в имуществената ми декларация, за която е платен и дължимия данък.
Нека преминем към един от най-сериозните въпроси. Освен че в момента прокуратурата Ви разглежда като субект на евентуално престъпление, Вие самият станахте жертва на тежко физическо нападение. Как си обяснявате това покушение?
Нямам категорично обяснение. Докато бях в болницата, първата ми мисъл беше, че става дума за лично отмъщение, породено от злоба от страна на колеги или хора, които ме мразят. След изписването ми, в процеса на разговори и зададени въпроси, започнах да допускам, че се касае за чисто криминална поръчка, по която съм „накиснат“. Вече осми месец се опитвам да сглобя пъзела, но в наличните версии изплуват сериозни логически противоречия. Въпреки това, смятам, че възможен повод за поръчката за нападението, е поведение на някои колега или служител на полицията.
Дали от чиста злоба са ме злепоставили пред криминално проявени лица, или просто са ме поставили на предна линия, за да „опера пешкира“ вместо някой друг, който е свършил или не е свършил дадена работа, прибирайки пари – не мога да кажа със сигурност, но най – вероятно е така.
Напълно реална версия е някой да е изтъргувал дело или да е поел ангажимент, след което да се е оправдал пред престъпния контингент с моето име, в качеството ми на заместник – административен ръководител в предходните години. Другият вариант е умишлено да съм вкаран в конфликтна ситуация с лица, които поради фактическа грешка и подвеждаща информация са предприели това нападение срещу мен. Ако бях имал каквито и да било подозрения или заплахи преди това, щях да предприема мерки за сигурност, да информирам компетентните органи и да поискам охрана.
Вие сте конституиран като пострадало лице по това разследване, нали?
Да, конституиран съм. Непосредствено след изписването ми от болницата бях разпитан, като това остана и единственото процесуално действие с мое участие в качеството ми на пострадал. Междувременно до мен достигаха слухове, че по разследването умишлено не се работи в правилната посока, тъй като замесените лица се ползват с протекции по високите етажи на МВР или прокуратурата. Поради тази причина на два пъти официално поисках да се запозная с материалите по делото, но наблюдаващият прокурор ми отказа достъп.
С други думи, Вие напълно отхвърляте версията от оперативния доклад, че нападението е свързано с предполагаем подкуп по делото на лицето Стоимен Врагов?
Не познавам Стоимен Врагов. Изнесеното в цитираната от Вас справка е абсолютно нелогично. Житейски и юридически е абсурдно да се говори за подкуп за продължаване на мярка за неотклонение по дело, по което аз първо нямам отношение като наблюдаващ прокурор. На второ място, това е действие, което обективно не е в правомощията нито на мен, нито на който и да е друг прокурор. Тази мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема и контролира от Съда и това е общоизвестно процесуално правило. Прокурорът по закон може единствено да я отмени или замени с по-лека, но в практиката обичайно това не се случва. Цялата процедура по изменение на мярката задържане под стража е разписана в НПК – обвиняемият подава жалба, тя се разглежда от Съда и Съдът взема окончателното решение. Прокурорът няма никакъв законов механизъм или лост, с който да повлияе служебно на нейното удължаване, респективно продължителност. Затова твърденията в доклада изглеждат по-скоро като измама или житейски абсурд.
Познавате ли Валентина Гоцева?
Никога не съм чувал това име, прочетох го за първи път във Вашата публикация. Искам да уточня, че не съм дошъл в София наскоро – в столицата съм от 2009 г., като от 2010 г. работя в системата на прокуратурата – първоначално в Софийска районна прокуратура, а от лятото на 2020 г. в Софийска градска прокуратура.
Какъв е Вашият генерален прочит на ситуацията? Кой има реален интерес от тази атака срещу Вас?
Отчитам като своя най-голяма грешка факта, че приех предложожението да стана заместник – административен ръководител на Софийска градска прокуратура. Това ме сблъска с огромна вълна от професионална злоба, интриги и желание за реваншизъм, тъй като заех този пост сравнително млад.
За мен случващото се е форма на институционална репресия. Смятам, че лица, които в миналото действително са имали нерегламентирани обвързаности с кръга на Нотариуса, в момента се опитват да се легитимират и „изперат“, като услужливо хвърлят някой друг „пред автобуса“. Нито едно от твърденията в тази справка не отговаря на обективната истина, което се доказва и то гореизложеното и нямам никакви притеснения да бъда подложен на пълна, но обективна проверка по фактите.
Нелогично е лица, на които, ако им е било известно извършено престъпление да не уведомят своевременно компетентните органи, а едва сега да излизат подобни твърдения. Не ми е известно службите за сигурност да са имали някакви данни за моя нерегламентирана съпричастност към каквото и да било преди извършеното над мен нападение. Изведнъж обаче, непосредствено след покушението, в ГДНП е изплувала една изключително „детайлна“ картина, която впоследствие явно се е инкорпорирала в документите на КПК. Ако службите наистина са разполагали с подобна оперативна информация по-рано и въпреки това не са предприели действия да предотвратят тежкото физическо нападение срещу магистрат, тогава всички отговорни началници в МВР би трябвало незабавно да подадат своите оставки. Всичко това прави внезапното им активиране изключително съмнително.
Mignews.info
