„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е в реалността. А над реалността е красотата.“
Това е философското отношение към живота и смъртта на Йосиф Сърчаджиев, който на 81-годишна възраст се отправи към онзи по-красив свят в първия ден на месец юли.
Потомственият театрал караше трудни старини. Прескочи трапа след инсулт, но възстановяването му бе частично, говорът и движенията – засегнати. Въпреки това успя да се върне на сцената като режисьор. Смъртта на съпругата Райна обаче го превърна в самотник.
Роден е на 2 май 1945 г. в София в семейство, дълбоко свързано с българската култура. Пътят му е предначертан, пише „Минаха години“.
Любовта му към сцената се проявява още в детските години.
Почти всички деца от улицата участвали в едни от първите му театрални продукции.
Първата му поява в киното е във филма „Наша земя“, режисиран от баща му.
Само на 15 години се качва на професионалната сцена в „Сирано дьо Бержерак“, постановка на баща му Стефан Сърчаджиев.
На 16 се снима в „Хроника на чувствата“.
Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра и участие в самодейни театрални състави.
Йосиф Сърчаджиев свързва живота си с театъра и киното и създава незабравими образи.
Има над 60 театрални и 30 филмови роли, както и десетки телевизионни постановки.
През 1970 г. получава главна награда за филма „Черните ангели“ в Карлови Вари, Чехословакия, а през годините печели още множество призове.
Ролята му на безпощадния еничар Караибрахим в легендарния филм „Време разделно“ остава вечен спомен за поколения българи.
За най-тежките сцени във филма на Людмил Стайков той казва приживе:
„Аз помня като в сън снимането на тази сцена. Беше мъчително и за мен. Плачеха хората, които бяха статисти. Аз също плачех. Беше отвратително. Няма човек и до ден днешен, който може да гледа тази сцена.“
Неволите му започват през 2004 г., когато получава тежък инсулт, но само година по-късно отново се изправя пред публиката, макар и трудно да произнася думите.
След тежката здравословна битка застава от другата страна на сцената, а само преди година постави „Асансьорът“ от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.
През 2013 г. взе участие в българския сериал „Дървото на живота“, излъчен по ТВ7.
През годините Йосиф неведнъж е разсъждавал върху съдбата на актьора и цената на непрекъснатото превъплъщение.
„Знам каква е драмата на актьора – не знае кой е. Аз губя представата кой беше Йосиф, кой е тоя Йосиф. Аз имам 90 роли. Вече съм изиграл на сцената, ако не и повече – и тогава питам: кой е тоя Йосиф, който беше едно време? Няма го него“, казва приживе актьорът.
Големият актьор и режисьор е пожелал да бъде запомнен не с кончината си, а с присъствието си в българския културен живот и ролите, които остават във времето.
Личният живот на Йосиф преминава в брак със съпругата му Райна Томова.
Двамата имат дъщеря – Анна.
Но Йосиф има и дъщеря Александра Сърчаджиева от връзката му с Пепа Николова.
Йосиф, определян като сложен човек и творец, до смъртта си не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Анна, въпреки че ДНК тестът доказва, че Сърчаджиева му е дъщеря.
Дава ѝ името си, но не и бащина подкрепа и грижа.
За отношенията им, или по-скоро липсата на такива, Алекс, която е актриса в Сатиричния театър, разказва в своя моноспектакъл „На живо“.
„Нужна ми е била голяма сила, за да седна и да разкажа живота си и изпитанията в него на сцената.
Баща ми е жив човек, който върви по своя път.
Нещата, които разказвам за него, са разказани по възможно най-деликатния начин. Аз не го обвинявам. Всеки има своя история, всеки решава как да изживее живота си.
Просто съм в неговия избор и нямам право да му се сърдя. Неговите очи няма да ги видя в публиката, нека бъдем реалисти, да не хвърчим в облаците.
Разбира се, че съм сигурна в това, аз съм здраво стъпил човек на земята. Но ако дойде да ме гледа, бих се радвала. Може да разбере много неща за мен“, признава Сърчаджиева.
Тя не присъства на погребението му. Спазено е изричното му желание да бъде изпратен в най-тесен семеен кръг.
Райна и Сърчаджиев се запознават още през далечната 1962 г. в родната ѝ Стара Загора.
Младото семейство се установява в София и бързо се прочува с бохемските си страсти. Домът им на столичната улица „Цар Самуил“ е денонощно отворен за шумни артистични компании.
Около година преди раждането на дъщеря им Анна Райна преживява тежка катастрофа.
Притисната е от трамвай пред Централни хали.
Краката ѝ са премазани, оцелява по чудо.
„След инсулта Йосиф беше изцяло зависим от нея и благодарение на нейните грижи се закрепи толкова време.“
Райна обаче почина внезапно преди две години.
Овдовелият актьор трудно се справяше с домакинството и здравословните си проблеми и си замина от света с чувството за вина.
„Разбих сърцето на Пепа Николова. Не мога да върна времето назад, но ако можех, щях да я подмина, нямаше да се запозная с нея. За да не й разбия сърцето“, призна преди време големият артист.
Източник: hotarena.net
