Преди четири години публикувахме разследване за продължаващата разправа на успелия немлад мъж Пеевски с оръжейния завод „Дунарит“ – единствената „хапка“ от наследството на КТБ, която се изплъзна от алчната му паст. Това се случи вследствие на целенасочената и ожесточена юридическа съпротива, оказана от фирмата и нейния собственик Емилиян Гебрев – като бяха заведени всички възможни дела срещу всеки един елемент от матрицата на репресии и „тричане“, сглобена от българската държава и нейните органи по заповед на Делян Пеевски.
Към днешна дата можем да актуализираме историята с провала и на последните репресивни мерки, предприети от пеевско-борисовата държава – а именно, делата заведени от КОНПИ. Заведени от Пламен Георгиев /Пацо Терасата/2 и продължени от Сотир Цацаров и Тони Балкони (Антон Славчев). Показателно е да отбележим, че макар държавата вече да не е на Пеевски-Борисов, а и макар че Славчев изхвръкна от шефското кресло, КОНПИ продължава да води делата. Дали това е по инерция, или пеевската повеля е все още в сила, засега остава отворен въпрос.
Сгромолясване на главното дело срещу Гебреви
С определение от 3-и юни Софийски градски съд прекрати частично делото срещу Емилиян Гебрев и сина му Христо, по отношение на имущество на стойност 5.9 милиона евро. При положение, че първоначално комисията искаше отнемане на 13 милиона лева от двамата, сега делото ще продължи само по отношение на още около половин милион евро. И това се случва седем години след завеждането на делото, без дори да е проведено едно-единствено заседание. Със същото определение СГС осъжда КОНПИ да плати 236 хиляди евро държавна такса, плюс отделно 69 хиляди евро съдебни разноски. Т.е. дотук КОНПИ е пълен валат, образно казано.
Но става и по-хубаво. С второ определение от същата дата СГС очертава оставащия предмет на делото – като става ясно, че ситуацията за комисията изглежда „тотал щета“. На първо място съдът указва на ищеца „да възпроизведе новия анализ по решение № 1201/08.11.2023 г. на комисията, въз основа на който анализ се е отказал от част от исковете и е приел, че е налице значително несъответствие – новият анализ трябва да е част от фактическите твърдения по исковата молба, срещу които ответникът да се защитава, а в конкретния случай липсват фактически твърдения“. Припомняме, че наскоро с много подобни мотиви друг състав на СГС прекрати и конпировото дело срещу Васил Божков (Черепа). Т.е. оформят се някои систематични дефицити в начина, по който „работи“ КОНПИ. Съвсем отделен е въпросът защо пък изобщо отказва да работи срещу необяснимо забогатели функционери на ГЕРБ и ДПС-Пеевски (например).
На следващо място, съдът задължава КОНПИ да посочи връзката между престъпна дейност или нарушения, довели до придобиване на имуществото предмет на конфискация. И тук вече шизофренията става пълна, понеже на Гебреви са повдигнати обвинения само за периода 2016-2018, докато конпирите претендират отнемане на имущество придобито в периода 2010-2015 (в.т.ч. и рибарска лодка). Т.е. дори чисто времево нещата никак, ама никак не пасват. Комисията следва да съобрази и решенията на ЕСПЧ по дела, в които България е осъдена именно заради предприети от нея конфискационни действия – като например делото Yordanov and others v. Bulgaria и делото Todorov and others v. Bulgaria. Мотивите на ЕСПЧ са публично известни от години, но по нищо не личи комисарите да са ги прочели. Или пък ако са, едва ли нещо са разбрали.
На последно място съдът посочва очевидното – че наказателното преследване срещу Гебреви, сглобено през 2017 на „Черковна“ 90 като долнопробен пасквил, е прекратено през 2024 – тъй като деянието не изпълнява нито един престъпен състав по НК. На това ще отделим подобаващо внимание след малко.
Второ издънено дело – и каква я свърши прокуратурата
Оказва се обаче, че КОНПИ е водила и второ конфискационно дело, този път само срещу Христо Гебрев. За разлика от другото дело, то вече приключи по същество на две инстанции – в полза на Гебрев. Заведено през 2019, четири години по-късно комисията губи в градския съд, като преди дни в същата посока се произнесе и САС. Сумарно дотук комисарите дължат още 60,000 евро разноски, а тепърва ще има и трета инстанция.
Както посочихме по-горе, през 2017 по заповед на Пеевски спец-прокуратурата скалъпи т.нар. дело „ОПГ Дунарит“, в което бяха опаковани баща и син Гебреви, плюс висшето ръководство на оръжейния завод. След 7 години мъдруване и почесване където не ги сърби, на 9 юли 2024 трима прокурори в СГП прекратяват делото на основание деянието не съставлява престъпление. Става въпрос за прокурорите Ангел Кънев (отново!), Тодор Денков и Валентина Василева. Постановлението е доста напоително, 40 страници за да сме точни, като от него става ясно, че прокуратурата поне два пъти не е спазила задължителните указания на съда за ускоряване на наказателното производство – а именно, игнорирайки определения по ЧНД 2530/2020 на спецсъда и ЧНД 3971/2023 на СГС. Припомняме, че през 2017 – по искане на Цацаров – ГЕРБ и конкретно Барни Ръбъл (известен и като Данаил Кирилов) възкресиха фигурата на вечния обвиняем. Т.е. съдът може да задължи прокурора да се разбърза, но вече няма право да го задължи да внесе делото в съда – или да го прекрати. Ако пък прокурорът откаже да се разбърза, санкция явно няма.
Следва да посочим и рядко срещаната критика, която тримата прокурори отправят към първоначалния наблюдаващ прокурор по делото. Понеже за първи път попадаме на подобно вътрешноведомствено „право куме в очи“, ще го цитираме в пълнота: „изрично трябва да посочим, че според настоящия екип наблюдаващи прокурори още при съставянето на тези постановления за привличане на обвиняеми лица не е бил спазен стандартът на чл. 219 НПК, като тези постановления са изготвени без да са били налице достатъчно доказателства за виновността на всяко от обвиняемите лица за престъпленията, за които е било привлечено към наказателна отговорност.“ Иначе казано – повдигането на обвинения през 2017 е било некомпетентно, поръчково или и двете заедно. Припомняме, че поради идентично „незаконно“ повдигане на обвинение на Петьо Еврото, наскоро на съд бе предаден прокурора Константин Сулев. В настоящия случай обаче едва ли ще се случи нещо подобно, даже обратното – по наша информация, дамата съшила с бели конци пасквила през 2017 впоследствие е повишена в прокурорската йерархия. И няма особени пречки да расте още и завбъдеще.
Равносметката
В обобщение и заключение можем да кажем, че масрафът за престъпната разправа на Пеевски с хората, нарочил за свои „врагове“, продължава да расте. Дали той ще използва като опосредено оръдие на разправата ПРБ, НАП или КОНПИ в крайна сметка няма голямо значение. Като тук е редно да добавим, че само разноските по загубените от НАП дела срещу Гебреви възлизат на десетки хиляди – както се вижда тук и тук. Важното е това, че реално тези разноски ги плащаме всички ние – целокупният български данъкоплатец и гражданин. Ето защо според нас е крайно време Пеевски да започне да плаща от джоба си за провала на своите наказателни акции – а те са десетки, ако не и стотици, като тук осветихме само една от най-знаковите.
Само че той не иска да плаща – а дори и да искаше, щеше да плаща пак със заграбени от нас пари. И в този ред на мисли, няма да е лошо течащата в момента в МВР проверка на неговите „доходи“, оповестена от министър Иван Демерджиев, да бъде максимално задълбочена и всеобхватна. Добра е също така да не почва от нулата, а да стъпи на вече известните доклади на чужди служби – Турския доклад за Булгартабак, Френския доклад за Булгартабак, данните от OFAC и най-новите доклади на финансовото разузнаване на Лихтенщайн. За да не стане накрая като с оная „пълна ревизия“ на Пеевски, започната с много фанфари през 2021 от Румен Спецов и Асен Василев – и тихомълком смачкана някъде през пролетта на 2022.
BIRD.bg
