Шест месеца след смяната на левовете с евро, български пари почти не останаха. Почти 95% от тях вече са събрани в БНБ. От Централната банка отчитат, че планът е преизпълнен, защото са очаквали за този период да бъдат събрани около 90 на сто от левовете и монетите. Остават около 1,7 милиарда български банкноти и монети и новината е, че е малко вероятно те някога да бъдат намерени.
Къде са парите? Извън криминалния сюжет има няколко хипотези – част от българските левчета и стотинки са някъде дълбоко забравени по дюшеци, сандъци, тавани и мазета. Собствениците им може да са починали, а наследниците дори и да не предполагат за тях. Тук отваряме важна скоба – ако парите са оставени дълги години в банка, те са си там, при това вече в евро, така че са извън статистиката на БНБ за липсващите 5% от наличността на български пари. В такива случаи наследниците, ако подозират за сметки на починало лице, могат да направят проверка в коя банка парите „спят“. Това става с искане до БНБ, тъй като тя поддържа регистър на банковите сметки и сейфовете.
Извън този сценарий парите, скрити някъде „за по-сигурно“ от възрастни родственици, може никога да не бъдат намерени
Опитът на Хърватия, която преди нас въведе еврото, и на Германия, която е с единната европейска валута от далечната 2002-ра, показват, че голяма част от тези липсващи пари са изнесени в чужбина съвсем добронамерено от туристи. Друга част пък не са под формата на банкноти, а на монети. Трета причина са левчетата, оставени от носталгия за спомен на бъдните поколения. Спомняте си – през декември миналата година хенд мейд майстори усърдно творяха сувенири за „сбогом на българския лев“. Банкноти в рамка, дърво на богатството от жълти стотинки и т.н. бяха абсолютен хит на прага на еврозоната. Още една част от наличните пари пък се оказаха физически унищожени при пожари, наводнения и въобще природни бедствия.
Без условности, големите пари бяха обърнати още през януари. Тогава пред банките често имаше опашки, а банкоматите с депозитна функция блокираха по няколко пъти на ден, защото се препълваха. По сметки на търговските банки у нас допълнителното оборудване и броячните машини им е излязло над 200 000 евро. След тежкия януари банкерите като че ли си отдъхнаха и обмяната на левове в евро вървеше в спокоен темп. До опашки не се стигна и в последните дни на месец юни, когато изтече срокът за безплатна обмяна по банки и „Български пощи“. След тази дата част от финансовите институции обявиха, че удължават услугата без такса, а „Български пощи“ въведе такса. В обозримото бъдеще БНБ ще бъде единственото място, където безплатно и безсрочно българските пари ще се превръщат в евро.
Любопитен факт излезе наскоро от германското списание „Шпигел“. 24 години след въвеждането на еврото като официална валута германците все още обменят изненадващо големи суми марки
През 2023 г. например Централната банка на Германия е обменила стари банкноти и монети на стойност над 27 млн. евро.
Пик е имало и по време на пандемията, когато заради принудителното стоене вкъщи много германци са имали възможност да разчистват стари кутии, тавани и сейфове, пише „Шпигел“. Банкерите от Бундесбанк обяснили, че част от върнатите купюри се появявали именно при ремонти на стари къщи. Имало и такива с емоционален заряд, като серия банкноти от 5 марки с надпис: „За любимия Патрик, който винаги ни води на коледния базар. Обичам те!“.
Държавите от еврозоната имат различни правила за обръщането на националната валута в евро. Германия, Австрия, Литва, Латвия и Естония, както и България позволяват безсрочна обмяна в националните си банки и на банкноти, и на монети.
В дpyги дъpжaви oт EC – кaтo Бeлгия, Xъpвaтия, Cлoвaкия и Cлoвeния, caмo бaнкнoтитe пoдлeжaт нa пocтoянeн oбмeн, дoкaтo мoнeтитe нe ce пpиeмaт. A в дeвeт дpyги cтpaни oт eвpoзoнaтa cтapитe нaциoнaлни вaлyти вeчe нe мoгaт дa ce зaмeнят пo никaкъв нaчин.
Bairak.bg
