Край на схемата с „кошаревските“ свидетели – предвиждат до 6 години затвор

Лъжесвидетелстването може да стане тежко престъпление с наказание до 6 години затвор, а с това пред разследващите ще се отвори и възможност да използват специални разузнавателни средства – подслушване, проследяване, наблюдение и техническо документиране.

Идеята е част от пакет промени, представени като удар срещу имотните измами и най-вече срещу т.нар. „кошаревски свидетели“, които срещу пари удостоверяват несъществуващи факти пред нотариуси или други органи и така помагат за придобиването на чужди имоти. Проектът вече е пуснат за обществено обсъждане, но все още не е действащ закон. Най-същественият въпрос е, че промяната не засяга само свидетелите по имотни казуси, а целия състав на лъжесвидетелстването.

В момента Наказателният кодекс предвижда до 5 години лишаване от свобода за човек, който като свидетел пред съд или друг надлежен орган съзнателно потвърди неистина или затаи истина. Предложението е максималната санкция да стане 6 години. На пръв поглед разликата е само една година, но юридически последицата е много по-голяма – при такъв размер на наказанието престъплението попада в категорията на тежките престъпления. Именно това създава възможност при наличие на останалите законови предпоставки да бъдат използвани и специални разузнавателни средства.

Това не означава, че всеки заподозрян в лъжесвидетелстване автоматично ще бъде поставян на подслушване. Законът за специалните разузнавателни средства изисква конкретни основания, мотивирано искане и съдебно разрешение, а СРС се допускат, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или това е свързано с изключителни трудности. Промяната обаче действително би разширила инструментариума на прокуратурата и службите при разследвания за умишлено лъжесвидетелстване. Точно тук се появява и чувствителната част от предложението – инструмент, създаден с аргумента за борба с имотната мафия, може да бъде приложим и в други наказателни производства.

Причината Министерството на правосъдието да посегне именно към този текст е добре позната схема. При някои процедури за придобиване на собственост чрез обстоятелствена проверка се използват свидетели, които твърдят, че дадено лице е владяло определен имот в продължение на години. Ако техните показания бъдат приети за достоверни и са изпълнени останалите законови изисквания, може да се стигне до издаване на констативен нотариален акт. Именно такива платени или предварително инструктирани свидетели в публичния език са известни като „кошаревски“.

Проблемът е, че подобна лъжа може да се превърне в първата брънка от много по-дълга схема. След придобиването на документа имотът може да бъде препродаден, ипотекиран или прехвърлен на трети лица, а истинският собственик да разбере за случилото се едва когато вече е изправен пред поредица от сделки и съдебни производства. При такива случаи една невярна декларация или свидетелско показание може да отключи процес, който впоследствие изглежда формално законен. Затова проектът атакува не само свидетелите, а и документите, върху които се изграждат подобни схеми.

Предлага се наказателна отговорност да носи не само човекът, който съставя или преправя неистински документ, но и този, който съзнателно го използва пред нотариус, за да получи чуждо имущество без правно основание. Това се отнася до фалшиви завещания, пълномощни и други документи, чрез които се създава привидна възможност да бъде извършена иначе формално редовна сделка. Министерството дава като пример продажба, изповядана пред нотариус с неистинско пълномощно – самият нотариален акт може да е редовно издаден, но основанието, върху което е сключена сделката, е измамно.

Точно подобни случаи отново излязоха на преден план през септември. При акция в София полицията осуети сделка с апартамент на жена, починала още през 2008 г., като според разследващите е било използвано неистинско завещание. Бяха задържани осем души, а по данни на СДВР групата е подготвяла продажба на имота в нотариална кантора. Само този казус показва колко лесно един фалшив документ може да бъде използван като вход към напълно реална и юридически оформена сделка.

Пакетът предвижда и създаване на регистър на завещанията, както и по-ясни правила при пълномощните за разпоредителни сделки с недвижими имоти. Идеята е да се намали възможността документ да се появи години след смъртта на собственик и едва тогава да бъде използван за прехвърляне на имущество. Подобни случаи не са изключение в съдебната практика и често поставят наследници в ситуация да доказват измама дълго след като собствеността вече е преминала през няколко лица.

Сериозна промяна се предлага и при злоупотребата с доверие. В момента престъплението може да се наказва с до 3 години затвор или с глоба, но проектът предвижда максималният срок да бъде увеличен на 4 години, а финансовата санкция да достигне между 500 и 2500 евро. По-важната промяна обаче е процесуална – престъплението вече няма да зависи изцяло от това пострадалият сам да заведе дело. Идеята е наказателното производство да може да започва по инициатива на органите на досъдебното производство, но да бъде прекратявано, ако пострадалият поиска това.

Мотивът е защитата на възрастни, болни или други уязвими хора, които често се оказват именно сред жертвите на имотни измами. Министерството признава, че сегашният режим създава сериозни трудности, защото от самия пострадал се очаква да задейства процедурата, независимо от неговото физическо, психическо или социално състояние. При схеми с пълномощни и прехвърляне на имущество това може да означава, че човекът, чиито права са нарушени, практически няма възможност сам да организира защитата си.

Промените стигат и до престъпленията, извършвани с изкуствен интелект. В Наказателния кодекс се предлага изрично да бъде включена нова форма на компютърна измама чрез генерирано или обработено съдържание, което имитира външността, поведението или изявленията на реален човек. Така законодателят се опитва да обхване т.нар. deepfake измами – например фалшив видеоразговор, аудиозапис или изображение, използвани, за да бъде убедена жертвата да преведе пари или да се разпореди с имущество.

„По този начин ще се даде адекватен наказателноправен отговор на случаите на дийп фейк измами, придобили широко разпространение в резултат на развитието на технологиите и изкуствения интелект“, посочват авторите на проекта. Така пакетът се опитва да обедини две на пръв поглед различни престъпни практики – класическата имотна измама с хартия, подписи и свидетели и новото поколение измами, при които фалшифицираният образ или глас могат да изпълнят същата функция.

Най-спорната част несъмнено остава лъжесвидетелстването. Аргументът на вносителите е, че наказание до 5 години не дава достатъчно средства на разследващите срещу организирани схеми, в които свидетелите са само една от фигурите. Повишаването на максимума до 6 години обаче не е ограничено само до показания пред нотариус или само до престъпления срещу собствеността. Ако текстът бъде приет в този вид, той ще промени режима на лъжесвидетелстването като цяло.

Точно затова разликата между 5 и 6 години се оказва далеч по-важна от самото число. С една година отгоре държавата не просто увеличава възможната присъда, а премества престъплението в друга категория и дава на разследващите допълнителни средства. Дали този по-силен арсенал ще остане насочен основно към имотните схеми или ще започне да се използва широко и по други производства, ще зависи от окончателния текст, съдебния контрол и практиката след евентуалното приемане на измененията.