Явор Божанков, с тържествеността на Колумб, откриващ Америка, ни съобщи, че и в лагера на „добрите“ имало пропагандна кал. Че и те си имали своите ферми за тролове.
Каква епохална новина! Оказва се, че пропагандната машина и фермите за тролове не били ексклузивен патент на „Възраждане“! Шок и ужас, същите инструменти се ползвали и от ПП.
Като човек, който на няколко пъти беше ритуално заливан от цунамита координиран хейт, само защото си позволи да разглоби някоя от опорките на Костадинов, мога само да кажа: „Добре дошли в реалността, г-н Божанков. Малко закъсняхте, но по-добре късно, отколкото никога.“
Но нека използваме този момент на национално прозрение, за да поговорим за екосистемата на дезинформацията. Защото тя не е просто „няколко фалшиви профила“. Тя е сложен организъм, съставен от два основни типа същества:
- АРМИЯТА НА СЕНКИТЕ: Платените тролове
Те са дигитален планктон. Това са лумпени с фалшиви профили, създадени вчера, с една снимка на котенце или пейзаж.. Те са студеният, платен труд на конвейера за промиване на мозъци. Душата им е .txt файл с опорки, а мисията им е да копи-пействат едни и същи мантри под стотици постове. Те са безинтересни, предвидими и лишени от въображение. Те са просто шумът на пропагандната машина.
- ДОБРОВОЛЧЕСКИТЕ БАТАЛЬОНИ: Полезните идиоти
А, ето тук е трагедията. Това са истинските вярващи. Живият, дишащ, пулсиращ в святото си невежество санитарен кордон около всяка идеология. Те не получават пари. Тяхната валута е чувството за принадлежност, праведният гняв и сладкото опиянение, че са част от „съпротива“ срещу някой въображаем Космически Дракон.
Това не са сенки, а хора. Понякога дори твои приятели. Хора, с които си пил бира, говорил си за книги, смял си се. Но в момента, в който докоснеш техния свещен идол – било то Партията, Лидера или Каузата – те се превръщат в нещо друго.
Тяхната мисия е свещена: да превърнат всяка критика в „предателство“, всеки факт – в „активно мероприятие“, всеки разследващ журналист (като BIRD) – в „слуга на Пеевски“, и всеки мислещ човек – в „соросоид“, „копейка“ или „джендър“. Те са имунната система на пропагандата, която атакува всяка здрава клетка на разума.
Пишеш нещо смислено, аналитично… и изведнъж профилът ти се превръща в десантна площадка за армада от коментари, които звучат като ехо в празна цистерна. И най-тъжното е, че много от тези „доброволци“ са ти приятели. Хора, които иначе са свестни, но са включени на режим „автопилот“ от партийната централа.
И тук е големият проблем, който Божанков само засяга. Когато започнеш да използваш тези инструменти, ти не просто лъжеш другите. Ти започваш да лъжеш себе си. Заживяваш в паралелна реалност, изградена от собствените ти опорки, където всяка критика е заговор, а ти си вечният рицар в блестящи доспехи.
Губиш връзка със света и се превръщаш в пародийна версия на това, срещу което уж се бориш.
Така че, да, тролове има навсякъде. И в ПП, и в ГЕРБ, и във „Възраждане“. Но най-голямата вреда от тези армии не е, че разпространяват лъжи. Най-голямата вреда е, че унищожават способността на хората да мислят.
Истината е, че най-опасният враг не е „Колективният Запад“ или „Русия“. Най-опасният враг е онзи, който доброволно е сдал мозъка си на концесия.
И докато някои може би са шокирани, за нас, ветераните от безбройните онлайн битки, това е просто потвърждение на онова, което отдавна крещи от всеки екран:
Войната се води под всеки пост, но униформите са от един и същ плат.
Нека влезем в калните окопи и да видим двете армии, които водят своя свещен, безсмислен джихад за душите ни.
Армия №1: „Воините на Светлината и Евроатлантическите Ценности“
Те са „умно-красивите“. Те са бастионът на прогреса. Те са градските рицари, които ще ни изведат от ориенталската тъма и ще ни поведат към сияйните висини на Брюксел. Тяхното евангелие е написано с „евроатлантически ценности“, а врагът е ясен – всеки, който не ги споделя.
Но погледнете арсенала им.
Когато някой от техните редици – журналист, анализатор или просто мислещ човек – си позволи да зададе неудобен въпрос, машината се задейства. Мигновено той бива жигосан с клеймото „полезен идиот на мафията“. Критиката към „нашите“ е предателство. Разкритията на BIRD не са журналистика, а „поръчка на Пеевски“.
И тогава от дигиталните казарми изпълзява пехотата. За враговете им те са просто „жълтопаветници“, „грантояди“, „соросоиди“. Безроден градски „планктон“, който мрази всичко българско. Те са „либерасти“ и „протестъри“, готови да продадат родината си за един прайд и торба с брашно от щурци.
Армия №2: „Пазителите на Рода, Вярата и Традицията“
От другата страна на бойното поле стоят те. Последните защитници на българщината. Воините срещу глобализма, които ще ни спасят от Истанбулската конвенция и третия пол. Те са народът, солта на земята.
Но вижте и техния арсенал. О, той е до болка познат. Когато някой от техния лагер дръзне да оспори волята на Лидера или да се усъмни в поредната конспирация, той веднага е обявен за „национален предател“. Всеки неудобен факт е „соросоидна пропаганда“. Всяка загуба на избори е „манипулация на дълбоката държава“.
И тогава от техните катакомби се надига тяхната пехота. За враговете им те са просто „копейки“. Те са „ватници“ и „плоскоземи“, които вярват, че Земята е плоска, а ваксините чипират. Те са безмозъчна маса, която марширува в крак под звуците на руския химн и мечтае за танкове на Орлов мост.
Голямата Картина
А сега се отдалечете. Вижте ги.
Застанали в двата края на дигиталния окоп, целите омазани в една и съща идеологическа кал, те крещят едни на други.
— „Соросоид!“ – пищи единият.
— „Ватник!“ – отвръща другият.
— „Грантояд!“
— „Копейка!“
— „Жълтопаветник!“
— „Плоскозем!“
— „Либераст!“
Две армии, които се мразят неистово, защото са до болка еднакви. Две огледални отражения, които водят война със собствения си образ, убедени, че се бият с Дявола.
А ние сме в средата. В „ничията земя“. Хората, които отказват да си сложат униформа. Хората, които виждат корупцията и в „нашите“, и в „техните“. Хората, които вярват, че да си патриот не означава да мразиш Запада, а да си прозападен не означава да презираш историята си.
И докато тези две армии водят своята свещена война, истинската жертва е една. Това е възможността да водим нормален разговор. Здравият разум. Нюансът.
Защото докато те си играят на война, ние губим държавата си. Коментар по коментар. Обида по обида. Етикет по етикет.
Източник bnews.bg
