Журналистката Ирина Цонева набързо влезе и излезе от Инициативния комитет на Йотова

Дългогодишният политически репортер на БНТ Ирина Цонева е дала съгласие да бъде част от Инициативния комитет в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова за президент, но впоследствие е поискала името ѝ да бъде премахнато от списъка заради Етичния кодекс на обществената телевизия, съобщи Mediapool.

Бившият генерален директор на БНТ и настоящ съветник на Илияна Йотова Уляна Пръмова заяви, че Цонева сама е поискала да бъде извадена от комитета заради етичните правила на БНТ.

Самата Цонева потвърди пред Mediapool: „Исках, но не мога да участвам заради етичния кодекс на БНТ и не желая да коментирам повече темата“.

Според Уляна Пръмова няма юридическа пречка за участието ѝ, но има етична. Тя уточни, че казусът се различава от този на Георги Тошев, защото Цонева сама е помолила да бъде премахната.

Журналистите и политиката

Цонева не е единственият журналист, свързан с инициативен комитет на кандидат за президент.

В комитета на Йотова са журналистите Валерия Велева, Кристина Патрашкова, Симеон Идакиев, Севда Шишманова, Тома Томов, Явор Дачков и Иван Гранитски.

В инициативния комитет на Андрей Гюров също участват журналисти, сред които Антоанета Бачурова, Еми Барух, Бойко Станкушев, Камен Алипиев, Константин Вълчев, Венелина Попова и Иво Беров.

Отделен казус е кандидатурата на директора на БТА Кирил Вълчев за вицепрезидент. Той е в неплатен отпуск, но при евентуален неуспех на кандидатурата си би могъл да се върне начело на агенцията и отново да бъде ръководител на журналистите, които отразяват кампанията и самия изборен процес.

Медийният експерт и бивш директор на новините в Нова телевизия Дарина Сарелска разглежда подобни случаи като проблем за доверието в журналистиката. Според нея границата не е между това журналистите да имат лични убеждения и да нямат такива, а между гражданската позиция и участието в политиката по начин, който може да компрометира професионалната им независимост.

В случая с Цонева въпросът е именно за тази граница: журналистът има право на политически и граждански убеждения, но когато работата му е свързана с ежедневно отразяване на политическата власт, самото участие в политическа инициатива неизбежно поставя въпроси за безпристрастността.

Това важи с особена сила за обществените медии, които се финансират от данъкоплатците и би трябвало да изпълняват обществени функции, а не да обслужват съответната власт.