Всичко в името на човека. Знаем и името на човека – Емилия Михайлова Русинова. Така може да се обобщи продължаващата сага около шефката на ключовата Софийска градска прокуратура и неистовите напъни на “здравите сили” във ВСС да я задържат на поста. Зад понятието “здравите сили” все по-отчетливо прозират интересите на корпулентния фактор от хотел “Берлин”, чиято слугиня и ратай е градската прокуратура. Фактор от същия лагер е и бившия шеф на ВАС Георги Чолаков, който е сключил с Русинова долнопробна сделка – утвърждаване на поста ѝ срещу прекратяване на делото за записа с торби с пари “карашик”. Като последна “ядрена опция” ВАС може дори да сезира Конституционния съд, за да опази Русинова от атаките на правосъдния министър.
Напънът на тези сили, известни и като “въшките”, е подсилен от самата Русинова отвътре, в рамките на нейните правомощия. За целта тя е създала така наречения “Шести отдел”, може би с неслучайна препратка към зловещата Държавна сигурност, в който се е курдисала начело. Този отдел разследва престъпления свързани с магистрати. Ето как Русинова нагло си е отредила правото да се саморазследва, например по сигнала на правосъдния министър за съвместните ѝ пътувания с Петьо Еврото.
BIRD получи достъп до няколко заповеди, издадени от Русинова през последните няколко седмици. Те се отнасят до разпределението на делата и натовареността на на прокурорите. Заповедите са издадени в бърз, дори спешен, порядък, докато висеше въпросът дали тя ще бъде отстранена от длъжност от ВСС. Първата заповед е от 6 юли, а в втората известна ни заповед е с дата 30 юли 2026 г. – т.е. прокурорската колегия печелеше време на Русинова, като в продължение на три седмици шиканираше искането на министър Найденов тя да бъде временно отстранена и от длъжност, и от системата на прокуратурата изобщо.
Да разджуркаме прокурорите
Намираме заповедите на Русинова за сериозно проблематични, а вероятно и за незаконосъобразни, до колкото те меко казано компрометират случайното разпределение на делата в СГП и следствения ѝ отдел. Обективно Русинова е притисната от законовата рамка. Тя е принудена да командирова и откомандирова прокурор в/от СГС, предимно от СРП, но само за период до 6 месеца. Запознати твърдят, че Русинова работи предимно с магистрати, които се ползват с доверието на екс-и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, но пък низвергва фаворитите на предшественика си Илияна Кирилова. Това предпоставя ротация на две групи прокурори от СРП. Откомандировайки първите, тя командирова следващите и така за по половин година.
Най-рядко обвинители се командировали в “криминалния” отдел на СГП, обозначаван в момента като трети отдел. Криминалният отдел се явява нещо като преизподня за представителите на държавното обвинение, място за ‘черноработници”. Ежедневието на дежурните прокурори там е наситено с въззивни мерки за неотклонение, а делата рядко са с висок материален интерес и респективно по-трудно се реализират корупционни схеми, или поне такива, които си струват. За сметка на това, в секторите “Икономически” и “Престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система”, демек пране на пари и укриване на данъци, делата са с висок материален интерес и там, според наши източници от държавното обвинение, Русинова командировала само “верни на партията” – т.е. доверени на Сарафов прокурори.
В заповедите от началото и края на месец юли откриваме, че има 14 категории производства на подсъдност в СГП. Съответно под №13 и №14 попадаме на “Разпределение на преписки на нов наблюдаващ прокурор” и “Разпределение на досъдебни производства на нов наблюдаващ прокурор”. Подобни категории се създават и за следствените дела. И.ф. градският прокурор Емилия Русинова се включва при разследването на корупционните дела на 5-и отдел и в производствата срещу магистрати на 6-и отдел.
Именно “Антикорупцията” на СГП, начело с Русинова е натоварена да работи основно по “Разпределение на преписки на нов наблюдаващ прокурор” и “Разпределение на досъдебни производства на нов наблюдаващ прокурор” – вероятно във въпросните две категории попадат повечето от “делата на трупчета” срещу овластени лица – черешката на тортата в СГП и СГС. Прави силно впечатление, че ключовият Шести отдел (който ние не без основание сме кръстили Шесто управление) се състои понастоящем от само шест прокурори, включително и самата Русинова. Това са Светлана Божкова, Александрина Костадинова, Николай Николаев, фамозната Боряна Кангалджиева и придобилата популярност напоследък Христина Христова. От тази „елитна“ групичка място в предходни наши публикации са намерили Христова и Кангалджиева, но за това след малко.
Тези прокурор са натоварени да разследват престъпления, извършени от магистрати. Очевидно такова е производството, в което фигурира сочения за фаворит на Илиана Кирилова Иво Илиев. Същите тези магистрати би следвало да разследват и самата Русинова за връзките и с Петьо Еврото, както и следователя Борислав Сарафов. Прави също така впечатление, че от елитната прокурорска кохорта са изпаднали Ивайло Петров и Николай Гугушев, които миналата година фигурираха в този отдел. Гугушев е в 5-и отдел, където приоритетно се разпределят от “делата на трупчета”, там е и Ивайло Петров.
Еднократно и правилно разпределение
Видно е, че Русинова ръчно определя процента на натовареност на конкретни прокурори, включително и доста ниски коефициенти като например пет (5!) процента. Защо това е важно? Защото буквално първото изречение на заповедта от 6 юли 2026 гласи следното: „Считано от 08.07.2026 г. до 24.07.2026 г. да се извърши еднократно преразпределение на неприключените наблюдавани преписки“. Т.е. конкретни дела задължително трябва да се преразпределят на конкретни прокурори – и точно те са хората, чиито процент на натовареност Русинова „калибрира“ и снижава. Т.е. тя наглася (манипулира) стартовите параметри на разпределението, преди компютърът да преразпредели делата на (формално) случаен принцип. Като се казва във футбола става “нареден павилион”.
Отдело от това, въпросните производства се разпределят на 5-и отдел “Антикорупция”, на нея и на нейните заместници. И тук идваме до конкретните кадри. Които – както казваше един чичо с лула и мустаци – решават всичко. Същият чичо, който е архитект на сталинистко-вишинската прокуратура – и чрез нея и на по-малко и братче, българската прокуратура. Гугушев бе прокурорът, смачкал десетгодишното разследване срещу Инвестбанк – респективно изпрал ценния кадър на ИТН и Радев, Любомир Каримански. Ивайло Петров е прокурорът по делата на Еврото и Нотариуса. Негова е именно „заслугата“ за саботажа на делото срещу Петьо Петров в досъдебната му фаза, така щото да отпаднат всички обвинения за прокурорско ОПГ и на съд да отиде само Еврото. Петров е също така и прокурорът, който трича Иван Демерджиев по един ниска класа пасквил, върнат неотдавна от съда като калпав и негоден. Т.е. прокурорът е безспорно заслужил кадър на Пеевски.
Що се касае до новите-стари звезди Кангалджиева и Христова. Боряна Кангалджиева е, може да се каже, човек от Семейството. Според наш вътрешен източник именно мъжът и Димитър Кангалджиев, в качеството си на ВПД главен секретар на МВР, саботира акцията по залавянето на Петьо Еврото в ресторанта на Размиг Чакърян (Ами) „Келари“. Той е в кръга на заподозрените служители на МВР, че са предупредили “консилиери-то на Пеевски” да бяга, броени минути преди пристигането на групата за задържане на СДВР – Кобра. Последствия за Кангалджиев няма и до ден-днешен. Напротив, има награда – ако ще и индиректна. Жена му Боряна от разследващ полицай стана районен прокурор, а както виждаме е вече командирована в СГП – и то в най-невралгичния отдел. По-ясно доказателство за връзката Русинова-Еврото, здраве му кажи.
Христина Христова е нещо като Йордан Петров плюс Димитър Франтишек, две-в-едно. Йордан е “прокурорът-шаман”, който се занимаваше преди с всички групи за криминално влияние в съдебната система – били те джуджета, нотариуси или червени пирати. В свободното си време пък се занимаваше с шаманизъм и чистене на аури. Франтишек е ясно какво е – чадърът на джуджетата в спец-прокуратурата и един от най-верните ратаи на Делян Пеевски. Христова е „нова звезда“, която понастоящем води няколко невралгични дела – срещу „ОПГ Мартин Божанов“, срещу европрокурора Теодора Георгиева, срещу Георги Чолаков, срещу Иво Илиев и още, все интересни! Наскоро колегите от „Извън ефир“ я осветиха като човек, който използва служебното си положение за да се саморазправи (решава лични проблеми) с директор на училище, в което учи синът и. Нейното присъствие в разследванията естествено не е морална индулгенция за за разследваните, но хвърля известни съмнения относно обективността на разследващия орган.
По наша вътрешна информация, в последно време Христова е започнала да разпраща компромати до различни институции – т.е. писма, в които тя прави внушения за съпричастност към съставомерни деяния на редица „неудобни“ съдии. Неудобни основно за Пеевски. И понеже тези писма нямат особена процесуална стойност, наричаме ги точно така – компромати. Един такъв бе онагледен от самата прокуратура, чрез публикация на сайта си – когато трябваше да се удари и дискредитира европрокурора Теодора Георгиева, за да се спаси Пеевски по делото “Чирен”. С което всъщност и.ф. Сарафов си вкара огромен автогол, както вече коментираха колеги и правозащитници. И макар Сарафов и Пи Ар Веско да се мислеха за големи гяволи, като скриха името на прокурора, ние потвърдихме и валидирахме, че това е именно Христина Христова. Те скриха и номера на делото, но ние стигнахме и до него – пр. пр. 6562/2025 по описа на СГП.
Кадровиците в кръгова отбрана на Русинова
Същевременно, на 22-и юли “въшките” от ВСС отхвърлиха искането на министъра Русинова да бъде отстранена от СГП до приключване на дисциплинарното производство срещу нея. Мотивите на въшките са неизвестни, доколкото камерите бяха изключени по време на дискусията. След заседанието журналистите не успяха (или не пожелаха) да зададат въпроси по темата, докато от сградата на ВСС се изнизваха кадровиците. Изниза се и самата Русинова, като към нея също нямаше въпроси. И макар министърът вече да даде заявка, че ще обжалва пред ВАС, жалбите не се публикуват онлайн – така че мотиви няма да разберем и по тази линия.
Що се касае до самото дело в Съда-на-чудесата. Вече осветихме, на база наша вътрешна информация, долнопробната сделка сключена между Русинова и Чолаков. Бившият шеф на ВАС гарантира, че в съда на щудесата ще се „оправят“ всички нейни проблеми и ще я бетонира на поста – докато тя от своя страна гарантира, че досъдебното производство за Чолаковгейт ще погине безславно, като записа с гласовете на Чолаков и Веско Лютеницата бъде „експертно установен“ като „манипулиран“. Какъвто изобщо не е. Първата част на сделката бе вече изконсумирана – на 10.07.2026 състав на ВАС окончателно потвърди избора на Русинова за шеф-титуляр на СГП. Пътьом обръщаме внимание на блестящото особено мнение на съдията-докладчик Юлия Тодорова която единствена прилага европейското право и решенията на СЕС, прогласявайки, че този ВСС е с изтекъл отдавна мандат и няма правомощия да кадува.
Новата процедура инициирана от министъра обаче сега вкарва и още един елемент в уравнението. Сега на ВАС ще му се наложи да „дублира“ услугата към Еми Еврото, като окончателно отхвърли искането на министъра за временното отстраняване на Русинова. Ние нямаме особени съмнения, че като краен резултат ще се случи точно това. Нещо повече – нагласянето на „правилния“ състав от иначе воюващите по между си Чолаков и Гайдов ще бъде изключително лесно, поради една много проста и елементарна причина. През август дежурните съдии във ВАС са изключително малко – всичко живо е на море, планина, Гърция и прочее – и те са предварително известни на всеки, КОЙто се интересува.
Русинова на всяка цена
От решаващо значение е да посочим защо за Пеевски и приятели е толкова важно Русинова да остане в техния кръг на влияние и да държи здраво юздите в СГП още (поне) пет години. Това е вероятно е и реалната причина за издадените от нея наскоро заповеди, които хвърлиха градската прокуратура, че и СРС в административен хаос. Има все още прекалено много производства, касаещи ДПС и ГЕРБ, които или не са смачкани докрай, или не са докарани до под правилната крива круша. Ако Русинова излезе от корпулентния контрол или пък някой неконтролиран встъпи на нейното място, може да стане страшно за статуквото.
Има от друга страна и цял рояк поръчкови дела, по които “враговете на народната власт” трябва да бъдат тричани докрай, или поне колкото се може по-дълго. Защото така повелява корпулентността. По наша преценка, сред тях са следните дела по описа на СГП, като далеч не претендираме за изчерпателност:
- Хемусгейт – пр. пр. 20202/2021. Саботаж на проекто-обвинителния акт от Русинова лично. Припомнете си тук и какво освети по темата АКФ.
- АПИгейт (пак свързано с „Хемус“ и други магистрали) – 11016/2021.
- ББРгейт първа и втора част – 13465/2022 и 18218/2024 (тук бе натопен Доган).
- Престъпления в ДКК с принципал Емил Караниколов (Емо Фурмата). Цесиите с Бисер Лазов, през които Пеевски (чрез Караниколов) се опита да налапа и “Дунарит”, след като бе налапал всичко друго останало от КТБ – 8356/2023.
- Делата за „тънкия бойков асфалт“ в периода 2014-2021 по „Струма“, „Тракия“, северната софийска тангента и другаде. Нямаме засега номерата, но Борисов много държи и тези дела да се смачкат. Еми Еврото е поела ангажимент и тук.
- Дело срещу служебния МВР министър Емил Дечев, по личен сигнал на Пеевски – 8602/2025.
- Делото срещу Чолаков и Веско Лютеницата, касателно огромен подкуп. За да бъде върнат Таки на ГКПП „Капитан Андреево“ през 2022. От състави председателствани от Чолаков лично – 10029/2026.
- Сигнал за необяснимите като произход многомилионни активи и “печалби” на Пеевски – 22952/2025.
- Сигнал за заплахи и принуда от Антон Славчев срещу свидетели по дела на КПК – 23552/2025.
И за да не се усъмни някой, че възможността Русинова да се меси по конкретни дела е чисто теоретична, редно е да добавим следното. Вече имаме данни от поне два независими и несвързани източника, по поне две конкретни дела с много висок обществен интерес, че Русинова е привиквала в кабинета си наблюдаващите прокурори за да им дава устни указания за конкретните направления, по които трябва да се движат (или не) делата. В това отношение Русинова определено копира Кирилова и традицията в СГП е непоклатима. На този етап ще спестим повече конкретика, но да кажем че става въпрос за дела в които Пеевски и Борисов са дълбоко замесени.
И тук е редно да акцентираме, че след образуването на оперативното дело в МВР за споделените пътувания (и не само) на Русинова с Еврото, самата Русинова светкавично иззе делото срещу себе си и го прибра… при себе си. Разбира се в Шесто управление (отдел) – и отново с наблюдаващ прокурор Христина Христова. Отсега можем да прогнозираме крайния изход от това дело. Всъщност продължаващият престой на Русинова на поста шеф на СГП практически гарантира, че Христова ще продължи да работи по „правилния“ начин по делото срещу своя шеф. И в много бърз и скорошен порядък ще го смачка. Ад-хок прокурор разследващ главния прокурор може и да имаме (не че е файда голяма), но явно вече ще ни трябва и нов ад-хок, разследващ градския прокурор. Или това, или пълен реподбор. Или и двете. Иначе оправия няма и няма и да има в обозримото бъдеще.
Чолаков и ядрената опция КС
Според наши източници, всъщност Чолаков и ВАС държат едно последно “асо в ръкава”, или да речем “ядрената” опция – сезиране на Конституционния съд след образуване на делото за временното отстраняване на Русинова. Конкретно за противоконституционност на разпоредбата, която дава право на министъра на правосъдието да обжалва актовете на ВСС. Това ще доведе до спиране на всички дела, образувани по жалба на министъра до произнасянето на КС, т.е. ще се блокира приложението на разпоредбата за поне една година. Разбира се това ще спре и делото на самата Русинова, което е всъщност и реалната цел. А как ще се произнесе КС в крайна сметка е отделен въпрос – като тук трябва да съобразим, че решаващият от 12-те гласа е този на жена, многократно засичана в споделени пътувания с Делян Славчев Пеевски – истинският началник и собственик на Емилия Михайлова Русинова.
Водеща снимка: Емилия Русинова, Георги Чолаков. Колаж: BIRD.BG
