Властта тайно отвърза лихвите по бързите кредити

Правителството на Румен Радев тихомълком е вдигнал тавана на оскъпяването на бързите кредити и е премахнал важни защити за потребителите като забраната обезщетението при просрочие да надвишава законната лихва.

Това се е случило на заседание на 27 август и с одобрен на 1 септември законопроект за изменение на Закона за потребителския кредит, който обаче все още не е внесен в Народното събрание. За скандалните промени, свързани с бързите кредити, които ще ударят най-вече по-бедни и уязвими социалния групи, включително и хазартно зависими, съобщи „Медиапул„.

В момента законът забранява годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми до 75 000 евро (в които влизат и бързите кредити) да надвишава петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. законната лихва е 10.4%, което значи, че в момента таванът на оскъпяването е 52% на година.

Кабинетът „Радев“ предлага да се въведе изключение от тавана, което ще важи за заемите в размер до три минимални работни заплати (тоест до 1860.60 евро тази година). За тях също ще има ограничение, но то няма да е ГПР, а ще се нарича „общ разход по кредита“. Той ще варира в зависимост от срока на връщане на кредита – до 20% от главницата, ако срокът за връщане на бързия заем е до един месец, до 30% от главницата – за срок на връщане от над един до три месеца, и до 100% от главницата – за по-дълъг срок, става ясно от текстовете. В първоначалното публикуване на проектозакона за обществено обсъждане подобно изключение от тавана на оскъпяването на бързите заеми не е фигурирало.

„По сегашните правила, ако човек изтегли 1860 евро бърз кредит за една година, той ще трябва да върне в този срок общо максимум 2827.20 евро (главница плюс 966.60 евро ГПР). След промените обаче при теглене на бърз кредит от 1860 евро, потребителят ще трябва да върне максимум 2418 евро (558 евро оскъпяване) за срок от три месеца или 3720 евро (1860 евро оскъпяване), ако срокът на кредита е четири месеца или по-голям“, показват сметките на „Медиапул“.

Друг голям удар върху потребителите е, че от новия закон е отпаднал таванът на обезщетението при просрочие. Сега в закона ясно е записано, че то не може да надвишава законната лихва (10.4% на годишна база по данните към момента).

Отпаднал е и текстът, според който „при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“.

Без подобни ограничения клиентите на фирмите за бързи кредити ще дължат обезщетението за просрочие в размера, записан в договора.

По време на общественото обсъждане на законопроекта от Асоциацията на фирмите за бързи пари (АОНК) са настояли да имат достъп до Регистъра на НАП на хазартно уязвимите лица, пише „Медиапул“. Целта била да се направи оценка на кредитоспособността на кандидата, но също и по чисто социални причини, тъй като не е в ничий интерес проиграването на ресурс, който не е наличен. От Министерство на икономиката, което е автор на законовите промени, обаче са отказали достъп до регистъра с абсурдния довод, че подобно нещо не се предвижда в евродирективата за потребителските кредити.

Иначе, новите текстове в закона за потребителския кредит предвиждат задължителна и по-детайлна оценка на кредитоспособността на всеки потребител от фирмите за бързи кредити. Те ще са задължени да направят проверка в Централния кредитен регистър (ЦКР), преди да отпуснат съответния заем. Това обаче не е особено надеждна мярка, защото информацията в кредитния регистър обаче не се обновява в реално време – срокът за вписване на нови заеми е до 2 работни дни от отпускането им.

Новият закон ще въведе по-сериозни ограничения на рекламата на потребителски кредити. Въвежда се забрана рекламата да „подчертава лекотата или бързината, с която може да се получи кредит“. Така надписи като „бърз кредит за минути, даже и с лошо ЦКР“ вече няма да са възможни.

Освен това рекламните съобщения  не бива да въвеждат потребителя в заблуждение за цената на заема или да твърди, че кредитът ще подобри финансовото му положение. Те трябва да съдържат предупреждения от типа: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.