Сайтът alarma.bg публикува сигнал от родител на ученик в столично училище, който алармира за случай на никотинова интоксикация сред деца в пети клас. Публикуваме сигнала с минимална редакторска намеса, без да променяме съдържанието и позицията на подателя.
Родител съм на дете в пети клас в 7. СУ „Св. Седмочисленици“ – училище в центъра на София, което традиционно се смята за престижно и „безопасно“. Именно затова случилото се през последните дни е не просто тревожно, а сериозен сигнал, че темата за никотиновите продукти сред децата изисква по-ранна и системна превенция.
Преди няколко дни синът ми сподели, че негов съученик е повръщал с часове и в крайна сметка е бил откаран в болница. Почти по същото време друго дете – от съседен клас – също е повръщало и е потърсило помощ при училищния лекар. По думите на децата, няколко ученици са употребили снус – никотинов продукт, който не е наркотик, но е забранен за лица под 18 години.
Снусът представлява концентрирана никотинова субстанция, която се поставя в устата. При деца той може да доведе до остра никотинова интоксикация, проявяваща се със силно и продължително повръщане, замайване и отпадналост, сърцебиене и повишено кръвно налягане, тревожност, студена пот и в по-тежки случаи – колапс. Това не са „леки неразположения“, а медицински състояния, които изискват внимание.
След като разбрах за случилото се, веднага се свързах с класния ръководител, за да споделя информацията, с която разполагах, както и притеснението си, че детето, стигнало до болница, първоначално е отричало каквото и да било. Впоследствие ми беше потвърдено, че директорът е предприел действия и е подадена информация към МВР.
Подобни публикации
Когато попитах какво следва за децата, които са внесли и разпространявали снус в училище, не получих конкретен отговор с аргумента, че информацията не засяга пряко моето дете. За мен обаче въпросът е принципен – защото когато в училищна среда се внасят забранени за непълнолетни вещества, това засяга всички ученици.
В разговор с класния ръководител повдигнах въпроса дали и как ще се говори с децата за вредите от подобни никотинови продукти. Получих отговор, че такива разговори ще бъдат проведени. Това безспорно е необходима и правилна стъпка. Притеснението ми обаче е друго – защо подобна информация не е достигнала до децата по-рано, преди да се стигне до случаи на тежко повръщане и болнична помощ. Именно в прогимназиалния етап децата са най-уязвими към експерименти и влияние, а навременната превенция може да предотврати реални здравословни инциденти.
Оказа се и още нещо тревожно – това не е първи подобен случай. Което поставя въпроса дали не е необходима по-устойчива и системна политика за информиране и превенция.
Случаят повдига и друг важен въпрос – как деца на 11–12 години изобщо се снабдяват с никотинови изделия, които по закон не могат да закупят. Контролът върху продажбата на подобни продукти на непълнолетни очевидно има нужда от засилване.
Този текст не е обвинение, а апел – превенцията трябва да изпреварва инцидентите, а не да ги следва.
Bairak.bg
