Сигнал за странното решение на 57-ми състав на СРС да възстанови в УНСС на работа плагиат, доказан като такъв, от Комисията по академична етика (КАЕ) на МОН. Става въпрос за т.нар. „професор“ Евгения Василева от катедра Международни отношения в УНСС. Аналогичен сигнал е изпратен и до МОН и е добавен по-долу. Самото решение, което изглежда като че ли вече е свалено от сайта на СРС (или сайтът не винаги работи), е добре да бъде разгледано от Висшия съдебен съвет (ВСС) или друг орган, за да се види какви практики има в подопечната на ВСС съдебната система. И вие може да го видите, ако долния линк все още работи, пишат до Narod.bg преподаватели от УНСС, отчаяни от безобразията, които съсипват висшето образование под благия поглед на министър, премиер и прокуратура.
https://spravki.srs.justice.bg:60126/Cases/Details/C727174C8B38AEB7C22586380042F3B5
Според няколко различни международни проучвания през последните години България е сред страните – шампиони по плагиатство и неетично поведение в научните изследвания!
Опитите за борба с неетичните прояви се сблъскват, както показва този случай, с неадекватна съдебна практика и законодателство, с местни интереси (на университета), и със зле разбрана колегиалност и „добрячество“ в УНСС. Законите и съдебната практика в Р България не създават благоприятна атмосфера за борба с псевдонауката, с проявите на неетично поведение в научните изследвания, като плагиатството, фабрикуването и/или фалшифицирането на данни, които обаче носят на авторите си по 10 000 лева заплата на месец.
Липсват ефективни механизми за навременно пресичане и наказване на неетичното поведение, в научната общност има атмосфера на търпимост към неетичните прояви, а мълчанието на медиите и липсата на критични публикации подпомага това. За пример ще цитираме медии като Сега и Офнюз, запознати отдавна с казусите на плагиатство, фалшифициране на данни и незаконни практики в УНСС и прикриващи ги упорито.
Ето и сигнала до МОН по този случай, регистриран от приемна МОН с вх. № 94-6103/21.11.2022 г.
Като човек с гражданска съвест подателят на сигнала е направил каквото е могъл и е счел за редно, уведомявайки отговорните за висшето образование и някои медии, запазили удобно мълчание въпреки претенциите си за обективност и справедливост. Повече от това, в полза на образованието и обществото могат да направят отговорните институции и медиите, служещи наистина на истината, не само на приказки.
ПП: Идентичен е случаят с плагиатството и последвалото възстановяване от съда, без наличието на плагиатство да е опровергано, на Ивелина Жечева-Радева. Докато текат конкурсите на Василева и Радева, МОН изпраща писмо до ректора на УНСС, че КАЕ прави проверка и журитата трябва да обърнат внимание на двете кандидатки. Двете журита излизат с решение, че плагиатство няма.
Месец по-късно КАЕ към МОН открива брутално плагиатство и при двете. Димитров отказва да ги уволни, накрая е принуден да го направи, но също като при Светла Цветкова – леля на спряганата за негова интимно близка Екатерина Богомилова, ги уволнява с умишлено допуснати процесуални грешки и води делата некадърно, за да ги изгуби и да върне на работа плагиатките още след първата инстанция. Така и става. След връщането на Василева и Радева в момента Цветкова редовно посещава УНСС, обикаля и заявява на всеки, който иска да я чуе, че още малко и се връща на работа.
Ето и писмото до МОН:
Проф. д-р САШО ПЕНОВ (за „заслугите си“ стана конституционен съдия от квотата на Румен Радев, б.ред.)
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Проф. Венцислав Динчев
Председател на Комисията по Академична Етика
КОПИЕ:
1 .Галина Дреновска, директор: g.drenovska@mon.bg и Христина Иванова, младши експерт: h.ivanova@mon.bg;
2. Милена Дамянова, директор: m.damyanova@mon.bg; Лице за контакт: Валерия Томова, сътрудник: v.tomova@mon.bg;
3. Любомир Йосифов, директор: e-mail: l.yosifov@mon.bg; Лице за контакт: Любка Цветкова, младши експерт: l.cvetkova@mon.bg
Уважаеми г-н Министър,
Поводът да Ви пиша е безпрецедентното решение на 57-ми състав на Софийския районен съд (СРС) по дело 60772 от 2020 г. да възстанови по КТ уволнения професор от УНСС, който Комисията по академична етика (КАЕ) на МОН е намерила за виновен в плагиатство (вж. Доклад от Комисията по академична етика относно сигнал, постъпил на 07.05.2020 г. (публ. 10.09.2020 г.). Докладът на КАЕ на МОН е във връзка със сигнал, заведен с Вх. № 94-1653/07.05.2020 г. Решението на КАЕ на МОН от 2020 г. завършва с текста: „На основание чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗРАСРБ, ректорът на УНСС, следва да упражни своите правомощия по чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование, като в срок от 60 (шестдесет) дни уведоми Министерството на образованието и науката за предприетите мерки.“
Какво се случва след това? Уволнената „професорка“ (Евгения Василева) се жалва пред Административния съд, който приема, че това е трудово правен спор и със свое Определение препраща делото в СРС. След две години 57-ми състав на СРС, включващ съдия, съдебен секретар и съдебен деловодител, се произнася с неаргументирано, от гл. т. на действащата уредба и неразбираемо като изказ „Решение“, в полза на ищцата – плагиат.
Тя следва да бъде възстановена на предишната ѝ длъжност. Комичното е, че в решението на СРС първо пише да се възстанови като „домакин“, а след това е написано като „професор“.
Аргументите на СРС са, че няма на лице „…при условията на пълно и главно доказване (курсив наш), че по съответния ред е установено извършено плагиатство…“. Излиза, че Комисията по Академична Етика на МОН не разбира „условията на пълно и главно доказване“, не си е свършила работата и плагиата следва да бъде възстановен като „професор“. В текста на Решението има и фактологични неточности, например: „Разширеният Факултетен съвет при Факултет съвет „Международна икономика и политика“ при У. единодушно избира Е. В. В. за „професор“…“ – това не е вярно, изборът не е „единодушен“ – има гласове „против“, а също и „въздържали се“, което е видно от протокола на заседанието на ФС.
Освен това в хода на делото 57-ми състав на СРС отказва да конституира КАЕ на МОН като ТЛП (трето лице помагач) по делото (вж. Протокол 22.02.2022 от гр. дело № 60772 от 2020 г.). Но на решението на КАЕ на МОН обаче се основава процесната Заповед на Ректора на УНСС, обжалвана от ищцата пред СРС. Ето защо този отказ на 57-ми състав на СРС да конституира КАЕ на МОН като ТЛП по делото най-малко предизвиква учудване, тъй като в решението по дело 60772 от 2020 г. КАЕ на МОН няколко пъти е споменавана, на места и като орган, който не си е свършил работата защото не бил отговорил на жалбите на ищцата и на УНСС – от решението не става ясно какви са тези жалби.
Като „удобен край“ на цялата сага Ректорът на УНСС Димитър Димитров не обжалва Решението по гр. дело № 60722.
Защо става всичко това? Подобен въпрос може да зададе всеки, който е прочел цитираното по-горе Решение на Комисията по Академична Етика на МОН, което ясно и недвусмислено установява плагиатство с произтичащите от това последици. Освен това Ректорът Не е и отнел академичната длъжност „професор“ (преди наричана звание) както повеляват ЗВО и ЗАРСРБ. Пак се питаме защо?
Повдиганите въпроси са поставени и пред някои средства за масова информация. За Ваше сведение, общият текст до медиите и НПО е приложен в прикачен файл. Редно е МОН да вземе отношение по този казус, независимо че от гл. т. на процедурата, УНСС е страната по делото. Плагиатството като акт по закон не може, а и не следва, да бъде отхвърлено от СРС, защото тази инстанция няма компетентност по тези проблеми.
В конкретния случай СРС може да взема решения само по въпроси на процедурата, свързана с Кодекса на труда или само за спазването на процедурите по вземането на решение за плагиатство от компетентните органи (в случая КАЕ на МОН). Но доколкото се разбира от решението исковата молба на ищцата е за възстановяването ѝ на заеманата преди длъжност, а не за това дали е извършила плагиатство.
Не е логично състав от един съдия и две технически лица да вземе решение в много тясно специализирана област като „плагиатство в определен клон на науката“. Освен това, ако решението на СРС е правилно, то излиза, че Комисията по Академична Етика при МОН и самото Министерство са набедили ищцата и следва да носят отговорност за това. Във връзка с описаните обстоятелства МОН може, и би трябвало, да направи няколко неща:
1) Да постанови на Ректора на УНСС да спази ЗВО и ЗРАСРБ като отново уволни ищцата за плагиатство, този път спазвайки всички процедури, както и да отнеме и званието „професор“, придобито в конкурс с установено и доказано плагиатство от КАЕ на МОН. Подобни случаи със съдебно „възстановени“ плагиати в други университети и институции не са известни. Показателни са казусите с Петър Илиев и бившия министър Везиева или професорът-рекордьор по плагиатство Терзиев, за който средствата за масово осведомяване писаха наскоро.
2) Ако Ректорът на УНСС не се съобрази с решенията на Комисията по академична етика на МОН, Министерството като принципал, определящ бюджетна субсидия на УНСС, не е редно да субсидира в пълен размер университет, имащ в своя щат плагиати. Но това е въпрос, който ръководството на МОН следва да прецени и реши.
Вашата реакция в случая ще е в полза на образованието и науката, а и на правораздаването в Р България“, завършва сигналът до Narod.bg, който препращаме на вниманието на Министерството на образованието и науката, което най-сетне да свърши нещо по наболелия проблем.
