Финансист: Време е да България да удари милионерите с по-тежки данъци (ИНТЕРВЮ)

Международният валутен фонд предложи в България да бъде въведено прогресивно подоходно облагане. В България предстоят парламентарни избори, при положение, че не е ясно кога ще получим следващия транш по Плана за възстановяване и устойчивост и кога ще влезем в еврозоната. С въпроси какви промени в подоходното облагане може да бъдат направени, изборите ще забавят ли влизането ни в еврозоната и може ли да бъдат пуснати държавни ценни книжа специално за граждани се обърнахме към финансиста Румен Гълъбинов.

– Г-н Гълъбинов, от Международния валутен фонд препоръчаха в България да бъде отменен плоският данък върху доходите и да бъде въведено прогресивно данъчно облагане. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?

– Международният валутен фонд не за първи път ни обръща внимание за реформа в подоходната данъчна политика в България. Съвсем наскоро и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева също ни обърна внимание, че вероятно е дошло времето, когато трябва да преразгледаме подоходните си данъци. По конкретно да се обмисли вариант за преминаване от пропорционално данъчно облагане, каквото е в момента – плоския данък от 10 процента, към прогресивно данъчно облагане, което да се извършва по скала. Тук има доста нюанси и възможности, като се вземат примери от други европейски държави. По-голямата част от страните от Европейския съюз са с прогресивно подоходно данъчно облагане. Аргументите за това са, че се постига по-добър баланс между данъчната тежест, която се прилага към по-ниско печелещите и към по-високо печелещите групи. Освен това така се преразпределят и споделят по-добре ресурсите в икономиката през бюджета на съответната държава. Различните видове прогресивно облагане предполагат и различни ефекти. За България би могло да бъде удачен вариант с въвеждане на необлагаем минимум, тоест долен праг, под който да няма никакво данъчно облагане. Като ориентир това може да е минималната работна заплата. След това със съответни нива да се приложи прогресия и тази прогресия да стига до определено горно пределно ниво на доходи и данъчен процент, над който всички доходи, дори и най-високите, да продължат да се облагат с един и същи процент. Това ще бъде някакъв вид смесен вариант, да го наречем хибриден, на подоходно данъчно облагане, където ще запазим пропорционален плосък елемент в долната част на таблицата, където ще имаме необлагаем минимум, след което ще се приложи прогресивно данъчно облагане до горната част на таблицата, откъдето нагоре пак ще бъде плосък размерът на данъка, тоест всички по-високи доходи ще бъдат облагани с един и същи процент. Би могло да бъдат предложени и други варианти, но този ми се струва удачен от гледна точка на преходен, който да може да осъществи по-лесно прехода между сегашното и бъдещото подоходно данъчно облагане и да позволи на данъкоплатците да се приспособят възможно най-бързо към новия вариант.

– Какъв е размерът на максималната ставка на данъка върху доходите в другите страни от ЕС?

– Практиката е доста разнородна, но при всички положения нивата на максималната данъчна ставка са в пъти по-високи, отколкото в България. В България все още е 10 процента плоския данък. Но в Дания максималната ставка е 55,9%, във Франция е 55,4%, в Австрия е 55%, в Испания е 54%, в Португалия е 53%, в Швеция 52,3%, в Белгия 50%. Това са страните с най-високи данъчни ставки върху личните доходи. От друга страна България, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Румъния са с 10% данък върху доходите. Във старите страни-членки на ЕС, а и в повечето страни от еврозоната, е доста по-високо подоходното данъчно облагане на най-високите доходи. Средно то дори превишава 40 процента. Разбира се, има изключения, но това обикновено са държави, които по-наскоро са се присъединили към еврозоната, като някои от балтийските държави и Хърватия, където е по-ниско подоходното облагане, с тенденция да расте. Защото целите на една социална държава, на държава, която иска да преразпредели възможно повече към своите граждани през бюджета, трудно биха се осъществили с ниско подоходно облагане. Би могло да се очаква, че всички държави постепенно ще се консолидират около средното ниво. Има и държави, които предвиждат намаление на максималната данъчна ставка. Например Австрия предвижда да направи намаление от 55 на 50 процента на максималната ставка на нейното подоходно облагане. Има и други държави, които обмислят варианти за смекчаване на данъчната тежест, за освобождаване от плащане на данък или за намаляване плащането на данък, през семейно подоходно облагане или преразпределение на доходите измежду членове на домакинството, така че да стане по-справедливо това данъчно бреме.

– Такава е ситуацията при максималната данъчна ставка. Но в повечето държави има ли необлагаем минимум?

– В повечето страни има необлагаем минимум. Тоест доходи, които са под минималния праг, са освободени от данък. Това е доста разпространена практика. В България в момента няма необлагаем минимум, защото е такъв моделът на облагане. Сега има възможност да бъде въведен необлагаем минимум и от гледна точка на по-добра социална справедливост спрямо хората с ниски доходи и преодоляване на социалните неравенства. Нещо, за което Международният валутен фонд също ни обръща внимание като елемент от една нова подоходна данъчна политика.

– При въвеждане на прогресивно подоходно облагане за хората с най-ниски доходи реално плащаните данъци ще намалеят, а за хората с най-високи ще нараснат. Според вас къде трябва да бъде границата, над какъв размер на доходите данъчното облагане може да нарасне?

– Могат да бъдат предложени най-различни варианти. Въпросът е те да бъдат съобразени с нивата на минималната работна заплата, на средната работна заплата, на минималния и на максималния осигурителен доход. Защото данъчното облагане върви успоредно с плащането на осигуровки. Много важен елемент е да се проследяват и тези нива на осигурителните доходи, освен нивата на заплатите. И от там да се направят съответните нива на таблица за прогресивно облагане. Примерна таблица всеки може да даде. Би могла да бъде през 1 процент прогресията или през друга стъпка. Би могла да завършва на 10 хиляди лева горен таван, може и на 20 хиляди лева горен таван на месечните доходи, а облагането би могло да започва от 1000 лв. нагоре, при положение, че сега минималната заплата е 933 лв. Трябва да се прецени над какво ниво облагането да остане с една и съща данъчна ставка или пък да продължи прогресията. Това е друг вариант на облагането – с отворена прогресия откъм горното ниво. Може да се предложи вариант със затворена прогресия на някакво максимално ниво, а може да се предложи и вариант с отворена прогресия, тоест да няма таван на доходите и да няма таван на данъчната ставка. Но при всички положения мисля, че трябва да има минимален праг и необлагаем доход, откъдето да се мисли за облагането на по-високите доходи. Може би е дошло времето за увеличаване и на корпоративния данък.

– Смятате ли, че предстоящите избори може да имат негативен ефект за членството ни в еврозоната?

– Би могло да забави нещата, например с три до шест месеца, но все още ми се струва, че 2025 година е възможна за осъществяване на нашето членство в еврозоната. Дали ще бъде от началото на годината или от средата на годината не бих могъл да кажа, но не е невъзможно да се осъществи тази цел. Да, трудно е. Ще получим Конвергентен доклад и ще разберем до каква степен отговаряме на критериите и от там ще се прецени и за конкретните дати за присъединяването. Хубавото е, че неотдавна България, в лицето на финансовия министър, заедно с представители на Европейската комисия подписаха споразумение за стартиране на информационна кампания в България във връзка с присъединяването ни към еврозоната. Това е много важно, защото хората имат нужда от повече информация, повече разяснения за това как ще стане целия процес, конкретните стъпки, които ще бъдат предприети.

– Според редица финансисти дори точно в деня на влизане в еврозоната да няма покачване на цените, цените ще бъдат вдигнати веднага след решението на Съвета на ЕС за влизането ни в еврозоната, както и ще има дългосрочно по-висока инфлация – месеци и години след датата на членството ни. Може ли да бъдат предприети мерки, така че това да не се случи?

– Инфлация непрекъснато има, включително и сега. Само че темпът на инфлация е намалял. Но и към днешна дата имаме стоки, услуги, на които им се покачват цените. Виждаме, че дори преди присъединяването към еврозоната инфлацията си върви. След присъединяването към еврозоната наблюденията са, че веднага не се усеща някакъв драматичен ефект за увеличение на цени, даже напротив. Но, разбира се, в бъдеще не бихме могли да предвидим дали пак няма да има увеличение на цени, защото това зависи и от външната конюнктура. Така или иначе вече светът глобално е толкова зависим и от геополитическите конфликти и от развитието на глобалната икономика, която може да попадне в различни състояния. Може да е в рецесия, може да е в депресия, може да е и в подем, но при всички положения ние се влияем от световните тенденции и от там се влияят цените на определени стоки и услуги. Така че би могло да има и последващо увеличение на цени. Въпросът е в каква конюнктура ще попадне и Европейският съюз като цяло и еврозоната в частност като паричен съюз. България, която ще стане член на еврозоната, ще бъде изложена на същите рискове като всяка друга страна членка. Освен това, и след присъединяването си към еврозоната България има да догонва другите държави и ще се стреми да ги догони като доходи. Винаги едно догонване и увеличение на доходите би могло да бъде и проинфлационен фактор в бъдеще, да кажем през следващите 5-10 години. България има да догонва и в цялостната си социално икономическа политика, по отношение на брутен вътрешен продукт на глава от населението, имаме да догонваме показатели, свързани с със самото забогатяване, ако мога да кажа така, на нацията. Това също би могло да бъде в известна степен проинфлационен фактор и да предизвика последващо, в по-далечното бъдеще, увеличение на инфлацията. Но това зависи и от адекватното управление в България, и като политика по доходите, и като политика за икономическото развитие, привличане на значително повече инвестиции, отколкото досега. Тези увеличени инвестиции може да са мотора за увеличените доходи и за увеличените бюджетни постъпления от данъци и осигуровки.

– Какъв нов дълг трябва да бъде пуснат от Министерство на финансите през тази година? Смятате ли, че трябва да бъдат облекчени правилата, така че и граждани по-лесно да могат да инвестират спестяванията си в държавни ценни книжа?

– Наскоро беше пласирана емисия от държавни ценни книжа на стойност 200 млн. лв., която поднови календара за пласиране на ДЦК-та на вътрешния пазар, който отдавна беше спрял. Това дава надежди и индикации, че би могло този пазар да продължи и за в бъдеще с нови суми, които да бъдат емитирани от българската държава на вътрешния пазар на държавни ценни книжа, които биха могли да включват и съкровищни бонове за населението, така както имаше такава практика преди години. И да, може да се предоставя през лицензираните финансови посредници възможност на хората да инвестират и собствени спестявания в такъв вид инструменти, които са инструменти на държавата. Те би следвало да се възприемат като финансови инвестиции с нисък риск и висока сигурност. А също така да бъдат и достатъчно ликвидни на вторичния пазар за осребряване, когато са необходими пари в брой. Би могло в рамките на гласувания лимит за дълг в бюджета за тази година, а той не е никак малък – близо 10 милиарда лева, да има определена част, която до е в левови държавни ценни книжа на вътрешния пазар, а от нея определена част да бъде за населението. Другата част ще бъде нов външен дълг. Ще се емитира дълг, за да се погасява стар дълг. Имаме едно погашение, което предстои през септември, на еврооблигации за 1,5 милиарда евро, които бяха емитирани през 2014 г. Сега, 10 години по-късно, идва времето за пълното погасяване на този дълг. Това е по-големият разход за тази година и той би могъл да бъде компенсиран с нова емисия еврооблигации, за да покрием с нея предстоящия падеж, плюс част, която да остане в подкрепа на фискалния резерв. Ние имаме достатъчно възможности да емитираме нов дълг тази година, така че нито да имаме притеснения за фискалния резерв, нито да имаме някакви неудобства при погасяването на стария дълг.

– България още не е получила втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Смятате ли, че липсата на редовно правителство допълнително ще забави парите от ЕС

– За съжаление, се оказва, че това е проблем. България е доста непостоянна и непоследователна в преследването на целите си да получим това финансиране за големите проекти, които сме планирали. Тъй като миналата година беше нулева за парите по ПВУ, тази година се надяваме да получим втори, а защо не и трети транш. Но едва ли в такава политическа ситуация бихме могли да разчитаме да получим голямо финансиране по ПВУ. Да, политическият фактор е основният риск и за получаване на парите по Националния план за възстановяване и устойчивост и големият риск за невлизането на България от началото на следващата година в еврозоната. По-добре би било да не правим избори през шест или девет месеца, а да имаме постоянно и по-стабилно правителство, което да може да осъществи тези цели.

Гостът на в. „Труд“:

Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *