Ползва ли синът Ревин техниките на Красьо Черния
През 2009-2010 г. лъсна един плевенски тарикат, осветен като човек, който „урежда услуги“ в съдебната власт. Срещу заплащане, разбира се. Скандалът с Красимир Георгиев – по прякор Красьо Черничкия, разтърси тогава из основи Темида, но изкарването на светло на „бизнесмена-консултант“ доведе и до края на кариерата му и неговото изчезване от публичното пространство. Система може и да се отърва от Черничкия, но в бизнессферата на страната се забелязват негови последователи като например синът на дългогодишния депутат от ДПС и предводител на преврата на „дерибеите“ в движението срещу председателя му Делян Пеевски – Рамадан Аталай.
В случая схемата излиза и отвъд простото прикриване на бизнес начинанията на бащата зад гърба на наследника му Ревин. Матрицата е проста и в известен смисъл подобна на тази на Красьо Черничкия, но в икономическата сфера със съответните възможности да „заработва“ допълнително за фамилията. Извън бизнеса, чието лице официално се води. Отзад обаче винаги наднича физиономията на баща му – депутат във всяко Народно събрание от края на миналия век досега, който според парламентарните правила не може да развива собствен бизнес. Това е на хартия. А как стоят нещата на практика?
Както стана известно още преди дни, Ревин Аталай е управител и съсобственик на дузина компании и още в началото на века- на крехката възраст от 20+ години, се нарежда сред маститите бизнесмени в страната, чийто начинания (заедно със съпругата му Нора Костадинова) покриват няколко основни сектора на икономиката, но главно транспорта, енергетиката и търговията с метали.
Транспортът всъщност е и стартът – със сигурност не случайно,
предвид факта, че баща му освен неизменен депутат от 38-то НС досега, е и също толкова традиционен член на ръководството на ресорната парламентарна комисия, одобряваща правилата за функциониране на сектора. Така 2002-2003 г. Ревин става съдружник във фирмата „Ивкони“ на създателите на транспортния мастодонт в българската реалност „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов и Светлозар Любенов. И остава в нея до 2017 г. Участието на Ревин Аталай в компанията е маркирано с агресивното налагане на дружеството на пазара у нас, утвърждаващо „Юнион Ивкони“ като един от най-мощните играчи в превоза на пътници в България и зад граница. Въпреки скандалите, че фирмата е получила нетипично бързо лиценз за работа. Обвиненията за „саморазправа“ с конкурентите и удари под кръста през сочени за приближени на Рамадан Аталай лица в политиката (през юли 2003 г. тогавашният зам.-министър на транспорта Любомил Иванов прекратява общия лиценз за международни пътнически превози на конкурентите на „Юнион Ивкони“ – „Карат-С“ и „Евролайнс България Евробус“, заради което е обвинен, че води война срещу тях). И въпреки аферите, замесващи името й в контрабанда на хора и стоки, според медийни публикации.
По фирмите ще ги познаете
Тук е моментът да посочим, че скандалите следват Ревин Аталай във всеки от бизнес секторите, в които управляваните и притежавани от него дружества развиват дейност. Безспорно, за това допринасят и меко казано екзотичните му бизнес съдружия, разширяващи интересите на семейството му и към сектори като футбола и политиката, но не само в рамките на ДПС, а и към други – алтернативни формации. Така например, в една от фирмите си – „Стройпроект Груп“, в която притежава 33%, той е съдружник със сина на Иван Славков и внук на най-дългогодишния комунистически лидер в България Тодор Живков – Тодор Славков (33%) и дъщерята на ноторно известния бос на футболния отбор Локомотив (Пд) Христо Крушарски – Илияна (17%). Ако се чудите какво е общото, успяло да обедини тази на пръв поглед несъвместима компания, то има няколко обяснения за това. Като се започне от ДС миналото на бащата на Ревин – Рамадан Аталай, осветен от Комисията по досиетата като агент „Вергил“ на бившата Държавна сигурност. И се продължи с факта, че Крушарски и бащата на Тодор Славков – вече покойният Иван, споделяха общи интереси и към спорта, и към политиката, бидейки част от създаденото от тях още през 1994 г. Движение „Напред България“. Въпросната формация може и да не отбеляза кой знае какви успехи на политическата сцена, но пък бизнесвръзката между нейни емблематични лица и Ревин Аталай и неговото семейство демонстрира на практика държаните на тъмно досега задкулисни обвързаности между „дерибеите“ в ДПС (както ги определи Делян Пеевски) и други формации. Обвързаности, белязани не от идеологически, а от бизнес интерес.
Енергетиката – тънка червена нишка
И като сме на темата за задкулисни бизнес обвързаности, то – оказва се – превратаджиите в ДПС са оплетени и в такива, освен в официалните партийни зависимости в рамките на движението. Така например, както синът на Рамадан Аталай, така и този на Джевдет Чакъров – Сами, имат сериозни бизнес интереси (за десетки милиони) в енергетиката. А помежду им има и свързваща ги „тънка червена нишка“ – едно и също лице, появяващо се в бизнес начинанията и на двамата. Във времената, в които Ревин Аталай е все още обвързан с транспортния бизнес на „Юнион Ивкони“, съдружник в тази фирма е и дружеството „Синтетика“, представлявано от лицето Ива Христова Гарванска-Софиянска – един от първите ръководители на енергийния и застрахователен гигант „Еврохолд България“. Гарванска-Софиянска участва в „Юнион Ивкони“ до 2019 г. през фирмата „Синтетика“, но няколко години по-късно се появява в многомилионния бизнес с ВЕИ-та на сина на Джевдет Чакъров-Сами Чакъров. През 2022 г. тя купува дялове в „Белозем солар парк 2“, чийто едноличен собственик дотогава е „Сизиджи“ на Чакъров.
Това далеч не са единствените будещи любопитство бизнес обвързаности по „дерибейска линия“ в ДПС.
Фамилията Аталай участва активно и в бизнеса със скраб и метали, не пряко разбира се, а отново чрез подставени лица. Твърди се, че дружеството „Орбит Металс“, което търгува с метали в големи обороти в страната и чужбина, е свързано с Рамадан Аталай чрез управителя и едноличния собственик – Благовест Коджабашев. Същият Коджабашев (за който се твърди също, че има и турско име) е много близък до сина Ревин и активно участва в неговите бизнес срещи.
Чрез фирмата на сина си Ревин – „Балкан газ“, Рамадан Аталай е бил финансово свързан и с друг основен двигател на опита за преврат срещу Делян Пеевски – дългогодишният кмет на община Минерални бани Мюмюн Али Искендер. В редиците на движението отдавна се твърди, че Искендер е сред най-приближените на Аталай. Оказва се, че има защо. Преди да стане кмет на Минерални бани – до 2008 г., Искендер е бил съдружник на Ревин в дружеството. Впрочем, откакто е градоначалник, името на Искендер постоянно е замесено в скандали, в това число и в твърдения, че се манипулират процедури за обществени поръчки, за да бъдат спечелени те от компании, посочени от него. На фона на всички тези задкулисни обвързаности, далеч не е изненадващ и друг факт – че според сайта „Родопи 24“ модераторката на Фейсбук групата, през която превратаджиите всъщност водят атаката си в социалните мрежи срещу Делян Пеевски – Елван Атилла, години наред се е водела по ведомост на работа в едно от селата в община Минерални бани – Колец, без когато и да било реално да е изпълнявала някакви трудови задължения там. Просто получавала заплата на гърба на ДПС и активистите на движението. Навик, който очевидно е основополагащ за цялата група „дерибеи“ в ДПС, уплашени от обявеното от Пеевски прочистване на движението на лица, които трупат богатства като осребряват позициите си във формацията.
