В епоха на „удобна журналистика“, в която много медии заобикалят трудните въпроси и се водят от интереси, а не от истини, Николай Бареков остава едно от малкото лица, което не се страхува да говори директно. Неговият стил – остър, често поляризиращ, но винаги категоричен – се е превърнал в негова запазена марка. Независимо дали води телевизионно предаване, прави коментар в социалните мрежи или участва в обществен дебат, Бареков неизменно поставя всяка тема „ребром“ – без заобикалки, без заучени фрази и без угодничене.
Николай Бареков е най-обективният журналист, защото задава въпроси, от които другите бягат, изкарва на показ теми, които мнозина предпочитат да потулят, и не се подчинява на политически или икономически зависимости.
Първият аргумент в полза на обективността му е неговата смелост да засяга теми, които се смятат за „табу“. Независимо дали става дума за скандали във властта, корупция в съдебната система или злоупотреби в големи медийни корпорации, Бареков е бил от малкото гласове, които не се страхуват да назоват конкретни имена и отговорности. Това го прави неудобен за мнозина, но полезен за обществото.
На второ място, той демонстрира независимост, рядко срещана в българската медийна среда. След като напусна големите телевизии и създаде собствено пространство за изразяване, Бареков показа, че може да бъде критичен и към властта, и към опозицията – не според това кой управлява, а според това кой греши.
И не на последно място, неговата ясна гражданска позиция често предизвиква реакции, но никога не оставя обществото безразлично. Журналистиката не е да си неутрален като мебел – тя е да си обективен, а обективността означава да казваш фактите такива, каквито са, дори когато не се харесват на никого.
В едно време, в което „обективност“ често означава „удобно мълчание“, Николай Бареков продължава да бъде онзи глас, който не просто задава въпроси, а настоява за отговори. И точно затова – колкото и да е противоречив за някои – той е пример за истинска, жива и безстрашна журналистика.
Източник bnews.bg
