рийнпийс“ – България излезе преди дни с пореден Анализ за дейността на трите централи от въглищната империя на олигарха Христо Ковачки – ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“. Данните обхващат шестгодишен период – от 2018 до 2023 г. и са предоставени на неправителствената организация по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на околната среда и водите(МОСВ) и от двете му регионални поделения в Стара Загора и София, които осъществяват екологичния контрол върху работата на трите големи горивни инсталации.
За посочения период на операторите на тецовете са наложени 198 глоби, от които 108 са отменени, а други 44 са намалени от съда:
“Драстична е разликата и в размера на наложените глоби, и реално платените санкции от трите топлоелектрически централи. За шест години те са над 6,7 млн. лева, но в хазната са постъпили по-малко от 2 млн. лв.“
, пише в Анализа на „Грийнпийс“.
Анализа може да видите ТУК
ТЕЦ „Брикел“, чиято дейност поставя в постоянен висок риск здравето на жителите в региона на източномаришкия басейн, особено на тези от община Гълъбово,
за посочения период е платила едва 6500 лв. от наложените й над 1 млн. лева глоби.
Най-старата въглищна централа в България трябваше да бъде затворена още през 90-те години на миналия век, заради невъзможността да изпълни основни критерии за експлоатацията й и за опазване на околната среда. Но това решение бе отлагано многократно през годините и при всички правителства след 2000 година.
ТЕЦ „Брикел“ не само че продължава да работи, но е получавала и средства от държавата за осигуряване на т.нар. студен резерв на електроенергийната система на България, както и ТЕЦ „Варна“, доскоро собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.
През 2022 г. в мандата на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов директорката на РИОСВ Стара Загора Дияна Искрева издаде заповед за принудително спиране на ТЕЦ “Брикел“, заради риска за околната среда и човешкото здраве,
но Административният съд отмени предварителното изпълнение на заповедта, а ВАС потвърди решението на първоинстанционния съд в Стара Загора. И централата продължи да работи докато вървеше делото за наложената забрана.
Две години по-късно – на 13 януари т.г. съдия Ирена Янкова от Старозагорския административен съд отмени като незаконосъобразна заповедта на директора на екоинспекцията.
Решението може да видите тук:
РИОСВ Стара Загора пусна касационна жалба пред Върховния административен съд(ВАС), но съдът все още не е насрочил дата за разглеждането й.
Делото в Стара Загора се бави близо две години,
заради изготвянето на експертиза с абсурдни задачи, абсолютно несъотносими към предмета на делото
за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) за затваряне на централата със 7 основания, свързани с работата на дружеството, коментират юристи пред „За истината“. От 30-те въпроса, на които е трябвало да отговори експертизата, ще посочим само един –
какъв е приносът на ТЕЦ „Брикел“ в общото замърсяване на въздуха от работата на големите горивни инсталации в района?
На този въпрос естествено точен отговор не може да бъде даден, тъй като автоматичната станция на Изпълнителната агенция „Околна среда“, поставена далеч от централата на Ковачки, отчита вредните емисии, които излизат както от нея, така и от централата на AES, които са в непосредствена близост.
Операторът на ТЕЦ“Брикел“ отрича изпускането на неорганизирани емисии, но всеки в Гълъбово е виждал как черните пушеци дим и сажди, освен от двата комина, често излизат от прозорците и дори от покрива на централата. В закона не пише какво се предвижда в такива случаи, защото законодателят изобщо не допуска възможността да има неорганизирани емисии.
Обаче те са в околната среда и липсата на санкции вулгарно нарушава принципа „замърсителят плаща“, коментират юристи пред „За истината“. И така на практика се оказва, че в България всеки, който е под чадъра на властта, може да замърсява, да не плаща глоби, а да реализира високи печалби.
Нищо, че Европейският съд през 2022 г. със свое решение потвърди, че заради замърсяването със серен диоксид не само хората в Гълъбово, а в целия югоизточен район на България живеят в продължение на години в опасна за здравето им среда.
Според Административния съд в Стара Загора обаче „простото констатиране от органа на извършени от оператора нарушения в условията на Комплексното разрешително (КР) не може да формира извод за възникване на непосредствена опасност от замърсяване, още повече – до увреждане на околната среда по компонент „атмосферен въздух“ или застрашаване на здравето на населението“.
Гъсти черни облаци от ТЕЦ „Брикел“ скриха небето над Гълъбово (видео)
През 2017 г. Изпълнителната агенция по околна среда издава поредното разрешително за функциониране на ТЕЦ “Брикел“
като пренебрегва новите и по-строги регулации и въпреки че условията за работа в амортизираната централа не отговарят дори на предишните стандарти.
Единствената работеща сероочистваща инсталация не покрива нормите за очистване на серния диоксид, а втората, чийто срок за изграждане, монтаж и изпитване изтича, все още не е факт, тоект операторът не е изпълнил едно от най-важните условия на Комплексното си разрешително.
Съвсем друг въпрос е колко пъти през годината централата е работила без сероочистка, заради аварийни спирания или за спестяване на електроенергия и дали не надминава многократно позволените й в КР 120 часа експлоатация без пречистване на серните газове.
И още един много важен факт – вместо разрешените за изгаряне 20 процента биомаса, от ТЕЦ „Брикел“ декларират, че изгарят до 50 процента, което на практика компрометира самото издаване на КР и е нарушение на закона. Емисионното ограничение за серния двуокис при 20 процента биомаса е 270 мг/куб. м., а при 50 процента би следвала да е още по-ниско. Но вместо това, според данните в доклада на централата, тя е изпускала в атмосферата 327 мг/куб. м SO2, при пределно допустимата норма от 320 мг/куб.м.
И това ако не е пълен абсурд?
Но може и да не е абсурд, ако се докаже, че в централата на Ковачки не се изгаря биомаса, а само се декларира, заради субсидията, които държавата дава на производителите на ток от биомаса. Сумата се формира от разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които НЕК изкупува този ток.
Според „За Земята“ стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийните олигарси в името на „зеленото бъдеще“.
А ефектът ще е ръст на въглеродните емисии и на емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.
Темата, обаче, изисква специално разследване, за което Държавната агенция „Национална сигурност“(ДАНС) би трябвало да разполага с информация, според източници на „За истината“.
Десетилетия в България не се намери достатъчно политическа воля за затварянето на вредни въглищни централи като ТЕЦ „Брикел“, в които собствениците не инвестират, а ги експлоатират „до дупка“.
Актовете за административни нарушения и наказателните постановления падат в районния съд в Гълъбово, РИОСВ не обжалва на следваща инстанция, а гражданите не спират да подават сигнали за обгазявания на все по-опустяващия през годините малък град.
През 2022 г. Дияна Искрева като директор на РИОСВ Стара Загора се свързва с доцент Стелиян Димитров от Геолого-георграфският факултет на Софийския университет, ръководител на Катедра „Геопространствени системи и технологии“ с молба неговият екип да извърши дистанционен мониторинг на въздуха над ТЕЦ „Брикел“ с дрон. Данните от анализа на пробите са били обобщени в доклад от директорката на екоинспекцията, който тя по своя инициатива изпраща до МОСВ и до всички директори на регионалните инспекции в страната. За съжаление не е могла да ги представи и пред АС, защото бе освободена като директор на РИОСВ преди делото срещу нейната заповед за принудително спиране на работата на ТЕЦ „Брикел“ да тръгне по същество.
Докладът може да видите тук:
Самоинициативата на Дияна Искрева след смяната на Борислав Сандов като министър на околната среда и водите била посрещната „на нож“ в министерството с мотива, че не може да се използват нестандартни методи за доказване на замърсявания в страната.
„За истината“ потърси доцент д-р Стелиян Димитров, за да коментира как е извършен въпросния мониторинг и може ли да се вярва на достоверността на отчетените данни. Той обясни, че екипът му е използвал калибрирана система, сертифицирана, за да измерва нивата на фини прахови частици, озон и азотен диоксид в района на централата.
Наличието на високи нива на NO2 доказва, че тези емисии са резултат на изгаряне, а не на друга дейност.
Със същата система след споразумение между Софийския университет и столична община е бил извършен едногодишен мониторинг на фините прахови частици във въздуха на София –четири пъти месечно. Според доцент Димитров на терен в Гълъбово
са установени сериозни многократни превишения на пределно допустимите норми на изследваните вредни съставки във въздуха над ТЕЦ „Брикел“ и това, че някой не иска да признае получените резултати, е без значение.
Защото става дума не за методика за инструментализирани изследвания, а за мониторингова система. И неглижирането на данните от този мониторинг е опит да се прикрие истината затова, което се случва там. Защото те разкриват голям проблем за населението в тази община. Някои от хората може би не го осъзнават, други вероятно не искат,
но държавата е длъжна да се намеси, защото става дума за престъпление, коментира ученият от СУ.
На въпроса ни дали биха извършили отново това изследване, ако бъдат потърсени от гражданите на Гълъбово или от друг град със замърсяване на въздуха, което си крие от МОСВ или местните власти, доцент Димитров отговори,
че без санкция и без полицията да е на терен с екипа, това не би било възможно.
По думите му на терен в Гълъбово те са се срещнали с „едни по-здрави хора“, вероятно от охраната на централата и без сътрудничеството с ДАНС, този мониторинг едва ли могъл да се осъществи успешно.
„Но аз не вярвам да получим такава защита…щом си завират главата в пясъка, това е симптом, че нещо не е наред“.
„За истината“ очаква произнасянето на ВАС по делото за принудителното затваряне на ТЕЦ „Брикел“ и тогава ще коментира темата отново.
Zaistinata.com
