Кой е старостилният митрополит Фотий?

Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Галища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов. Завършил е Духовната академия „Свети Климент Охридски“.

До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология“ университета.

По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно-православна църква. След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Подстриган е за монах с името Фотий.

След падането на комунистическия режим у нас е създадена старостилна Триадицка епархия. През 1993 г. старостилни православни църкви дават автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17 януари 1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина“ йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София.

На 3 март 2016 г. на заседание на Архиерейския Синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6 март 2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично“ в София Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.

Каква е разликата между Юлиански и Григориански календар

Два са основните календарни стила, използвани днес – Юлианският, въведен през I в. пр.Хр. от император Юлий Цезар, и Григорианският, носещ името на папа Григорий XIII и въведен от него през 1582 г. Първият бил хелиоцентричен, а вторият – геоцентричен. Разликата между тях понастоящем е 13 дни.

Днес повечето поместни православни църкви под влияние на гражданската власт са възприели сравнително по-прецизния Григориански календар и по-точно една негова разновидност под наименованието „поправен Юлиански календар” за богослужебно отбелязване на неподвижните празници като Рождество Христово, Гергьовден, Благовещение и т.н. Всички православни църкви обаче (с изключение на Финландската) при празнуване на подвижните празници от т.нар. пасхален кръг (Великден, Цветница, Петдесетница и т.н.) и досега се ръководят от Юлианския календар.

Това е така, защото единственото по него могат да се спазят каноническите разпоредби Христовата Пасха (Великден) да бъде отбелязвана винаги след юдейската, съгласно евангелския разказ. Въпреки че понякога се нарушава друго каноническо изискване – тя да бъде след първото пролетно пълнолуние. В някои години (напр. 1997, 2000, 2002, 2005, 2013 г.) ние посрещнахме този празник едва след второто пролетно пълнолуние. Според Григорианския календар се получава обратното – жертва се първото условие, а се спазва второто.

Когато римляните завладяват Египет (І век пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност. По нареждане на императора александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. С времето се натрупва изоставане на Юлианския от астрономичния календар, което налага реформа. Новият календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес.

Григорианският календар, наричан още нов стил, е съвременният международно признат светски календар. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа, като този процес продължава почти три века и половина.

В България Григорианският календар е въведен със закон, приет от Народното събрание на 14 март 1916 г. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Православната църква в България продължава да следва Юлианския календар и след 1916 г. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, поправен Юлиански календар.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *