Украинският президент Володимир Зеленски каза днес пред лидерите от Европейската политическа общност, събрали се на среща в Будапеща, че е спешно необходим подход за „мир със сила“, предвид опасността за Европа, идваща от Русия, предаде Ройтерс.
„Проявата на слабост или изтъргуването на позициите на Европа няма да осигурят справедлив мир“, предупреди Зеленски, цитиран от ДПА, в речта си на форума.
„Мирът е награда само за силните“, написа Зеленски в социалната мрежа „Екс“, подчертавайки значението на възпирането и изтъквайки стойността на европейските държави за САЩ като съюзници.
„Надяваме се, че Америка ще стане по-силна. Това е тази Америка, от която Европа се нуждае. А силна Европа е това, от което се нуждае Америка. Това е връзката между съюзниците, която трябва да се цени и не трябва да се губи“, каза Зеленски.
Украинският президент посочи, че отношенията между Европа и САЩ „не бива да бъдат загубени“ след победата на Доналд Тръмп, предаде Франс прес.
„Северна Корея вече води война в Европа. Севернокорейски войници се опитват да убиват украинци на европейска земя“, добави той.
По повод призивите към Украйна да отстъпи земя или да направи отстъпки на руския президент Владимир Путин, за да се сложи край на войната, Зеленски заяви, че това би било „неприемливо за Украйна и самоубийствено за цяла Европа“.
„Русия започна тази война не защото се нуждаеше от повече територия. Русия има повече земя от всеки друг“, допълни той.
„Те искаха глобална власт, като започнат с контрол над Украйна, а след това и над всички вас, както някога при съветското или имперското управление“, каза Зеленски.
„Трябва да подтикнем Русия към справедлив мир. Справедливият мир ще бъде обща победа“, каза той и добави, че Путин разбира само от война и „само натискът може да го спре“.
„Украйна трябва да реши какво трябва и какво не трябва да бъде включено в дневния ред за прекратяване на тази война“, каза Зеленски.
Около 50 европейски лидери, сред които украинският президент Володимир Зеленски и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, участват днес в среща на върха, на която правят оценка на трансатлантическите отношения, след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, предаде Асошиейтед прес.
Европейските ръководители се надяват, че противоречията между Брюксел и Вашингтон, които възникнаха по време на първия мандат на Тръмп. Те също така се опитват да постигнат категорична обща позиция по отношение на Русия, отбелязва АП.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да „запази курса си“ към преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправен, и да продължи да работи за по-голяма самостоятелност в областта на сигурността и икономиката, предаде ДПА.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се съгласи с нуждата Старият континент да стане по-независим от САЩ. „Трябва в по-голяма степен да станем господари на собствената си съдба. Не заради Доналд Тръмп или Камала Харис, а заради собствените ни деца“, заяви Мишел, цитиран от АП.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който е домакин на днешната среща върха и е страстен почитател на Тръмп, заяви, че е разговарял с американския лидер по телефона в изборната нощ. „Имаме големи планове за бъдещето“, увери Орбан.
Рюте, който оглавяваше нидерландското правителство по време на първия мандат на Тръмп в периода 2017-2021 г., заяви: „С него работихме много добре в продължение на четири години. Той изключително ясно заявява какво иска. Той разбира, че трябва да си взаимодействате, за да постигнете общи позиции. Мисля, че сме способни на това“. Рюте също така подчерта, че общите предизвикателства, създавани от Русия и Украйна, засягат и двете страни на Атлантическия океан. „Русия предоставя най-новите си технологии на Северна Корея, а в замаяна Северна Корея ѝ помага с войната в Украйна. И това е заплаха не само за европейските страни от НАТО, но също и за континенталната част на САЩ“, каза още Рюте на срещата на върха.
През първия си мандат начело на Белия дом Тръмп твърдо настоя европейските съюзници от НАТО да отделят над 2% от своя БВП за отбрана и да станат по-малко зависими от САЩ във военно отношение.
„Когато беше президент, той бе човекът в НАТО, който ни стимулира да надхвърлим двата процента“, подчерта Рюте.
По думите на шведския министър-председател Улф Кристершон ЕС трябва да подчертае колко добре е функционирало трансатлантическото сътрудничество при управлението на президента Джо Байдън, що се отнася до подпомагането на Украйна, допълва ДПА. Кристершон също така посочи необходимостта от засилването на развитието на тези отношения. Освен това шведският премиер призна, че Брюксел ще трябва да направи повече в подкрепа на Киев, „понеже в дългосрочен план“ САЩ няма да бъдат основен източник на военна помощ за Украйна.
Австралийският канцлер Карл Нехамер стигна още по-далеч, като отбеляза дълбоките икономически връзки между ЕС и САЩ и подчерта, че Брюксел трябва да „направят всичко възможно, за да укрепи отношенията си със САЩ в бъдеще“. САЩ и европейските страни ще бъдат в по-добра ситуация, ако си сътрудничат, заяви белгийският премиер Александер де Кро. ЕС не е възложил сигурността си на никого другиго, допълни той.
По време на предизборната си кампания Тръмп отправи редица заплахи – от търговска война с Европа до отмяна на ангажиментите към НАТО и фундаментална промяна в подкрепата за Украйна, припомня АП. Всички тези въпроси могат да имат значими последици за европейските страни. Тръмп беше казал, че за няколко дни ще сложи край на продължаващата вече трета година война в Украйна. Киев и повечето му европейски съюзници се страхуват, че да означава сключването на мир при условия, които са изгодни за Русия и които включват предаването на територии.
През 2018 г. Тръмп наложи мита на европейската стомана и алуминий с аргумента, че чуждестранните продукти са заплаха за националната сигурност на САЩ, дори и ако са произведени от техни съюзници, припомня АП. ЕС и други съюзници отвърнаха на удара с мита върху произведени в САЩ мотоциклети, бърбън, фъстъчено масло и дънки, както и върху други стоки.
Друг фактор, който допълнително усложнява сегашната ситуация, е политическата криза, в която изпадна икономическият двигател на Европа – Германия, след като канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия си министър. Това откри перспективата за произвеждането на нови избори до няколко месеца и възникването на поредната патова ситуация, в която един срещу друг се изправят окуражената крайна десница и традиционните партии в Европа.
Източник: БТА
Източник bnews.bg
