“Европейският съвет приветства изпълнението на критериите за конвергенция от България, както са заложени в договора, и подкрепя предложението на Комисията тя да въведе еврото от 1-ви януари 2026-та година“.
Това се казва в заключенията на европейските лидери, приети в края на срещата им, уточни БНР.
Ръководителите също така приканват Съвета на ЕС бързо да приеме съответните предложения на Комисията.
„Европейският съвет приветства изпълнението от страна на България на всички критерии за присъединяване към еврото. Колегите поздравиха с ръкопляскания България за усилията, които полага. Съветът одобри предложението на Европейската комисия България да приеме еврото от 1 януари 2026 г. Благодаря на европейските институции за оценката и подкрепата“, коментира премиерът Росен Желязков. Изказването му беше публикувано на страницата на Министерския съвет във „Фейсбук“.
Преди началото на заседанието на лидерите, той заяви, че се очаква препоръките на Еврогрупата и Съвета от миналата седмица да бъдат единодушно препотвърдени от държавните и правителствени ръководители на страни членки.
Сега остават още две стъпки – вот на Европейския парламент на пленарната сесия в Страсбург и в Съвет „Икономически и финансови въпроси“ в Брюксел и двете на 8-ми юли. С това процедурата ще се смята за приключена и “Мачът за еврото ще бъде свирен”!
Европейският съюз ще продължи да оказва редовна финансова подкрепа на Украйна в дългосрочен план и ще отпусне 30,6 млрд. евро през 2025 г.
Това се посочва в заключителното изявление от заседанието на Европейския съвет, което се проведе в Брюксел, уточни АФП.
„През 2025 г. Европейският съюз ще предостави на Украйна 30,6 млрд. евро, от които 3,5 млрд. евро вече са изплатени от Фонда за Украйна и 7 млрд. евро по инициативата на Г-7, изплатени от извънредни приходи, генерирани от обездвижени руски активи“, се казва в публикувания документ.
Въпреки това ЕС не успя да прокара нов пакет наказателни санкции срещу Русия, като причина за това беше наложеното вето от словашка страна.
По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че според резултатите от общонационалния референдум в страната 95% от участниците са гласували против прибързаното присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Гласуването се проведе преди срещата на върха на ЕС в Брюксел.
Правителството на Роберт Фицо се аргументира с опасенията си за своето снабдяване с газ, предаде БТА.
Така държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз се споразумяха на срещата си в Брюксел да удължат с 6 месеца санкциите срещу Русия.
Френският президент Еманюел Макрон се появи на срещата на върха на ЕС в Брюксел със закъснение и с разрошен и изнервен вид, съобщи Euractiv. При това президентът не е присъствал на предварителната среща. Порталът се пита дали Макрон „не е могъл да чуе будилника“.
„Не го видяхме да пристига, а и не се появи на предварителната среща на либералната група. Може би е бил на късна вечеря след вчерашната среща на върха на НАТО (…), но лидерите рядко закъсняват за тези срещи, споделиха западни анализатори, цитирани от нюз. ру Като цяло Макрон пропусна първия час и половина от срещата. Френският президент не остана и за традиционната пресконференция.
Френският президент Еманюел Макрон каза, че е обсъдил вчера по телефона с американския си колега Доналд Тръмп „ситуацията в Украйна и Близкия изток“, предаде Франс прес.
Агенцията отбелязва, че разговорът се е състоял десетина дни след публичното напрежение между двамата на срещата на върха на Г-7 в Канада.
Елисейският дворец съобщи, че Тръмп се е обадил на Макрон „в кулоарите на (заседанието на) Европейския съвет“ в Брюксел.
Френският президент се опитва да демонстрира известна близост с американския си колега, който обаче редовно го критикува.
Тръмп например увери, че не си е тръгнал от срещата на Г-7 заради конфликта между Израел и Иран, и обвини Макрон, че е представил нещата така.
Освен това двамата така и не разговаряха в кулоарите на срещата на върха на НАТО по-рано тази седмица в Хага, което подхрани предположенията за траен разрив в техните отношения, посочва АФП.
Макрон коментира още в Брюксел ударите, нанесени по ирански ядрени съоръжения последователно от Израел и САЩ, като заяви, че „най-лошият сценарий“ би бил Иран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрени оръжия. Според него тези атаки наистина са били ефикасни.
В името на запазването на това основополагащо споразумение, френският президент обяви, че ще разговаря „в следващите дни“ с представители и на останалите страни постоянни членове на Съвета за сигурност, а именно – Великобритания, Русия и Китай.
Източник bnews.bg
