„Новото начало за ДПС е факт. Който не го разбира, остава в миналото. За нас най-важен е гласът на хората и волята на структурите. На изборите показахме, че можем да се вслушваме в хората и те ни дадоха своето доверие“.
Така новият председател на ДПС Делян Пеевски коментира случващото се пред последните седмици в Движението. Формацията се записа в историята на току-що отминалите избори 2 в 1 и като единствената, която на фона на рекордно ниската избирателна активност повиши резултата си не само процентно, но и в реални числа. Доверие й гласуваха над 366 000 избиратели – с близо 20 000 повече, отколкото на предния вот за парламент, с което парламентарната й група се увеличи с цели 11 депутати.
На този фон четири съобщения за знаково снемане на доверие спрямо дългогодишни фигури от върховете на движението шокираха мнозина, но всъщност бяха напълно закономерни. Особено на фона на заявката, която Пеевски даде още като пое лидерството в движението и препотвърди за пореден път в събота, с цитираните по-горе думи на срещата на ръководството на ДПС с общинските кметове от партията.
Предизборното време премина под знака на максимата „вслушваме се в гласа на хората“. Така, явно именно вслушвайки се в гласа на избирателите, в началото на седмицата беше обявено, че областният съвет на ДПС-Варна е снел доверието си от доскорошния си ръководител Сали Табаков.
Във вторник оставка като депутат подаде и водачът на варненската листа на ДПС Филиз Хюсменова. В сряда стана ясно, че зам.-председателят на движението и депутат от Шумен Айсел Руфад е изключена от групата на ДПС в Народното събрание, а в петък Областният съвет на на партията в Пловдив свали доверието си от дългогодишния депутат от партията и ДС агент Рамадан Аталай и настоя той да подаде оставка и като депутат.
Както за Хюсменова, така и за Руфад и Аталай беше обяснено, че причината са незадоволителните резултати спрямо предните избори, постигнати в техните региони. Това обаче е само най-горният пласт.
Усещане за корупция
На вота на 9 юни Рамадан Аталай беше водач на листата на ДПС в Пловдив-област, като това е един от малкото многомандатни райони, в които движението отбелязва по-ниски резултати спрямо предния вот през 2023 г.
„Не става дума само за тези резултати. Рамадан Аталай е първи в нашата листа на последните пет вота и тенденцията е низходяща“, твърди пред „24 часа“ лидерът на ДПС за Пловдивска област Юксел Расим.
Изборните резултати обаче са само част от картината. Депутат от 38-то НС до настоящото 50-то НС, през годините името на Аталай е било замесвано в цяла поредица от скандали, свързани с конфликт на интереси и с мирис на корупция.
Видимото им измерение може да се проследи в имотните му декларации пред антикорупционната комисия. От тях е видно, че за 10 години наличностите му в банкови сметки са нараснали 5 пъти – от 136 930 лева през 2013 г. (откогато съществува онлайн публичният регистър към комисията) до над половин милион – 585 676 лева, през 2023 г.
Като произход на парите Аталай е посочил „спестявания и заплати“. Твърдение, което не само се разминава драстично със стандарта на живот в страната, но и за което трудно може да бъде намерено разумно и най-вече – законно обяснение. Още повече, че официално, според търговските регистри, нито Аталай, нито съпругата му, имат участие във фирми, откъдето биха могли да получават подобни допълнителни доходи.
Далеч не стои така обаче въпросът със сина му Ревин Аталай, който още в началото на века се нареди сред крупните бизнесмени в страната и заедно със съпругата си Нора Костадинова фигурира в над дузина фирми, обхващащи почти целия спектър от икономиката – от транспорта, през имотния пазар до биогорива, а според медийни публикации и ВЕИ-сектора.
Транспортът всъщност е и началото. През 2002 г. Ревин Аталай става съдружник във фирмата „Ивкони“ на създателите на транспортния мастодонт в българската реалност „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов и Светлозар Любенов. Към онзи момент баща му Рамадан е депутат в 39-тото Народно събрание, зам.-председател на енергийната комисия и член на транспортната комисия в парламента, а също и вносител на законопроекти, свързани именно с този бранш.
На този фон името му редовно е замесвано с прогресивното нарастване на влиянието на „Юнион Ивкони“ в България, в това число и с нетипично бързото издаване на лиценз за фирмата, както и още по-агресивното налагане на дружеството като един от най-мощните играчи в превоза на пътници в България и зад граница. При това гарнирано със статии в турския и в българския печат, обвиняващи компанията в контрабанда на стоки и хора.
В същото време Аталай е сред основните вносители на законопроекти, свързани именно с автомобилните превози и редовно е атакуван за лобистки текстове и назначения в сектора. През 2015 г. синът му излиза от „Ивкони“.
Горе долу по същото време и старши – видимо от архива на парламента – снижава интереса си към транспортното законотворчество, акцентирайки главно върху енергетиката. Като сме на темата, няма как да не направи впечатление, че не само Ревин, но и хора, свързани с неговите бизнес инициативи просперират през годините. Такъв е случаят например с регистрираната през 2001 г. компания „Атомтоплопроект“, фокусирана върху „проектиране, анализи и доставка на оборудване в сферата на ядрената енергетика“.
Според фирмените регистри, съдружник в нея до 2011 г. е Петра Иванова, която излиза като свързано лице с Ревин Аталай през дружеството му „Прометекс 90“. Към днешна дата, според Регистъра на обществените поръчки, дружеството фигурира в 31 такива, за милиони левове, с възложители общини (сред тях и София), както и АЕЦ „Козлодуй“.
Първата поръчка, спечелена от дружеството е през 2007 г. и е за 740 000 лева за проектиране на технологични тапи именно за блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй. Към този момент бащата на Ревин Аталай – Рамадан Аталай, е депутат от 40-тото Народно събрание, но по-важното – председател на енергийната комисия в него.
Със свалянето на доверието си от Аталай впрочем, областната структура на ДПС-Пловдив затваря вратата и към друго болезнено за движението минало – това на агентите на ДС сред редиците си. През 2007 г. той беше осветен от комисията по досиетата като агент „Вергил“ към Софийско градско управление на бившата Държавна сигурност.