Димитър Рачков: Каниха ме, но не ставам за политик

Всички трябва да участваме в процеса за подреждане на държавата

Кой е той

Роден е на 18 септември 1972 г. в Бургас. През 1995 г. завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работил е в Сливенския, Варненския театър и МГТ „Зад канала. 11 години е в трупата на Народния театър. Димитър Рачков е тв водещ на много предавания, има и собствено шоу. Участвал е и във филми, новогодишни програми и е озвучавал гласове зад кадър. В момента Рачков е номер 1 в топ 3 на най-популярните актьори у нас.

– Г-н Рачков, съвсем скоро ще ви видим като водещ в шоуто „Пееш или лъжеш“. Кога ви идва да запеете и кога да излъжете?

– Да, наистина от есента започва новото шоу „Пееш или лъжеш“ по Нова телевизия, на което ще съм водещ. Това е формат, който съществува в световен мащаб, предаването е интересно, забавно, надявам се да го направим сполучливо. В момента сме в процес на реализация на формата. Кога ми идва да излъжа ли? Първо искам да кажа, че аз не лъжа! Ако имам едно силно качество, то е, че не лъжа. На това се опитваме да възпитаваме и сина ми Димитър с неговата майка Христина. За мен е много важно да бъда честен във взаимоотношенията си, професионалните и личните, затова лъжата е неестествена за мен. А кога ми идва да запея ли? Ха-ха, за жалост опитвам да запея винаги, но ако го направя пред публика, ще ми останат още по-малко и от малкото останали фенове и последователи. (Смее се.)

– Защо? По-трудно ли се разсмива публиката, г-н Рачков?

– Да разсмееш човек е много трудно. Гениалните комици от старата школа актьори, светла им памет, когато съм си говорил с тях – с Велко Кънев, Тодор Колев, винаги са твърдели, че е много трудно да разсмиваш, колкото и лесно да изглежда отстрани. А в последните години и животът стана различен, не само у нас, в световен мащаб. Хората се затвориха, станаха мнителни, не се отпускат или трудно го правят и според мен сега е по-трудно от преди да разсмееш публиката. Е, все пак да не прозвучи песимистично, има и „оазиси“ и хора от тв екрана, които го правят. А най-хубавото за един актьор, смисълът на кариерата му е, когато види усмихнати лица срещу себе си.

С Геро са великолепна комбинация

– Съвсем скоро започва и друго предаване – „Биг брадър“. Помните ли пародийното шоу „Бай брадър“? Дали ще го има пак?

– Ами, едва ли. Връщате ме сигурно 15 години назад. Това бе една рубрика, която започна с „Господари на ефира“ и идеята беше на Джуди Халваджиян да направим пародия на „Биг брадър“. Много се забавлявахме по време на снимките. Албена Михова, Румен Угрински, Геро, Зуека, Мария Игнатова, Мария Сапунджиева, аз, да ви кажа нямахме и сценарий. Всичко беше чиста импровизация. Прекрасно е, че ни се получи. Но това си остава в миналото.

– Преди дни синът ви Димитър завърши. На бала му присъства и Захари Бахаров. Помните ли комплимента му, когато ви похвали за ролята в „Отело“ на Лили Абаджиева? Тогава каза: „Гледах хората в публиката, в първото ти появяване се усмихнаха, като заговори, а после усмивките им застинаха“. Иска ли ви се отново да накарате публиката да реагира по този начин в театъра?

– Разбира се, че си спомням думите на Захари. Но, знаете ли, забелязал съм, че в България често се слагат щампи на актьорски умения и сякаш са малко режисьорите, които рискуват да показват утвърдени актьори в друга светлина. Иначе за 11 години в Народния театър аз много научих. Преди това изкарах едни страхотни три години и в Сливенския театър. Все пак съм актьор по душа и призвание. Не съм учил за тв водещ. Имах и един период, в който се занимавах и с двете, но видях, че две дини под една мишница не стават. Тогава се отказах от театъра, защото не можех да давам сто процента от себе си и на двете места. А не обичам да правя нещата да са просто „ей така“. Затова тръгнах в посока телевизия. Не съжалявам и с носталгия си спомням тези 11 години в Народния театър. Тогава в трупата бяха Бахаров, Карамазов, Вергов, Пападопулу, Рени Врангова, Мария Сапунджиева… Правихме уникални постановки със Сашо Морфов. Е, аз винаги мога да се върна в театъра, нищо не е приключило и честно казано, ми се иска да го направя. Най-вече искам да покажа на хората нещо, в което не са свикнали да ме гледат, да е различно. Но затова трябва да се намери добър драматургичен текст, също и режисьор. Не бягам от такъв развой на нещата.

В този ред на мисли тази година ще излезе сериал с мое участие. Заснехме го миналата година с продуцента Евтим Милошев. 12-серии е и се казва „Всичко за сина ми“. Сценарият е написан специално за мен от Христина Апостолова, майката на моя син, за което й благодаря. Ето това е нещо, в което хората ще ме видят в друга светлина.

– Чудесно е това, тъй като повечето от колегите ви комици се върнаха в различни постановки на сцената – Лафазанов, Любо Нейков, Гърбов…

– Винаги съм с три обиколки след останалите. (Смее се.) Театърът е нещо, което безкрайно обичам, старата любов ръжда не хваща, както се казва. От друга страна, в телевизията влезеш ли в динамиката, трудно се излиза.

– За тези 11 години в Народния театър имаше ли нещо, за което мечтаехте да изиграете, а не успяхте?

– Ами проф. Гюрова, светла й памет, когато се опитвах като студент да правя сериозни неща, веднъж ми каза: „Всичко можеш да изиграеш моето момче, но Хамлет няма да можеш“. Още от първи курс във ВИТИЗ явно тръгнах да играя комедийни роли.

– Въздействате на публиката точно като Парцалев. Като се появите, и прихват да се смеят. Сравняват ви и с Калоянчев?

– Не искам да ме сравняват. Парцалев и Калоянчев са светила в нашата професия. Първо не смятам, че съм дорасъл до тяхното ниво, казвам го с ръка на сърцето. И второ – всеки си носи индивидуалното, не харесвам сравненията като цяло.

– „Клуб „НЛО“ какво ви даде?

– Прекрасна емоция беше това предаване. Връщате ме 24 години назад, когато се срещнах и с други невероятни актьори – Мамалев, Чочо Попйорданов, Антон Радичев, Мария Сапунджиева. Това са хора, които съм гледал като дете по телевизията и не съм си и мечтал един ден да съм рамо до рамо с тях. Рано ни напусна този гениален актьор Велко Кънев, изключително светъл човек беше. Много го обичах и имах някаква специална връзка с него. Чочката също, светла му памет, харесвах го и него. Те първо са добри хора, а после и актьори. За един млад човек, какъвто бях аз тогава, да попадне сред тях, си беше шестица от тотото! Те бяха много органични актьори, гледах от тях, заимствах. Иначе и сега от време на време се чуваме с Радичев и Мамалев. Тези хора винаги ще са близки до сърцето ми.

– Харесвате ли някой от младите актьори? Бихте ли му подали ръка?

– Разбира се. Трябва да има приемственост на поколенията. При мен имаше такава, не съм срещнал лошо отношение в младостта си. И аз бих постъпил така с младите актьори. Винаги съм имал респекта и уважението. Много съм „за“ йерархията, защото, където и да отидеш, има хора, които имат биография преди теб. И това трябва да се уважава. Макар че нямам близко общуване с млади актьори, но помня, че преди да напусна театъра, ми правеше впечатление поведението на някои актьори, както се казва в един лаф: „В първи курс във ВИТИЗ всички са народни артисти, втори – заслужили артисти, трети и четвърти – обикновени артисти“. (Смее се.)

– Добре, за актьорството разбрахме. Кажете сега дали още имате за хоби риболова. Споделяхте, че дядо ви е бил рибар и всяка сутрин с него сте ставали в 4,00 часа да хващате паламуд, лефер?

– Да, точно така. Аз съм бургазлия и тогава бях малък, а дядо ми беше рибар, Бог да го прости. Имаше дървена лодка в рибарското селище и всеки ден излизахме рано сутрин в морето. Помня, че една от традициите ни вечер с дядо беше да гледаме едни три тополи пред блока ни. Той по тях гадаеше какъв ще бъде вятърът сутринта. И така разбираше на следващия ден какво ще е вълнението в морето. С него сме хващали всякакви риби – от лефер, паламуд, сафрид, черноморска акула и какво ли не! Всичко това беше голяма емоция за мен. И сега ми се е случвало да ме майтапят приятели, като мислят, че не знам как се яде морски рак например. А то аз всичко си знам.

– Вашият син Димитър какъв иска да става? Актьор ли?

– Божа работа, но той в момента не се е насочил към нашата професия с майка му. Подкрепяме го в това сам да избере каква иска да е професията му.

– Хубаво момче е.

– На майка си се е метнал. (Смее се.)

– Г-н Рачков, през 2008 г. катаджии ви отнемат шофьорската книжка заради превишена скорост на магистралата, като дори не опитвате да се скриете. Какво е отношението ви към известните, които карат пили или с висока скорост?

– Да, това е нещо, което ми се е случило и не съм го скрил. Ограничението беше 140 км в час, аз карах със 160. Дори не съм усетил как съм вдигнал скоростта. Спряха ме хората, отнеха ми книжката за един месец. Който направи грешка, трябва да си понесе наказанието. Не толерирам хора, които са употребили алкохол или дрога и седнат зад волана. А още повече популярността е голяма отговорност. Но пък има и друго – това, че си известен, понякога го „отнасяш повече“ от други, които не са популярни. И това е нормално – като са известен, ти даваш пример.

– Любопитно ми е дали са ви предлагали да влезете в политиката?

– Интересувам се от всичко, което става в тази държава, разбира се. Предлагали са ми преди години на два пъти да влизам в партии. Но съм отказвал, защото това не е моята среда. Не разбирам от политика и няма да бъда полезен. Всяка жаба да си знае гьола. Напоследък политиката стана мръсна дума у нас, а всъщност затова сме виновни всички ние. Но трябва да има промяна, защото този изстрадал и талантлив народ заслужава по-добро бъдеще. Трябва да има такова поне за нашите деца. Ако има свестни хора, много бързо може да се оправи държавата ни.

– Зуека казваше същото, преди да напусне България.

– Така е, в момента в държавата ни е хаос. На хората им писна. Вижте колко малко хора вече гласуват! Трябва да станем една нормална и цивилизована държава. И това не е процес, в който да участват само някои, а всички ние трябва да си подредим държавата.

– Един от най-успешните българи за всички времена – Христо Стоичков, който е ваш приятел, веднъж каза, че „му се иска да е достатъчно скромен като Рачков, но не му се получава“. Скромен ли сте, г-н Рачков?

– Стоичков е много голям! Той е постигнал всичко в живота си. Мъжкарите като него са малко в днешно време. В последните години работих със Стоичков и видях един човек, който изключително държи на думата си. В днешно време това е голям лукс. Ако той каже – това го правим, прави го! Изключително отговорен, сериозен човек. Нашето приятелство е на честните отношения. Той е искрен до болка. Ако види, че и ти си такъв, ще ти е приятел до гроб. И аз уважавам това в него, лицемерието му е чуждо просто. Стоичков може да намери приказка с всеки човек, тези хора са на изчезване в днешно време. Напоследък обичам да общувам с хора, които нямат поза, а те стават все по-рядко. Тях не можеш да откриеш по лъскавите партита или събития. Аз и затова не ходя много на такива места. Не обичам да се показвам извън професията. Това не е моята среда. Не искам да съм известен, защото съм известен. За жалост, има много такива хора.

– Инфлуенсърите ли визирате?

– Не, то и там е трудно. И те работят по цял ден, не е за подценяване тяхното. Те са актьори без почивен ден, като нас. Аз не мога да го правя това нещо, макар че фигурирам в социалните мрежи.

– Изкуственият интелект плаши ли ви, ако влезе във вашата сфера?

– Не знам още, може пък да е по-добре. Ние да си почиваме, а нашите образи да работят, нашите холограми, ами много си е хубаво така. Не ме плаши, направо ме устройва дори.

– Щастлив ли сте в личния си живот, г-н Рачков?

– Щастлив съм, какво повече да искам от живота? Имам прекрасно дете, много добро семейство. А иначе отношенията ми винаги са били тема табу. Личният живот затова е личен. Винаги съм се чудил защо хората се вълнуват от този на известните. Аз дори не се интересувам от личния живот на комшията. Не ми е интересно. То не е само у нас, явно хората искат да видят, че и при популярните хора не всичко е прекрасно по всяко време. И явно ги радва, че и при тях има проблеми.

– Ето затова разделят хубави двойки като Мария Бакалова и Валери Григоров например?

– Е, то и при мен така – по три пъти са ме разделяли и събирали в един ден. Дори понякога не следва драматургичната нишка – като се разделят, нали трябва после и да се съберат, а то… но и това е част от играта, в която всички ние сме си избрали да участваме. Ако трябва да отговоря на въпроса ви обаче, да, щастлив съм и не искам повече от съдбата.

Източник: hotarena.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *