Коалицията ГЕРБ-СДС се очертава като едноличен лидер с 25,0% от действителните гласове.
Второто място отново ще бъде оспорвано, но този път между ПП-ДБ (14,4%) и «Възраждане» (14,1%).
Разцеплението в ДПС води до разпределение на подкрепата за тази формация в съотношение 4:3 в полза на АПС (8,5%), докато «ДПС-Ново начало» е с 6,3%. «БСП-Обединена левица» покачва резултата си до 9,6%, което би ги направило четвърта парламентарна сила.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-17 октомври 2024 г. сред 800 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,46%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
Избирателна активност
Избирателната активност е отправната точка за всяка прогноза на изборния резултат. Две седмици преди изборите 42,3% от избирателите в България заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори за Народно Събрание. Практиката е показала, че тези, които все още се колебаят, обикновено не отиват до урните. В абсолютна стойност това представлява 2,3 млн. подадени гласа.
Напът е да се повтори резултатът от предишните избори през юни т.г. Спрямо избирателните списъци, в които присъстват още около 1 млн. имена на българи, които са извън страната, актиността ще бъде отчетена на ниво около 34%. Ако до изборния ден не се случи нещо драматично, което да промени ситуацията, ще се получи същото, на което станахме свидетели (и участници) на 9 юни 2024 г.
Разпределение на вота по партии
При разпределението на гласовете по партии установяваме същата ситуация. Най-вероятно участниците в следващия парламент ще са 8 (увеличение с един), но това се дължи на разцеплението на втората политическа сила от последния парламент. Коалицията ГЕРБ-СДС се очертава като едноличен лидер с 25,0% от действителните гласове. Второто място отново ще бъде оспорвано, но този път между ПП-ДБ (14,4%) и «Възраждане» (14,1%).
Разцеплението в ДПС води до разпределение на подкрепата за тази формация в съотношение 4:3 в полза на АПС (8,5%), докато «ДПС-Ново начало» е с 6,3%.
«БСП-Обединена левица» покачва резултата си до 9,6%, което би ги направило четвърта парламентарна сила. Това вероятно няма да удовлетвори левите избиратели, но е обръщане на негативната тенденция, регистрирана в редица последователни избори.
«Има Такъв Народ» затвърждава статута си на парламентарна партия (6,6%), а «Величие» според получените данни е малко над границата за преодоляване на бариерата – 4,1%. Значим за отбелязване резултат имат още «МЕЧ» (3,0%) и «Синя България (1,8%).
Общи политически нагласи, оказващи влияние върху изборния резултат
Образът на силната партия винаги е способствал за привличане допълнителни гласове към фаворита. Виждаме, че ГЕРБ-СДС нямат конкуренция по този показател – 46,4% от гласоподавателите смятат, че партията на Бойко Борисов ще спечели най-голяма подкрепа. Дори симпатизантите на останалите партии показват, че не проявяват илюзии по този въпрос.
Само 14,1% от избирателите са на мнение, че предстоящите парламентарни избори ще излъчат стабилно управление. Очевидно няма как да очакваме висока избирателна активност, след като 58,5% от пълнолетните българи не очакват изборите да доведат до управление, което да ни преведе през кризата.
Критичното отношение към политиката се пренася и към настоящия служебен кабинет. Правителството на Димитър Главчев се справя успешно едва според 23,8% от избирателите. По същество положителната оценка се приравнява към партийната подкрепа от електората на ГЕРБ-СДС. 48,9% смятат, че изпълнителната власт в момента не се справя успешно. Останалите 27,4% не дават конкретна оценка.
Най-важният въпрос, който следва да реши сегашното правителство, е провеждането на честни и демократични избори. Тук оценката се припокрива с цялостното отношение към Кабинета – 22,3% смятат, че правителството ще се справи с провеждането на вота, а 49,5% се съмняват в способността на служебното правителство да осигури провеждането на честни и демократични избори.
Преобладаващата част от избирателите (57,0%) разбират, че е важно да се гласува масово, за да се намали ефекта от купения вот. Явно това не е достатъчна мотивация, която да накара значителна част от избирателите да упражнят правото си на глас.
Войните, които се водят около нас, вълнуват хората и оказват значително влияние върху изборните нагласи и предпочитания. Преобладаващо мнозинство от българските граждани (78,5%) смятат, че бойните действия в Украйна трябва незабавно да се прекратят и да започнат преговори за разрешаване на конфликта. Почти същия дял – 79,3% от хората – са на мнение, че конфликтът между Израел и Палестина/Иран трябва да се разреши чрез незабавни дипломатически преговори.
На въпроса как да се регулират отношенията между България и Русия в по-дългосрочен план в бъдеще, общественото мнение у нас е разделено.
Според 25,9% от хората България трябва да се държи на възможно най-голяма дистанция. 20,1% са в другата крайност, като считат, че България трябва да е против санкциите. Най-голяма тежест получава междинната позиция, според която България трябва да е лоялен партньор и да спазва изискванията на Европейския Съюз, но същевременно и да поддържа отношения с Русия като с важен съсед.
Източник: Епицентър
Източник bnews.bg