Българин създава зловеща секта в САЩ

Покрай случая „Петрохан“ с шестимата мъртви, които са живели в затворено сектантско общество, изплува споменът за религиозния проповедник Виктор Хутев. Неговото име остава свързано с едно от най-противоречивите религиозни движения в Съединените щати през XX век. Двама от следовниците му са в основата на трагични събития с много загинали в Тексас.

Виктор Хутев е роден на 2 март 1885 г. в село Райково, а през 1907 емигрира в САЩ. Само 12 години по-късно вече е управител на малък хотел. Тогава чува проповеди от представители на Църквата на адвентистите от седмия ден (Seventh-day Adventist Church) и се присъединява към тях. През 1923 г. брат Хутев се мести в Лос Анджелис и започва да получава „откровения“, които се опитва да преподава в неделното училище. Постепенно развива собствени тълкувания на библейските пророчества, които се разминават с официалната доктрина на църквата. Той събира възгледите си в 174 страници и кръщава своя труд „Жезълът на Пастира“, в който твърди, че адвентната общност се нуждае от духовно пречистване и връщане към „истинската“ вяра. Раздава черновата си на лидерите на църквата, но реформаторските му идеи не получават подкрепа и затова основава собствено издателство. След това вече няма проблем да публикува два тома с размисли за своите разбирания в 5000 бройки тираж.

Заради своите възгледи той е изключен от църквата, но около него се формира отделна група, която по-късно става известна като „Давидови адвентисти“. Тази общност се съсредоточава върху апокалиптични очаквания за края на света и стриктен религиозен живот. Адвентистите изобщо не са доволни от нарастващата популярност на Хутев, пред една от църквите дори е нападнат и пребит, а някои от следовниците му са отлъчени.

През 1934 г. Виктор Хутев организира собствено движение, а година по-късно купува земя до град Уейко в Тексас. Скоро обществото около него разполага с над 1500 декара за домове, училище, градина, кравеферма, магазин. Нарича имението „Планината Кармел“, където разпространява учението си сред своите последователи, живеещи в затвореното общество.

Следовниците му вярват, че той е въплъщение на пророк Илия, който е слязъл от Небесното царство, за да провъзгласи второто пришествие. Когато настъпи съдбовният час, те ще се върнат в Палестина, за да приветстват Спасителя. През 1942 сектата се прекръства на „Давидови адвентисти от седмия ден“. Хутев посещава България няколко пъти, но опитите му да внесе учението си у нас претърпяват провал.

Хутев умира най-неочаквано по време на лов на 5 февруари 1955 г. само на 69 години. Макар движението му да остава сравнително малобройно по време на живота му, то е в основите на по-късни драматични събития. След смъртта му общността е раздирана от вътрешни конфликти и разцепления. Част от последователите започват да се наричат „клонка“ на първоначалното движение – оттам идва и името на групата, станала известна в медиите.

В резултат от биткта за лидерския пост се формират различни фракции. Най-упорит е Бенджамин Роудън, който твърди, че е получил видения. Самият Бог му рекъл, че трябва да оглави движението. Виденията са оспорени веднага от съпругата на Виктор Хутев – Флорънс Хутев, която решава да продаде всичко, което може. Тя подава оставка през 1961 г. и напуска обществото. Намалялата група се нарича „Клонка Давидова“ и запазва около 300 декара от имението.

През 80-те години лидерството на групата е поето от харизматичния проповедник Дейвид Кореш, чието рождено име е Върнън Хауъл. Той представя себе си като пророческа фигура с особена мисия да разкрие тайните на Седемте печата от Откровението на Йоан. Под негово ръководство общността придобива по-затворен и авторитарен характер. Кореш упражнява строг контрол върху живота на последователите си, включително върху семейните отношения. Това привлича вниманието на американските власти, които започват разследване за незаконно притежание на оръжие, а в Конгреса са разпитвани дечица, които признават за сексуални посегателства върху тях от страна на Дейвид Кореш и други членове на сектата. През 1993 г. федерални агенти окупират групата и искат да арестуват заподозрените с престъпления, но отвътре започват да стрелят. Комплексът е обсаден в продължение на 51 дни. Сектантите са убедени, че действително настъпва съдният ден и Сатаната е решил да ги погуби. На 19 април 1993 г. при щурм на федералните сили сградата избухва в пламъци. Загиват над 80 души, включително самият Кореш, много жени и деца и няколко федерални агенти.

Обсадата привлича десетки новинарски камери и стотици зяпачи. Най-удобното място за наблюдение е хълм на около 3 мили от фермата. Сред тълпата зрители е млад мъж на име Тимъти Маквей, награден ветеран от войната в Персийския залив. Случилото се ще го изпълни с омраза към „тираничното правителство“. Две години по-късно – през 1995, като акт на отмъщение, той ще взриви федерална сграда в Оклахома, където загиват 168 души, а над 680 са ранени. Събитията в Уейко предизвикват широк обществен дебат в САЩ за религиозната свобода, държавната намеса и употребата на сила

Днес името на Виктор Хутев рядко се споменава извън исторически и богословски среди, но наследството му остава неразривно свързано с по-късната еволюция на движението. Макар самият той да не е проповядвал насилие и да е действал в рамките на религиозен реформаторски импулс, идеите му за избраност и апокалиптични очаквания създават почва за по-радикални разбирания. Историята на „Клонка Давидова“ е пример за това как религиозните движения могат да се трансформират през десетилетията. От малка реформаторска група сектата става символ на една от най-драматичните конфронтации между религиозна общност и държавна власт в съвременната американска история.