България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.
Това се казва в огласената днес оценка на Европейската комисия. Аналогично становище дойде и от Европейската централна банка (ЕЦБ). Така България ще стане 21-вата държава членка на ЕС, приела единната европейска валута.
Оценката на ЕК се основава на конвергентния доклад за 2025 г., поискан от властите в София.
Заключенията на доклада на Комисията са, че България изпълнява всички 4 номинални критерия, които трябва да гарантират, че тя е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. ЕК намира също така, че българското законодателство е съвместимо с изискванията на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Статута на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Оценката взема предвид и допълнителни фактори по отношение на икономическата интеграция и конвергенция, сред които са развитието на платежния баланс, и интегрирането на пазарите на производството и труда и на финансовите пазари.
„България е една стъпка по-близо до приемането на еврото. Благодарение на еврото българската икономика ще стане по-силна, с повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чужди инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи. И България ще заеме полагащото й се място в оформянето на решенията в сърцето на еврозоната. Поздрави, България!“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
ЕЦБ: Готови сте
Положителна оценка и препоръка за членство е решението и на Европейската централна банка. Експертите на банката казват, че България е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната.
Филип Лейн, член на Изпълнителният съвет на ЕЦБ, казва следното:
„Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната. Бих искал да поздравя България за огромната ѝ отдаденост да извърши необходимите корекции“
Впечатление прави, че няма разминаване в данните на ЕЦБ и на ЕК по отношение на инфлацията. Предишният редовен доклад, който не подкрепи страната ни, показа различни числа и това се случваше за първи път в историята. Този път изглежда сме покрили критериите и на двете институции.
Докладът на ЕЦБ по традиция е по-технически, пълен с термини и числа, докато този на Комисията – по-политически.
По отношение на най-коментираният критерий – този за инфлацията, ЕЦБ и Комисията отбелязват, че прагът за приемане в момента е 2,8%. България „бие“ този показател с 0,1% при инфлация от 2,7 процентни пункта. Изглежда, че представителите на правителството са успели да убедят експертите и че в краткосрочен план няма да имаме проблеми с бюджетния дефицит, макар там ситуацията да е на ръба.
Сега думата е първо в ръцете на Еврогрупата – финансовите министри на страните-членки на еврозоната. Те ще се съберат в Люксембург и ще дадат мнение по докладите. Становище ще дадат и държавните и правителствени ръководители от ЕС по време на редовното заседание на Европейския съвет, което ще се проведе най-вероятно до края на юни. Ако през юли и те дадат зелена светлина, това ще означава, че България ще стане най-новият член на еврозоната. Тази среща ще се проведе на 8 юли. Изискването е предложението за въвеждане на еврото в България да се подкрепи с квалифицирано мнозинство.
Исторически никога не е имало разминаване между препоръките на ЕЦБ и Комисията и последващите гласувания.
Критериите за членство в еврозоната
• 1. Ценова стабилност – единственият критерий, който не изпълнявахме. Страната кандидатка трябва да има стабилни цени, като средният темп на инфлация, наблюдавана за период от една година между април 2024 г. и април 2025 г., е не повече от 1,5 процентни пункта над усреднения инфлационен процент на трите държави членки с най-добри резултати. В сегашния случай това са Ирландия, Финландия и Италия. Усреднената инфлация у нас за наблюдавания период е 2,7 на сто. Това е под референтната стойност от 2,8 на сто;
• 2. Стабилни и устойчиви публични финанси. Това означава, че планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3 на сто от БВП. А отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60 на сто от БВП;
• 3. Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията;
• 4. Стабилен обменен курс, който да показва, че икономиката може да устоява на колебанията на валутните курсове. Кандидатката трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) от поне две години без значителни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс спрямо еврото.
Какво предстои
В резултат на днешната си оценка Комисията прие и предложения за решениe и регламент на Съвета на ЕС за въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г.
На 19 юни Еврогрупата – финансовите министри на страните от еврозоната, ще обсъди тези доклади на ЕК и ЕЦБ и ще приеме проект на препоръка до държавите членки (Съвета) на ЕС.
Ден по-късно – на 20 юни, Съвет „Икономически и финансови въпроси“ (ЕКОФИН) ще обсъди докладите и ще приеме препоръката, като се очаква да одобри писмо от председателството на Съвета до европейските лидери за приемането на България в еврозоната.
На 26 и 27 юни предстои обсъждане на докладите по време на Европейския съвет – срещата на върха на ЕС.
След консултации и с Европейския парламент на 8 юли страните от Еврогрупата окончателно ще трябва да приемат законодателните решения за присъединяването на България към еврозоната. Те са общо три. Две от тях ще бъдат приети с квалифицирано мнозинство, а законодателното решение, свързано с фиксирането на обменния курс – с единодушие от всички държави в еврозоната плюс България.
На 30 юни Европейската комисия ще направи предложението за фиксирането на курса, като не се очаква той да е различен от сегашния, фиксиран от валутния борд.
Иде увеличение на инфлацията, но за кратко
След приемането на еврото неизбежно ще последва увеличаване на инфлацията, предупредиха източници от Брюксел. Но така е било с всички страни от ЕС, въвели еврото.
Инфлацията ще се увеличи в месеците след въвеждането на единната валута. Това ще стане например в резултат на промените на косвените данъци.
Ефектът обаче ще бъде временен. След него инфлацията ще спадне.
Краткосрочното увеличаване не е тревожно, категорични бяха от Брюксел. Оттам очакват продължаване на повишаването на заплатите, които и преди това доста са скочили.
Други фактори, които ще повлияят на временния скок, са цените на енергията и храните.
Маргинален ще бъде ефектът и върху цените, смятат в Брюксел. От 1999 г. насам не е установена сериозна причина за покачването им. Хората обаче имат сериозни притеснения.
Хърватия – последната страна от ЕС, въвела еврото, е създала и механизъм за следене в периода на прехода от националната към европейската валута. Смисълът му е да следи цените на ключовите артикули и търговците да не ги вдигат без основателни причини.
Mignews.info
